Аневското кале - почти непозната българска столица

Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net Снимки Николай Кацаров и aвторката

 само да си купиш билет и да я разгледаш. Има и трудоемки, в които автомобилът не помага и където единственият начин да достигнеш целта, е на собствен ход. Това предполага да си добре подготвен физически.

Само така, поне засега, може да се стигне и до вероятно най-запазената в автентичен вариант и без съвременни бетонни добавки българска крепост – Аневското кале. Мнозина са я виждали отдалеч – тя стои величествено върху южния склон на Стара планина, на само 2 километра от покрайнините на Сопот.

Други дори не подозират за съществуването й, чудейки се какви са тези каменни зидове. Само една малка част подбрани туристи са имали честта да я разгледат отблизо. Причината е, че до нея никога не е имало асфалтов път, а и самите останки са проучени съвсем наскоро – преди някакви си 28 години.

Археологическите разкопки в района започват едва през 1983 г., което обяснява защо досега там все още няма подходяща инфраструктура. Двете въжени линии, които катерят планината от градчето обаче стигат само до подножието на връх Добрила, което е доста далеч от крепостта.

От главния път Варна – София, буквално след най-западната сграда на Сопот, има отбивка с голяма табела “Аневско кале”, но това е по-скоро за заблуда. Пътят действително започва да се вие нагоре уж към крепостта, но продължава само 5 километра и стига до обширна поляна, на която личат останките на стара църква. Оттам – нататък пеш по утъпкана пътека.

Тя не е обозначена с туристическа маркировка и лесно може да се изгуби. Но пък местността е открита и, ако следи посоката на калето, човек няма как да не стигне до него. Изкачването трае около два часа, ама сериозно ходене и без почивки.

Според византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин, Аневското кале е представлявало столица на територията, намираща се под владението на братята Смилец, Войсил и Радослав.

Както се знае от историята, през втората половина на XIII в. българските боляри не се славят с особена задружност. Всеки от тях си завзема определена територия и си я управлява като независима държава, без да се вълнува, че разпокъсана, България се намира под огромна заплаха.

По това време страната е с нараснала политическа и икономическа мощ, но пък все повече боляри проявяват открит стремеж към самостоятелност. Това спомага за политическото раздробяване на държавата. За един сравнително кратък период възникват и се обособяват редица самостоятелни княжества, чиито столици са намиращите се в съответните територии крепости.

Така например Белградската и Браничевската област са царството на двамата братя боляри Дърман и Куделин -  тяхната минидържавица е с център крепостта Ждрело. Сърбия и Унгария набързо я нападат и в крайна сметка териториите й влизат във владенията на сръбския крал. Деспот Шишман си заплюва Видинската област и я обособява като самостоятелно феодално владение, най-голямото в България.

По подобен начин действа и деспот Елтимир, който в подбалканската част си загражда територийка, а Крънската крепост му става столица. Затова не е учудващо, че Аневското кале – една твърде малка територийка горе в планината, служи за столица на миниатюрното образувание на споменатите братя Смилец, Войсил и Радослав.

Тази болярска мания - всеки да е лидер на държава, води до лесна намеса във вътрешната политика на България на силните по онова време Византия, Златната орда и Сърбия. Положението на България, осакатена териториално, раздробена и със слаба централна власт, се утежнява още повече от обстоятелството, че в края на XIII век на Балканите настъпва пълна политическа хегемония на татарската Златна орда.

Съседството на българската държава с този опасен неприятел улеснява неговите нашествия в нашите земи и осъществяването на политическите му цели. Ограничен в пределите на осакатеното царство, новият български цар Георги Първи Тертер, който заема престола през 1280 г., получава една разорена от граждански войни и нашествия на татари, византийци, сърби и унгарци територия.

Това кратко историческо отклонение е полезно, за да се разбере защо в Сопот с основание могат да се гордеят, че и те някога, па макар и с известни уговорки, са били столица в рамките на България. Подградието и цитаделата на Аневското кале са един от трите основни квартала на средновековния град Копсис, който се приема за предшественик на днешен Сопот.

Някои историци предполагат, че Копсис/Сопот е дълго издирваният ранносредновековен град Потука (или Потока), който е описан в житието на един от първите християнски светци от български произход – свети Михаил Воин от Потука. В старобългарската книжнина това житие е известно като "Чудото на свети Георги с българина". В по-нови времена Аневското кале се споменава в пътеписа на Иван Вазов „Един кът от Стара планина“.

Калето е оградено от север и изток с отвесни скали, а от юг - с отвесен сипей. Самата крепостна стена, както вече стана ясно, е отлично запазена, но на изток бойната кула – задължителен атрибут за подобен градеж, е полуразрушена. При проучванията през 1983 г. е установено, че укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са били издигнати други постройки.

Главният вход на крепостта е от южната страна. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана. Разкопките са открили още, че в крепостта се е намирал манастирски комплекс с една църква, както и още два отделни религиозни храма. Манастирът в подградието е бил разположен върху по-стари останки на манастир от V в.

На мястото на подградието и самата крепост са открити следи от живот и укрепления още от времето на Античността (І — V в. сл. н. е.) и Ранното средновековие (VII- Х в. сл. н. е.). Архолозите смятат, че крепостта в този си вид е престанала да се използва в края на XIV век.

Екзотиката на това място допълват делтапланеристите. Те летят от връх Добрила и се спускат на огромна морава, точно до долната станция на първия сопотски лифт. Но пък и панорамата, която се разкрива от крепостта към Сопот, Карлово и региона, е невероятна.

Аневското кале отнема в най-добрия случай не повече от час за разглеждане. Пътят надолу предполага два варианта – или да се върнете по същата пътека, или да поемете директно към долната станция на лифта, за да се отбиете в девическия манастир “Възнесение Господне”, който също е основан по времето, когато Аневското кале е в разцвета си.



В категории: Горещи новини