В Царево още дълго ще витае ужасният спомен от гледката, как морските вълни прехвърлят 8-метровата стена на кея.
Автор: Георги Ваташки
Седмица след страховитата буря, наводнила цялото ни Черноморие, местните тръпнат от страх. Че стената е подкопана и заплашена от рухване.
Последният подобен случай е бил през далечната 1977 година, спомнят си рибари. Тогава се стига дори до потъване на граничен кораб, акостирал на местното пристанище. Тогавашният вълнолом не удържа на напора на водата и се появяват пробиви и изпускане на „водни фонтани“ на височина 30 метра. Морето достига на километър навътре в сушата почти до днешния „Морски клуб“ в града.
Пораженията от сегашното водно бедствие също не са за подценяване. Вътрешният фар на пристанището е разрушен напълно, като е оцеляла само основата. Също както през 1998 година, когато след стихията и централният плаж на града е застрашен от свлачище.
С днешна дата рибарите в Царево са най засегнати от опустошенията. Близо 40 лодки са изцяло или частично повредени, има и други, изчезнали в морето. Поправката им е непосилна за отънелия ни джоб, казва един от най-известните риболовци в курортното градче, бай Наско Дуков. От хиляда до 3000 лева излиза ремонтът на коритата. Повечето „морски вълци“ пък нямат застраховка, защото големите застрахователни фирми не сключвали договори с такива като тях.
Ново пристанище, но общинско Началникът на пристанище Царево Тодор Върбанов заяви пред „Десант“, че основна пречка за укрепване на пристанището и разширяване на кея е Законът за морските пространства и пристанищата в България. Сега портът е държавна собственост и няма легитимен начин общината да вложи пари за неговото заздравяване.
Особена опасност според Върбанов крие неизвестността за състоянието на вълнолома в неговата подводна част. Липсата на средства не позволява на пристанищната администрация да започне проучване за наличието на подводни кухини.
Последният основен ремонт на пристанищните съоръжения се извършва през 1980 година. През „царското” управление се прави брегоукрепване на кея и пътя до него, без което щетите от стихията днес щяха да са още по-тежки.
Бившият кмет на Царево Петко Арнаудов обаче се ангажира само с козметични ремонти без особен ефект, коментира Георги Пейчев от Сдружението на рибарите. Той твърди още, че близо 3 милиона лева, отпуснати за целт, а са потънали в джобовете на приближени на бившата администрация.
Стига се дотам, че през 2010 година бюджетът, отделен за пристанището и неговата инфраструктура, достига 350 хиляди лева, а печалбата на общината през година възлиза едва на 35 хиляди лева.
Иначе съществуват различни идеи за бъдещето на Царево и предотвратяването на евентуални бедствия. Италиански инженери и хидролози даже са създали план да се изградят две стени, които да затворят залива на Царево от североизток, като по този начин се ликвидира всякаква опасност. Според местни жители обаче, дълбочината при входа на залива достига 12 метра, което прави проектът рискован, а акваторията – застрашена от замърсяване.
Решението на проблема всъщност е само едно. Пристанището да бъде прехвърлено като собственост на общината. Така ще се отвори и пътят към парите от еврофондовете. Само по този начин ще станат възможни дълго отлаганите планове за изграждане на нова крайбрежна алея край пристана и мостик, който да играе и ролята на дига, предпазваща брега.
На 15 февруари ГЕРБ внесоха в парламента законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Основната цел на предложения законопроект е създаването на възможност за изграждане, реконструкция и рехабилитация на рибарски пристанища от общините, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.
