Млъкнете веднъж завинаги, писнало ми е от вас! Щом ви харесва, събирайте се, празнувайте си, само не занимавайте останалите с вас!
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
По-досадни сте и от гей парад, за когото на никого не му пука, но участниците надават вой до Бога, че ги дискриминират.
Манифестирайте колкото си щете (да не забравите преди това да подадете молба в общината), вейте си безсмислените червени знамена с нарисувани златен сърп и чук и си крещете „Ротфронт” (или каквото там си крещите). Само не искайте от всички останали да маршируват с вас и да тачат вашия ден „на победата над фашизма и капитализма”.
В случай че след изминалите десетилетия все още не сте разбрали - след тази дата са последвали четиридесет безотговорни дни, през които полуграмотни цървули и набързо сложили червена лента „ОФ” на ръката криминални престъпници са направили опит да унищожат интелигенцията у нас. Каквото не са успели да загробят, са наплашили до смърт. Страх, който държи влага цял живот.
Какво празнувате на Девети септември? Убийствата на богати, умни и предприемчиви хора, движещи българската икономика ли? Заграбването на имотите им и настаняване в къщите им на „партийни другари”, невиждали тоалетна с течаща вода? Наричате това „властта в ръцете на народа”. Не сте обърнали внимание, че на една част от народа, обаче.
Любопитно ми е, след като искате да си остане национален празник, защо размахвате червени знамена? Ако не сте прочели някъде, червеният цвят не е измислен от „двойните освободители”, той съществува на Земята малко по-отдавна. Петолъчката също, тя пък е юдейско изобретение.
Стига сте ми навирали в очите „тогава се построи тази държава”! Виждам. Участвал съм и аз. Държавата я построиха хората, а не някакъв мракобесен обществен строй, възцарил се на 9 септември 1944 година.
Тези хора, които се откинваха за 150 лева и на които втълпяваха, че едва ли не живеят на вересия. Вземаха толкова, защото останалото отиваше в „напълно безплатните” здравеопазване, училище, обществени услуги.
Огледайте се какво построи скъпият на сърцето ви Девети септември. Девня. Кремиковци. Димитровград. Нефтохим. Дебелт. Радомир. Оловно-цинковия. Панелните гета – работнически спални, за благозвучие наречени „жилищни комплекси”.
Мегаломански изпълнения, насочени към това да се понравим на „двойните освободители” и да приличаме по всичко на тях. Да имаме „мощна, социалистическа химическа индустрия и тежко машиностроене”. Всички да станат граждани.
Всеки да е закрепостен с „жителство”. „Селянин” да стане обидно-подигравателна дума. Стопаните да отидат в завода с гадните пушеци, а реколтата да събират ученици, студенти и войници, на които изобщо не им пука за нея.
„Славната деветосептемврийска победа” доразработи перфектно всичко това, което в момента ви дразни. Лицемерието. Бездушието. Дребната тарикатщина. Кухненският еснафлък по потник. Унищожената инициативност на българина. Пословичното му трудолюбие (извинете). Непростимата изолация от останалия свят. Извратената история.
„Великият Девети” накара „художествено-творческата интелигенция” (извинете отново!) да си повярва, че нейният труд се осмисля не от продадените билети, книги, филми и възторжената, станала на крака публика, а от салони, пълни с докарани насила работници, които използват случая да подремнат бадева.
И най-успешният писател, с най-много издадени книги да бъде семпличък селяндур от Правец.
Който, оказа се от един филм („Ешелоните”), че е спасил българските евреи от хитлеристките концлагери. Той, а не цар Борис III.
Последвалите след Девети септември четиридесет и пет години възпитаха поколения, прекарали целия си житейски път по схемата „аз ги лъжа, че им работя, те ме лъжат, че ми плащат”. Защото Девети септември донесе вярата, че частната собственост е нещо мръсно, гадно и капиталистическо, а общото е най-висша форма на имане.
Девети септември донесе на всички българи страшната, пагубна идея, че всички са родени еднакви. Затова трябва да имат по равно малко. Деветосептемврийската доктрина учеше децата в училище, че ренегатът-изрод Павлик Морозов, предал своя баща на съветската власт, е герой и слагаше в летните списъци със задължителна литература „Иван Кондарев” на Емилиян Станев. А не страховитият му „Антихрист”.
Накрая, Девети септември 1944 година се оказа толкова важен, че спря развитието на държавата България. Нали помните, на старите пари имаше две години – 681 и 1944.
Не е зле да си спомните всичко това, когато днес веете червените си знамена и пеете с плам в очите „Партизан за бой се стяга”. И „Ален мак, самотен, нейде...„ И болно тъгувате по онова време, със стария национален герб. Който народът остроумно беше осмял така:
„Бели вили, по зелени ливади, на червени другари.
