Паметникът и гробът на майстор строителя Колю Фичето във Велико Търново вече са недостъпни след проявения от днешните му наследници „майсторлък“
06 Октомври 2011, Четвъртък
Сто и тридесет години след смъртта на великия български първомайстор Уста Колю Фичето недодялани строители
Автор: Здравка Христова
се подиграха с гроба му във Велико Търново. Гениалният български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове, обществени и жилищни сгради, ханове и мостове в българските земи и крайдунавските области на Румъния, ще се обърне в гроба си, ако можеше да види какво правят наследниците му.
Тленните останки на първомайстора на българската архитектура и строителство са погребани в парк „Дружба” в центъра на старопрестолния град. Гробът с паметника са до главната алея. В момента тече усърден ремонт в границите на парка. Новите „строители на съвременна България“ – потомци по-скоро на прословутия некадърник майстор Тричко, отколкото достойни наследници на съвършенството, завещано ни от Никола Фичев, са сътворили чудо невиждано в паркостроителството.
Те така са извършили ремонта на алеята, че са направили паметникът и гробът на великия възрожденец недостъпни за поклонение.
„Дори не можем да поднесем цветя пред патрона на училището ни“ – негодуват възпитаници и преподаватели от гимназията по сградостроителство, която носи името на Колю Фичето. Проблемът е, че подходът към алеята до гроба, който се пада почти на метър под нивото на алеята, е изпълнен под наклон по-голям от 45 градуса.
Тази своеобразна пързалка иначе старателно е застлана с нови декоративни плочки, върху които обаче просто няма как да се задържи човек, освен ако не притежава завидни еквилибристични способности.
На всичко отгоре в близост няма изградена шахта за отвеждане на дъждовната вода, при което е ясно, че пороят от всеки по-обилен дъжд ще прелива през бордюра и ще потопява гроба на великия строител в кално блато.
В подобно окаяно положение се оказва и отстоящото на двадесетина метра наблизо упокойно място и на мемориал на опълченеца – съратник на поп Харитон и Бачо Киро и разузнавач по времето на Руско-турската война Христо Караминков – Бунито. До него се стига по още по-стръмен и невъзможен за преодоляване подход. Подходът към него е още по-стръмен.
Управителят на фирма „Хит“ Тодор Зеленков, на която великотърновци дължат стръмните спускания към двата знакови за града паметници, оправдава революционния си подход в паркостроителството с... проекта, който му е възложен от болярската община. В него просто не били предвидени стъпала към двата гроба, оказали се в ниското под новите алеи.
Никой не се е досетил и да предугади възможността паметниците да се повдигнат до новите нива. Така че това също не е заложено в проектната документация. В крайна сметка от строителната компания решили просто да си спазят проекта както са им го дали, да си приберат над 600-те хиляди лева за това, и да не си правят бръчки на морните чела в търсене на разумно решение на създалата се ситуация.
Арх. Николай Малаков от общинската управа, който персонално отговаря за ремонта на парковете, е склонен, ако се наложи, подходите да бъдат съборени и да се направят отново, така че да са функционални. Но колежката му от евродирекцията на великотърновската община Мариела Цонева попарва неговия ентусиазъм, заявявайки категорично, че не може да се правят промени в проектите постфактум и ако се наложи преправяне на извършеното, това трябва да стане с финансиране от общинския бюджет.
Остава загадка как на 15 ноември, когато се навършват 130 години от смъртта на първомайстора Уста Колю Фичето, признателните днешни българи ще успеят да се спуснат до недостъпния му гроб, за да поставят венци и цветя в негова памет.
