Ген. Доналд Доналдсън или още Димитър Адамов Димитров
22 Ноември 2011, Вторник
Вследващите редове няма да намерите отговор на загадката кой уби Джон Кенеди преди 48 години на 22 ноември 1963 г.
Автор: Борис Цветанов
Въпреки че главното действащо лице в разказа ни, който е българската връзка в този случай, знаеше тайната и я разкри на президента ден преди атентата. Кой организира убийството на века отдавна не е мистерия. Ще се спрем на нещо друго, смятано от нас за много важно.
На 8 септември 1977 година в „Часът на Америка” на Ей Би Си пред главния коментатор Дейвид Хартмън 14 минути американският разследващ журналист Вилем Олтмънс – холандец с бюра в Лондон и Амстердам, работещ за „Гелъри магазин” и други издания – буквално взривява ефира. Той обявява, че е установил връзка с човека, знаещ всички тайни около убийството на века.
Същият предупредил Кенеди, който чувайки имената на замесените, отказал да повярва. Казвал се Доналд Доналдсън, генерал от тайните служби, четиринадесет години живеещ с чужди имена, последното от които е Джим Адамс. Първата среща между Олтмънс и Доналдсън била през май, втората – на 4 септември. Той отказал интервю по Холандската телевизия, което да се излъчи по цял свят срещу един милион долара.
По Ей Би Си журналистът призовава Доналдсън към нова среща. Три месеца по-късно кръгът се затваря. Олтмънс обявява, че светът може да счита генерал Доналдсън за двадесет и втория изчезнал или убит свидетел по убийството на Кенеди. Генералът е прострелян със седемнадесет куршума. За първи път бива обявено истинското му име: Димитър Адамов Димитров.
Въпросният мистериозен българин е роден през 1916 година в ломското село Медковец. Още в началото на Втората световна война се включва в съпротивата, работейки за американското военноморско разузнаване. Бил е близък с дипломата, професионален разузнавач Джордж Ърл, посланик на Щатите в България.
През 1943 година с президентски указ получава американско гражданство и чин бригаден генерал, за да има официални пълномощия за тайни мисии при българския премиер Иван Багрянов. След войната последователно е съветник в гръцките части на генерал Зервас, разузнавач в Панама, специален агент във Виетнам, където попада под ударите на властта по време на доктрината Макарти, основава частно детективско бюро, продуцент е в Холивуд, където работи със Сесил де Мил...
Последното му намерение е да направи епохален филм за убийството на Джон Кенеди. Накрая Олтмънс хвърля нова сензация. Все пак, имайки предвид опитността на генерала, има вероятност да е инсценирал смъртта си, за да се измъкне за пореден път от преследвачите си. Холандският журналист обявява, че скоро ще замине за България, за да продължи разследванията си за най-загадъчната личност, която бил срещал в живота си. Но той така и не пристига в България. След изявлението си пред Ей Би Си изчезва безследно...
Сензацията стигна и до руския дайджест „За рубежом”, от там и в изданието на БТА „По света”, в често непокорния „Народна младеж”, в полски, чехословашки и германски издания. Българската Държавна сигурност получава задачата да фалшифицира българската връзка. Подменена е рождената му година, за да излезе, че е юноша бледен през войната.
В биографията му се вписва, че е бил затворник във Враца през 1948 година, откъдето е избягал (?!). Обявен е „в отсъствие” през 1951 година и какви ли още не фалшификации, съпроводени с недоглеждания като това, че фалшифицираният акт за раждане носи номер 132, а присъдата от 1951 година – също 132. Прочее в архивите на врачанския затвор сред затворниците от 1948 година няма лице с име Димитър Адамов Димитров, съден за участие в конспирация.
Демобилизираният генерал основава Бюро за информация. Съдружници са му ветерани от разузнаването. Те събират всякакъв род информация, с която търгуват. Така попадат на заговора срещу президента. Димитров/Доналдсън е приятел на Кенеди още от времето, в което последният като млад сенатор се бори да се осигури помощ на Гърция по време на гражданската война там. Затова и отива при президента, за да му разкрие, че в Далас го чака куршум...
