Призовото трето място във всенародната класация за 10-те чудеса на родината ни, с достойнство зае старинният Несебър.
Автор: Яна Славянска; Снимки: Николай Недев
Градът дълго време оглавяваше временното класиране и жителите му положиха чутовни усилия, за да запазят челната му позиция. Със завиден ентусиазъм те проведоха невиждано масово гласуване с лаптопи на открито в центъра на древното селище.
Своя съществен вот в надпреварата дадоха и местните ученици, като проагитираха да гласуват за тяхната кауза дори връстниците си от българското училище в испанския град Барселона, а също и техни приятели, живеещи далече зад Океана в САЩ.
Но макар че отстъпиха първото място на хилядолетния си съперник Созопол (кой още се съмнява, че мощите на св. Йоан Кръстител творят чудеса!), несебърлии, които имат честта да живеят в град от световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО, знаят, че има какво да покажат на гостите си.
Малкият полуостров е съхранил забележителен брой средновековни църкви от времето, когато християнството постепенно, но убедително е обгръщало българските земи.
Някои от съхранените тук 44 открити досега църковни сгради и до днес са запазили някогашното си величие, при други времето неумолимо е разрушило стените, но внушението за отминалата слава и значимост на наричаното „енциклопедия на християнското църковно строителство“ градче е все още осезателно. Впрочем, предполага се, че броят на храмовете в периода от І до ХІХ в. е надвишавал 100.
Тогава полуостровът е бил поне с три пъти по-голяма площ. Тук са издигнати и най-старите раннохристиянски базилики у нас. Може би най-впечатляващи са руините на Старата митрополия, които неизменно се посещават от всеки турист, стъпил в Несебър.
Освен красивите паметници на християнската култура, посетителите може да разгледат уникалните старинни жилищни сгради, сред които къщите на Диаманди, на капитан Павел, на Панайот Мускояни и пр. Изобщо целият архитектурен ансамбъл на несебърските махали в Стария град демонстрира изискан вкус и ненадминато майсторство в каменните градежи на постройките, зидовете и калдъръмените улици.
Безспорно най-атрактивният символ на градчето е издигащата се край провлака вятърна мелница, която посреща многохилядните туристи, посещаващи почти целогодишно полуострова. Особено през лятото този поток е толкова многоброен, че понякога човек със сетни усилия успява да се провре през плътната тълпа, изпълнила докрай тесните живописни улички.
Кметът на града вече получи чека си от 1 милион за завоюваната позиция в българския Топ 10 на родните чудеса. Те ще бъдат изразходени за реставрацията на църквата „Св. архангели Михаил и Гавраил“, като за възстановяването на средновековния храм е предвидено използването на най-съвременни техники.
