Мартеницата е пренесена през земи и морета преди поне две хилядолетия, за да оцелее и до днес традицията да се закичваме с нея
28 Февруари 2012, Вторник
Мартеницата съществува, откакто съществуват българите. Още по време на царуването на Кардама от рода Дуло
Автор: Кристина Кирилова
в Кушанската империя богът на изобилието Фара е изобразяван като овен, украсен с мартеница на врата.
Става дума за времето от ІІ век след Христа. Столицата на Кушанската империя е бил град Пушапо, днешен Пешавар. Населението му е било с преобладаващо български етнос.
Кушанската империя е просъществувала до 359 година от Христа, когато е покорена от китайците. Следи от съществуването на мартениците по тези земи има и до днес, особено в районите около планината Алтай.
За срещата си с мартеницата в по-ново време след едно пътуване в Монголия пише професор д-р Моско Москов: „На всяко клонче на дървото бяха вързани оплетени бял и червен конец в красив възел”.
Мартеницата на старите българи има своята символика и магия. Изборът „червено и бяло“ е закодирал дълбокия смисъл на тези цветове, предизвикващи емоционални и физически реакции. С усукването на червения и белия цвят българските магове преди две хиляди години са кодирали учението за двете жизнени енергии – ин и ян.
Въобще усукването на конците е заложено изцяло в обичаите на българите. Срещаме го и до днес в усуканите червени върви, наричани преди „гахтани“. Още от носията на Волжско-Камска България. Този символ – усукването, се среща и при обредните хлябове.
Замесеното и изтеглено като връв тесто неизменно се усуква. На по-добре запознатите специалисти със структурата на молекулярния ген не може да не направи впечатление, че и ДНК структурите представляват спирала с ляво завъртане.
Като конен народ, българите са боготворели белия кон. Бялото е прието при тях за символ на белия кон. Не случайно и името на кан Аспарух означава „бял кон“.
На българите е било известно, че Вселената е изпълнена с една особена свръхсила. Те я наричали „ки“ (китайците я наричат „ци“).
Бащата на българската етнография Димитър Маринов смята, че всеки цвят в традициите ни си има символика. Което дава още едно потвърждение за символиката на червения и белия цвят.
Червеното за шаманите е кръвта на животните. Ценели са толкова този символ, че не са давали по време на жертвоприношение да капне и капка кръв.
Не е случайно и времето, в което се подаряват мартениците. С месец март в природата започва нов цикъл на пробуждане и растеж – начало на ново обновление на света около нас.
И нищо, че голяма част от продаваните у нас мартеници в последните години са китайско производство, когато ви подарят червено-белите украшения, не забравяйте, че традицията да се кичим с тях е пренесена през земи и морета от българите преди най-малко поне две хилядолетия.