След убийството на Кенеди Димитров/Доналдсън започва 33-годишна одисея на укриване в различни точки на света, с инцидентно появяване пред Олтмънс. През 1996 година със самоличността на българин, заминал седемгодишен за Австралия с баща си и майка си през 1925 година, се завръща, макар под чуждо име, за да умре под българско небе. Вече осемдесетгодишен, заживява в едно селце, някъде в България, където водих с него няколко беседи.
Последната тайна Късно през нощта на 20 ноември, петък, Доналдсън се среща отново с Джон Кенеди. Това е във Форт Уърт, където президентът е на посещение преди да отпътува за Далас. Димитров слага картите на масата – участник в заговора е самият вицепрезидент. Пуска му и запис на разговор на Джонсън с неизвестен заговорник.
Отговорът на Кенеди е: „Да си говорим като мъже и приятели. Две са възможностите: това да е фалшификация и много шум за нищо или наистина да имаме чудовищен заговор. В такъв случай, ако не замина за Далас, само отлагам екзекуцията си. Въпрос единствено на време...”
Ето какво ми разказа самият Димитър Димитров – Доналдсън: „Подаде ми ръка. Сбогом, приятелю, каза. Ако е така, както смяташ, че е, поне ще умра като войник, а не като някоя баба... Всички Кенеди са умирали като войници!”
На сутринта той държа реч във Форт Уърт и повтори казаното пред мен: „Във въздуха витае заговор за ликвидиране свободата на американците. Ще се постарая своевременно да уведомя гражданите за действителното положение, ако разбира се, преди това някой снайперист от някое високо здание не приключи въпроса преди мен!”
Тридесет и три години са достатъчно време, за да проникна в подтекста на казаното. И за снайпериста, и за смъртта като войник, вместо като баба... Сега вече знам. На Кенеди му оставаха седмици, месец-два-три живот... При това – вече в инвалидната количка и в леглото... Десетилетия животът на Кенеди беше надхитряне на болести. Те нямаха брой. Не гледай усмивката му. Маска. Маска са и неизброимите му истории с жени. Години наред елитни лекари му предричаха смърт в следващи стотина дни.
Ежедневието му бе изпълнено с медицински интервенции, които само милионер можеше да си позволи. И Джон Кенеди винаги бе надхитрял и доктори, и болести. Безгрижен и жизнерадостен външно, никой не е знаел какво му е на душата и тялото. Тежки алергии от коне, от кучета, от прах – истински ад. Астма в най-тежка форма. Стомашни неизлечими проблеми.
Дефект в гръбнака. Един крак по-къс му осигури цял живот със специални обувки... Накрая неизлечимата болест на Адисън. Това е нарушаване дейността на надбъбречната жлеза. Бяха нужни специални лекарства в специални банки в трезори във всички по-големи градове на страната, за да са му под ръка. От болестта на Адисън имунитетът спада и организмът става уязвим за всякакви болести.
На два месеца му се имплантираха препарати във вид на гранули в бедрата и гърба, а болките бяха неописуеми... И още сума ти болести, за някои от които дори най-големите медицински светила са нямали представа. Знам за имплантирана сребърна пластина в гръбначния стълб, заменена по-късно с костен трансплантант... За Кенеди винаги е било ясно, че каквото и да се прави, все ще е само временно отлагане на края...
И мисля, че оная вечер във Форт Уърт той видя шанса си да умре като войник, както са умирали всички Кенеди, вместо да започне да се търкаля в кревата като безпомощна баба... Защото това му предстоеше в най-скоро време и той го знаеше много добре... Изборът на куршума беше последната негова победа над неизброимите му болести, с които го бе наказала природата... Бог да го прости! Беше добър човек!”
