Този паур вляво само на пръв поглед изглежда безобиден, докато докопа с шипките си ръката на разсеян ловец. Но, за такова блюдо на трапезата са нужни и малки жертви
08 Юни 2011, Сряда
Ето го и краят на май. Тази година времето се мръщи по-дълго от обикновено и морската вода се задържа до късно студена.
Автор: Георги Ценов
Но... слънцето напече, морето утихна и местните юнаци, както винаги при такива условия, се впускат в едно от най-интересните морски приключения - нощен лов на вкусни паури. Ако имате път към Южното Черноморие и достатъчно свободно време, но излежаването на плажа не ви е съвсем по вкуса, това е едно предложение как да си изкарате забавно.
Едрите раци имат нездравословния за тях навик да излизат нощно време по крайбрежните скали. Факт, добре известен на всички моряци, които са решили да прежалят няколко часа сън заради приключението.
За това вълнуващо премеждие не е необходимо сложно и скъпо оборудване. В миналото рибарите са използвали фано. Този уред, плод на неизчерпаемото човешко въображение и техническа мисъл, представлява малка метална лейка, пълна с нафта, и със затъкнат в чучура фитил. В миналото като подръчни материали са използвани стари памучни рибарски мрежи.
Светлината, добивана от гениалното творение, е в пъти по-малко от черния дим и саждите, които пък не се отмиват с нищо. (По същия почин броят на уловените паури с негова помощ някога беше обратно пропорционален на боя, изяден от едни малки ловци в къщи заради изцапаните дрехи и неспазения вечерен час... Това обаче е минало за пишещия тези редове).
Допотопните средства сега са заменени с диодни фенери с ослепителна светлина и нищожно изтощаване на батериите.
За удобство на ловеца е добре да си има под ръка кепче с къса дръжка и шиш от тънка и гъвкава стомана (като стрела на харпун). Първото се използва, ако ракът се е сврял на по-дълбоко и не е достижим от брега, а втория - ако е попаднал в процеп.
От кръста нагоре е добре да бъдете облечени дебело, защото нощем става доста студено. А краката да бъдат обути в здрави и леки обувки, защото със сигурност ще се наложи да газите поне до коленете във водата.
Чепиците трябва и да са устойчиви, с добро сцепление, тъй като мокрите скали са доста хлъзгави и лесно можете да паднете. (Така веднъж човекът пред мен внезапно изчезна и в следващия миг видях как фенерчето му свети на метър под водата). Но да се върнеш сух от лов на паури е почти изключено, или пък ако много се пазиш, няма да ядеш раци.
Макар и трудно достижими, веднъж осветени, те си седят без да проявяват никакво безпокойство. Червеникаво-лилавият им цвят отразява лъча на фенерчето и сякаш греят сред камъните и водораслите.
За улавянето им се прилагат няколко простички, но ефикасни трика – затиснете рака с цяла шепа откъм гърба, а с палеца и показалеца притискайте щипците напред. Имайте предвид, че макар и малък, този морски обитател е удивително силен и ако не го хванете много здраво или ще го изпуснете, или ще ви ощипе. А последното не е никак приятно. Може да разкъса кожата, да смачка нокът или да ви причини сериозна синина.
Ако бъдещият деликатес за трапезата е на дълбочина, достижима за крак, но трудна за ръка с ръкав (който не трябва да се мокри), може да го настъпите, за да не бяга и внимателно да го загребете с кепчето или да го прободете с шиша. Споменах ли ви, че в лявата ръка или на рамото ви задължително трябва да виси торба или плетен от тел живарник? Не? Продават ги във всеки риболовен магазин.
И сега ще издам една тайна. Ако вместо с едновръх шиш се снабдите с тризъбец, ще можете да си наловите и риба покрай раците.
През пролетта попчетата излизат често да спят съвсем на плитко – защо, никой не знае. Може би заради по-топлата вода или пък за защита от хищници... това си остава загадка.
Щом видите рибата, стремете се да не пляскате във водата, докато я приближавате - затова тризъбецът трябва да е висок поне до кръста ви, че да се протегнете по-отдалече към жертвата.
Приближавате остриетата на 15 – 20 см, внимавате зъбците да са разположени перпендикулярно на тялото и с не много силен, но възможно най-рязък удар пробождате рибата.
Освен попчета, по това време на годината могат да се срещнат скорпиди, гали, атерина, меджид много рядко кьоркефал (През зимата от ледената вода кефалът натрупва едно хрущялоподобно образувание над очите - перде, което понякога остава и след зимата и му пречи на зрението).
Смело мога да твърдя, че приключението няма равно на себе си по емоции и запомнящи се случки. Самите раци са страхотно мезе за бира и бяло вино. Приготвянето им е детска игра. Просто ги слагате в тенджера с капак, наливате вода на една трета от обема, които заемат в съда и след завирането на водата се оставят да се варят около десет минути.
Отхлупят ли се черупките им в областта на кръста, значи са готови и не трябва да се оставят да се преваряват. Някои хора вместо вода използват бира, но на мен лично тази комбинация не ми харесва.
Съдът трябва да е дълбок и добре затворен, поне в началото, защото нали не сте забравили – те са силни и могат да бягат.
