Една майка отчаяно търси справедливост за нелепо погубения си син вече трета година. Не я получава. И докато надеждата за възмездие тлее, съсипаната от мъка жена се стапя и физически...
До 13 септември 2008 г. животът на Гена Иванова от Добрич е съвсем нормален - има омъжена дъщеря, и прекрасен син, с който се гордее. Но всичко изведнъж
рухва. На 13 септември 2008 г. синът й Живко Иванов Жеков (на 33 години) е нападнат безпричинно в центъра на Добрич от непознати мъже. Нанесен му е жесток побой. Младият мъж издъхва часове след нападението. На следващия ден е задържан убиецът - Борис Живков Борисов. 44-годишният мъж е известен в Добрич със сътворените от него многобройни скандали и сбивания в местните кръчми. Води се реабилитиран, но в града упорито се говори, че е ползвал закрила от полицаи и магистрати и са прикривани извършвани от него престъпления. Така е и в този случай. Говори се още, че Борисов има близък роднина - магистрат в София.
Преди да се нахвърли върху нищо неподозиращия Живко Жеков, Борисов е бил изхвърлен от охраната на нощен бар, намиращ се в непосредствена близост до местопрестъплението. Защото бил на път да предизвика масов бой. В побоя над Живко Жеков е участвал и сина на Борисов, който е прикрит от баща си, твърди майката на убития. Тя самата била уведомена часове след като сина й издъхнал...
Гена Иванова е убедена, че от самото начало на разследването е правено необходимото убиецът да получи снизходителна присъда. Основният двигател в манипулирането на разследването е държавният обвинител по делото - бившият окръжен прокурор на Добрич Георги Коларов. Деянието е квалифицирано като причиняване на смърт по непредпазливост след умишлено нанасяне на средна телесна повреда. Официалната версия е, че Борисов ударил Живко Жеков с юмрук в лицето, младият мъж паднал и си ударил главата, което довело до фаталната черепно-мозъчна травма. Синът ми бе целият в синини - за каква непредпазливост говорят, възмущава се Гена Иванова.
Прокурорът Колеров не полага и минимални усилия за установяване на обективната истина. А тя е, че в случая се касае за убийство по хулигански подбуди, категорична е майката. Свидетелите не са разпитани пред съдия, в показанията им са налице очевадни несъответствия. Не са изискани записите от намиращите се наблизо охранителни камери, които биха доказали, че Живко е подложен на жесток побой и по никакъв начин не е предизвиквал свадата. Прокурорът Коларов нагло излъга в ефира на местното радио, че синът ми е ударил пръв убиеца, гневи се Гена Иванова.
На 2 февруари 2009 г. държавният обвинител внася в съда споразумение с обвиняемия Борисов, което е одобрено на следващия ден от съдебен състав с председател Флорентина Неделчева. Според споразумението подсъдимия се признава за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост и получава наказание от ... 2 години лишаване от свобода при общ затворнически режим. Гена Иванова е убедена, че и тук е извършена фалшификация, като върху споразумението е поставена задна дата. За да се изпревари евентуална промяна на квалификацията на деянието от вишестояща прокуратура. Искането на майката и останалите роднини на убития е престъплението да се квалифицира като убийство по особено жесток начин извършено по хулигански подбуди. Предвиденото наказание по този чл. 116 от НК е от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или решетки до живот без замяна. Убиецът трябваше да бъде наказан сурово, за да не гинат по толкова нелеп начин млади хора по улиците и да не се налага други майки да изживяват това, което се случи на мен, убедена е Гена Иванова. И затова се е нагърбила с борбата за справедливост.
Близките на Живко Жеков научават от медиите за снизходителната присъда, която влиза в сила с одобряването на споразумението. Обясняват им, че могат да заведат гражданско дело за обезщетения. Иск в съда е депозиран, но дори и шестцифрена сума не може да компенсира роднините на Живко. Така започва безплодната засега борба на майката за справедливост.
Гена Иванова пише жалба до главния прокурор Борис Велчев, който единствен може да разпореди ново разглеждане на делото. Сезира и инспектората на Висшия съдебен съвет за разследване на евентуална корупционна схема, довела до леката присъда на убиеца. Оплаква се и на премиера Бойко Борисов и на вицето му Цветан Цветанов, на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, на министъра на правосъдието Маргарита Попова. Надявах се, че сегашните управляващи ще направят нещо, след като се бият в гърдите, че са отявлени борци срещу престъпността и корупцията. Напразно съм хранила надежди, казва майката. Няма резултат и от жалбите на Гена Иванова до Апелативна и Върховна касационна прокуратура.
Убиецът Борис Борисов излежава "наказанието" си в затворническо общежитие от открит тип. Ще рече - почти всяка седмица си е у дома, режимът е лек. Борисов вече е свободен.
Това е платена свобода. Няма държава! Убиват децата ни и се разхождат гордо по улиците. Съдебната, законодателната и изпълнителната власт в България остават глухи за призивите ми за справедливост. Държавните институции отказват да си свършат работата за която получават парите си от нас, данъкоплатците, казва Гена Иванова. Жената е загубила вяра не само в правосъдието, а и в държавността в България. Следващият й ход е да сезира европейските институции. “Ще се боря докато получа справедливост или докато отида при сина си“, категорична е майката.
