Испанските краставици са „невинни”, но се задава гладна криза
Испанският министър на земеделието Роза Агилар и сътрудниците й хрускат безстрашно испански краставици
06 Юни 2011, Понеделник
Последните изследвания на краставици, направени от властите в Германия и в Испания, показаха, че испанските зеленчуци не са причината за разпространението на бактерията Ешерихия коли, съобщи Европейската комисия.
Съответните германски служби са уведомили официално ЕК в сряда следобед, че за приключили изследванията на всички взети проби. Макар че някои от пробите са показали наличието на бактерията, тя не е била от вида O104, който поразява човешкото здраве. Сходни тестове, извършени в Испания, също са дали отрицателни резултати.
По тази причина ЕК отменя предупреждението за опасност от испанските краставици, издадено чрез системата за ранно оповестяване. Разследванията продължават, за да бъде установен потенциалният източник на разпространението на заразата, отнела живота на няколко души досега, допълва комисията.
Седемнайсет станаха вече жертвите на заразата, предадоха „Франс прес” и „Асошиейтед прес”, като се позоваха на нови данни на германските здравни власти. 70 души в Германия страдат от усложнения, водещи до хемолитично-уремичен синдром.
Двеста нови случая на зараза са констатирани само в провинциите Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн. От началото на заразата през май досега са регистрирани 1900 случая.
Епидемията засега е обхванала най-малко 9 европейски страни, но извън Германия хората, които са били заразени, са живели или са пътували до Германия.
Това е третата най-голяма епидемия, причинена от бактерията ешерихия коли в съвременната история. 12 души починаха през 1996 г. при японска епидемия. Тогава се разболяха над 12 000 души. През 2000 г. при подобна епидемия в Канада загинаха 7 души, а болните също бяха хиляди.
До 180% поскъпване на храните
през следващите 20 години. Цените на основните храни ще се повишат над два пъти, ако световните лидери не вземат мерки да реформират глобалната система за изхранване. Това предупреждава британската благотворителна организация „Оксфам” в доклад, озаглавен „Да отгледаме по-добро бъдеще”.
До 2030 г. средната цена на основните зърнени храни ще скочи с между 120% и 180%, като за половината от това увеличение ще бъдат отговорни климатичните промени, предвиждат експертите.
Според прогнозите само след няколко десетилетия милиони по света ще бъдат обхванати от глад поради непрекъснатото нарастване на населението (очаква се то да достигне над 9 млрд.) и унищожаваните поради последиците от глобалното затопляне реколти.
Страшният скок на цените ще порази първо най-бедната част от човечеството – жителите на развиващите се страни, които и сега харчат до 80% от доходите си за храна. 900 млн. души гладуват днес, но само след няколко десетилетия според експертите ще започне да настъпва истински апокалипсис на глада.
До 2050 г. светът ще е неузнаваем. Същевременно търсенето на храна ще нарасне още повече – с цели 70%, тъй като по-проспериращите икономики ще изискват повече калории на глава от населението. Дотогава обаче климатичните промени ще започнат да си казват думата все по-ясно – суша, порои, бури и наводнения, които ще компрометират реколтите.
Да добавим към това и все по-безплодната земя и намаляващите запаси от прясна вода за поливане. Само цената на царевицата например, която вече достигна рекордни нива, ще се удвои през следващите 20 години, посочва „Оксфам”.
Докладът е част от кампания за промени в тази насока в 45 страни. Тя се подкрепя от бившия бразилски президент Луис Игнасио Лула, южноафриканския нобелист Дезмънд Туту и актрисата Скарлет Йохансон.
Част от решенията, според „Оксфам”, включват намаляване на замърсяването и изхвърлянето на отпадъци, много по-добър контрол и пестене на ресурсите, най-вече на водата, ограничаване на земеделските и биогоривните субсидии в богатите страни.
Докладът призовава да се сложи край на монопола на шепа големи корпорации в налагането на семена и стоки за потребление на пазара и насърчаването на малките, местни земеделски стопанства.
„Оскфам” настоява световните лидери да подобрят регулацията на световните пазари и да инвестират в глобални климатични проекти.
„Системата за изхранване трябва да бъде преразгледана основно, ако искаме да преодолеем настъпващите предизвикателства на климатичните промени, да овладеем излизащите извън контрол цени на храните и недостига на земя, вода и енергия”, заяви за Би Би Си изпълнителният директор на организацията Барбара Стокинг.
