Десетки политици и около тон любеници по неписана традиция пак се събраха – вече за 24-ти път, на поляната
Автор: Ева Сърнова
в парка насред шуменското село Салманово на уникалния „Празник на динята”. Веселата „Динеада” е „родена“ в далечната 1988 г. и досега само една година е прескочена поради слаба реколта.
Покрай главните действащи лица на фиестата се въртяха димящи дъхави кебапчета, мургави амбулантни търговци и почти 2000 любители на сочния плод – както жители на населеното място, прочуто със сочните си и едри дини, така и от Шумен, който е само на петнадесетина километра разстояние.
Истинските бостанджии използваха случая да застанат зад сергиите и да продават продукцията си по 25 стотинки килото, макар в областния град любениците да вървят 19-20 ст. Местните се изхитриха и вече не раздават на корем сладкия плод, както това се правеше преди години.
Голямо ядене падаше – припомняха си с носталгия млади ромки, които тогава още са били хлапета. В добрите стари времена всеки от зяпачите си тръгваше с поне една подарена диня под мишница. Днес от сочната вкусотия похапват на аванта само участниците в игрите.
В историята останаха и най-интересните конкурси като „Мис динена гръд”, майсторското надплюване със семки и др. Според местни зевзеци това с надплюването било спряно да не би заблудена семка да уцели някой депутат, курдисан на първия ред, както и да не бъдат конкурирани политиците, майстори в тези състезания.
В сянка остана и бостанджия номер 1 на Салманово – бившият кмет Кольо Данев, доскоро абониран за приза „Най-голяма диня“. „Купата“ в надпреварата обаче грабна внукът му – 22-годишният Калин Данчев, студент по пожарна безопасност и спасяване, който се яви на конкурса с плод, тежащ 17, 595 кг.
По-големите любеници вече били изядени, щото били ранен сорт, обясни дядото. Калин всъщност участвал само при засаждането, призна си самият той. Негов подгласник стана горският разсадник в селото, откъдето дотъркаляха любеница с тегло 15,800 кг.
Както обикновено в дисциплината „хранене с диня по двойки“, при която очите на играчите са завързани, участниците по-скоро прогизнаха от динения сок, стичащ се от натъпкваните от партньорите в устите им парчета, отколкото да се заситят с лакомството.
Новост тази година бе състезанието за целене с диня на кошче за боклук, пълно с вода. Атракция стана младата шуменска девойка, която държеше кошчето – в края на надпреварата тя бе готова за участие в „Мис мокра фланелка”.
Куп чинии пък бяха строшени в опитите на самоуверени ентусиасти да изпробват сервитьорските си умения в разнасянето на цяла диня с една ръка.
