- Госпожо Ванчева, по време на икономическа криза, социална дейност трудно се осъществява и управлява. Как изобщо се справяте?
- В известен смисъл е така, но пък предимството на малките общини е в това, че хората се познават. Това ни улеснява в решаването на проблемите. Ние познаваме
проблемите на всяко едно домакинство. Може би затова решихме при нас да няма приемен ден и час, а по всяко време хората да имат достъп до нас. Това позволява на хората директно да дойдат и да си поставят въпросите и да очакват тяхното решаване. Мисля, че за всичките тези повече от 10 години сме успели много от нещата да запазим. Защото, когато нещо си направил в определен период от време, много трудно можеш за се откажеш от него. Защото хората свикват с него. Имат го вече за даденост.
- Какво е това, което успяхте да запазите?
- Мисля, че ние сме една от общините, които поеха големия товар, който е извън нашите правомощия – тъжния ритуал. Това е един малък пример, но в такива моменти хората се лутат между това да закупуват ковчег и да организират погребението. Тук всичко е готово. Ковчезите се правят с материал на общината, кръстовете също – всичко което е свързано с християнския ритуал на едно погребение по нашия край. Превозът също е безплатен за хората и е за сметка на общината. Хората знаят, че всичко това могат да намерят в общината и се занимават с другите организационни неща. И това никак не е малко, защото ние не можем да прогнозираме смъртните случаи, но в същото време знаем около каква бройка се движат. Но за нас е важно, че хората са спокойни, че тази услуга я намират при нас.
- Казвате, че знаете около каква бройка се движат смъртните случаи. Кажете, каква е тя?
- За съжаление е доста голяма. Смъртните случаи в община Брегово се движат между 200 и 250 годишно. В същото време ражданията са 30, 35, най-много 40 годишно. Т.е. всяка година най-грубо казано умира по едно малко селце от общинната.
