Президентът Плевнелиев - новата плячка на Ахмед Доган

Автор: Стефан Солаков

На 7 март т. г. в сградата на президентството се състоя знакова среща между двама български политици, за които тепърва ще говорим и пишем, стане ли дума за реалните заплахи пред националната сигурност на държавата.

Единият от тях – новоизбраният президент на България Росен Плевнелиев – само за двата месеца, от както се настани на „Дондуков“ 2, извърши серия от доста необмислени действия, поставящи под сериозно съмнение способността му да съблюдава големите отговорности на високия държавен пост.

Другият е старата политическа лисица Ахмед Доган, отдавна доказан национален изменник, използващ най-арогантно парламентарния си имунитет, за да сее вражда между етническите групи в страната и съвсем открито да обслужва интересите на нашата съседка Турция.

Срещата между Плевнелиев и Доган се състоя в рамките на политическите консултации по т. нар. стратегия „Европа 2020“, която държавният глава обсъжда с парламентарно представените партии, и бе определена като знакова от самия лидер на ДПС, побързал да предупреди присъствалите журналисти „да внимават със знака“, когато тълкуват разговорите му в президентството.

И тъй като ние винаги внимаваме, и то изключително прецизно, когато стане дума за дейността на Доган, сега ще се опитаме да анализираме какво се крие зад появата му на „Дондуков“ 2, седем години след последното му посещение там.

Всеизвестно е, че шефът на антиконституционната партия ДПС е своеобразен политически вампир, който не обича светлината на общественото внимание да огрява неговите задкулисни афери. Било от усещането за тяхната незаконност, било то от чисто човешки комплекси, свързани с маргиналното му минало на беден несретник с неустановен етнически произход, изхвърлен на високите политически брегове от мръсната вълна на псевдо демократичните промени у нас.

Затворен в своя боянски сарай и упоен от алкохолен разгул в компанията на ревностни слагачи от собствената му партия, дребното султанче от село Дръндар напоследък изживява сложна психо-философска драма, свързана пряко с по-нататъшното му политическо бъдеще.

Все по-отчетливата гнусливост на сегашното правителство в Анкара по отношение моралния облик на свръх богатия водач на свръх бедните мюсюлмани у нас води към очевидната изолация на Доган и компания от страна на анадолските власти, които съвсем открито вече издирват нови политически субекти в редиците на турската общност у нас, готови да изпълняват модерната неоосманска доктрина на ислямистите Ердоган и Давутоглу.

Стреснат от заплахата да бъде свален от лидерския пост, шефът на ДПС предприе серия от остри мерки, за да подмени недоволните от неговото тоталитарно поведение и най-вече да разбие партийната опозиция в Кърджали – общината, призната за крепост на турското влияние в България.

Другият, още по-важен път за политическо оцеляване, Доган съзря във възможността да се прилепи плътно за новия президент на България, който още в началото на политическия си прощъпулник подсказа на депесарската хиена, че е лесно податлив на манипулативни действия от страна на конспиративни групи от рода на турската „пета колона“ у нас.

„Не съм по комплиментите, но такъв трябва да се направи на Росен Плевнелиев“, извади голямата баданарка Сокола след срещата с президента, като подчерта, че държавния глава го впечатлил с желанието си да играе роля, която не му се полага, ако се спазват указанията на българската Конституция.

Както вече изтъкнахме, ДПС и нейният лидер обичат да въртят политическите си интриги извън полето не само на Конституцията, но и на останалите закони в държавата. Зад абракадабрите на дървения философ от Дръндар не е трудно да се съзре стратегията за разбиване на държавността у нас като се използват случайно попадналите в политиката персони като Росен Плевнелиев.

Да не забравяме и сродното „червено“ минало на бившия комсомолски секретар, днес държавен глава, и на един от най-активните агенти на ДС, днес водещ представител на опозицията в българския парламент.

Единомислието между двамата бе особено впечатляващо, когато стана въпрос за неморалното забогатяване на политическата олигархия у нас чрез системата на т. нар. бонуси – форма на пладнешки грабеж на фона на тежката икономическа криза и на постоянно обедняващото българско население.

Два чифта бездушни очи гледаха с милионерско пренебрежение опърпаните репортери и съвсем безсрамно обявиха, че свръх щедрите им възнаграждения са законни и напълно морални. Нещо повече. Доган безочливо се опита да направи разлика между бонуси и хонорар като умишлено забрави, че своите милиони е получил в период, когато неговата партия носеше мандата на Тройната коалиция, поставила върхови рекорди по ограбване на българската икономика.

Неволно си спомних за хонорарите на Тодор Живков, който, подобно на своя добър ученик Доган, смъкваше милиони от гърба на държавата само чрез будещото страх собствено име, изписано на корицата на десетките луксозни томове, пълни с партийни брътвежи и заклинания от пленумите и конгресите на столетницата БКП. Както се казва, нищо ново под слънцето на многострадална България.

Не е трудно да надникнем в бъдещето, където мултимилионерът Доган ще се опита да изработи своя колега по съмнителни доходи и лукс Роско Боско. Сокола правилно е преценил, че начело на държавата поставихме един на пръв поглед гламав политик, но със силно изразено вътрешно его, което позволява неговата ловка манипулация от страна на изпечени  експерти в тази област.

Агентурната група на Доган ще свири на все още неизяснената етническа струна на президента и ще го използва за законодателни промени в интерес на българските турци и на техните кукловоди в Анкара.

Новият ни президент вече ясно демонстрира, че с удоволствие изпълнява ролята на американски пудел, летящ със самолет на чужда страна в качеството си на български държавен глава. Тази му готовност да откликва на външни внушения ще бъде най-активно използвана от анадолските агенти у нас, стремящи се да закачат поредния президентски скалп върху седлото на новите османци.

Както това беше вече сторено с предишните „бащи“ на нацията – Желев, Стоянов и Първанов.  А първият резултат от тази коварна операция вече е налице – докато пиша тези редове, долетя новината, че президентът Плевнелиев е подписал указ за назначението на Меглена Плугчиева за български посланик в Швейцария.

Онази уж „червена“ депутатка, която отдавна работи предано за ГЕРБ и за Бойко Борисов и услужливо подписа позорната декларация на Иван Костов, обвиняваща нашия народ в геноцид срещу мюсюлманите преди 10 ноември 1989 г.

Тази награда за национално предателство още повече ангажира държавния глава с турските интереси у нас и недвусмислено подсказва неговата бъдеща политика в ущърб на интересите на българската държава.



В категории: Коментари , Горещи новини