Преди десетина дни бившият шеф на Националната служба за сигурност (НСС) ген. Атанас Атанасов направи шокиращи разкрития за миналото на Волен Сидеров, които би трябвало да взривят не само семейната му партия, но и парламента. Същият парламент, в който герберите съставиха своето правителство и вече година безметежно управляват, благодарение на гласовете на АТАКА. Но нека първо видим отвореното от ген. Атанасов досие на
Волен Сидеров. Предупреждаваме емоционалните читатели, че изнесеното от ген. Атанасов може да ги извади от равновесие и провокира морален дискомфорт.
Срещу лидера на "Атака" е водено наказателно дело за изнудване преди 1989 г. То е приключило с мнение на следователя да бъде внесено в съда, изнесе на пресконференция председателят на ДСБ в София Атанас Атанасов, който е бивш шеф на Национална служба сигурност (НСС), цитиран от БГНЕС.
Той добави, че по време на разследването е направена и операция, при която Сидеров е засечен да получава 1000 лева белязани пари. Лидерът на "Атака” бил задържан, а парите - приложени като доказателство.
През 1983 г. Сидеров работел в предприятието “Белмекен“ като член на бригадата за фотоуслуги. Бригадирът й Димитър Казаков имал в къщи фотолаборатория, където се обработвали филми. Казаков казал, че бригадата е на собствена икономическа сметка и ако се работи по план, може да получат добро заплащане. Волен Сидеров се “почувствал засегнат", че не получава възнаграждението, което изчислил, че му се полага. Предложил на единия си колега да поискат от бригадира по 1000 лв. На срещата Сидеров казал да им се плати, “в противен случай щял да използва свои връзки и да направи скандал в предприятието“. Бригадирът отказал.
След като напуснал работа, Сидеров задържал фотоапарат и фотосветкавица на Казаков. Сменил адреса си и започнал да му звъни всеки ден, като го заплашвал, че ще го “унищожи“, употребил и израза “ще ми пълзиш в краката“. Събрал и компрометиращи материали, които щял да използва, ако не му се плати. В едно от обажданията казал дори и че ще го бие и че ще върне фотоапарата срещу парите, които му се дължат.
Димитър Казаков се обадил в полицията и там го посъветвали да приеме предложението. Срещнали се, Казаков дал парите в бял плик, а Сидеров върнал нещата, но на излизане от колата бил арестуван. 26 години по-късно Атанас Атанасов заяви, че няма данни в съда да е внасян обвинителен акт по това дело и то да е завършено по някакъв начин. То е заведено под номер 97 и е по описа на тогавашното Димитровско районно управление на МВР. Този конкретен казус, според Атанасов, “поставя много сериозни въпроси, свързани с националната сигурност“.
Това, че по делото нямало данни да е било завършено, означавало, че производството е било прекратено. Атанасов посочи, че по това време в съдебната практика е имало негласно правило, че “когато става въпрос за имуществени престъпления, съдът постановява на 1000 лева – една година лишаване от свобода“. Ако се е следвала тази практика, Сидеров е трябвало да бъде осъден на 1 година затвор. Атанасов лично разговарял с хора от разследването и всички твърдяли, че нямало съдебен процес. Поради всичко това Атанасов предлага министърът на вътрешните работи да направи подробна проверка по казуса „Волен Сидеров”.
--------------------------------------------
Разкритията на ген. Атанасов повличат лавина от въпроси, на които Сидеров трябва да отговори.
Защо досега не огласи тази страница от биографията си преди 1989 г., а показно развява дисидентството си? След като 20 години укрива едното, а се хвали с другото, значи първото деяние е срамно, а второто е под сериозно съмнение.
Логичното съмнение провокира и друг въпрос: Дали Народната милиция не е поставила в някаква зависимост Сидеров, обещавайки му в замяна потулване на следственото дело? Поради което то изобщо не стига до съда. Но затова пък Сидеров стига до дисидентите.
Когато говорим за зависимости от народната власт, хипотезите са десетки. Една от тях е валидна и днес - уличени в престъпления лица са принудени да стават информатори на тайните ведомства на компроматна основа. Ако иска да изчисти името си, Сидеров има един изход – да поиска от МВР да отвори досието му в... Криминалния отдел на Народната милиция. Именно в този отдел, а не само в архивите на разузнаването и контраразузнаването. Защото Законът за досиетата не предвижда разсекретяване на сътрудниците на Криминалната милиция.
И още нещо трябва да сторят ловците на ченгета, незнайно защо затворили големите си усти след пресконференцията на ген. Атанасов. Една невидима ръка забрани на правителствените политолози и щатните антикомунисти да коментират тайната биография на лидера на АТАКА. Но и сега не е късно да попитаме: Възможно ли е в Народното събрание да има депутати, вербувани преди 1989 г., но и днес действащи агенти на Криминална полицията и службите?
След като самият Сидеров е борец срещу ченгетата в политиката, морално е самият той да отхвърли подозрението, че е оплетен в мрежата им. Ако пък е бил сътрудник на службите, сега има шансът да опише делата си, за да му отдадем дължимото. Ако наистина се е борил срещу престъпността и външните врагове, мемоарите му ще станат бестселър. Обаче имам лошото предчувствие, че няма да напише тази толкова чакана документална книга. Защото май няма с какво да се гордее.
В политически план хвърлената от ген. Атанасов бомба може да струва кариерата на Сидеров. Ако мислят със собствената си глава, сидеровистите трябва да се запитат защо лидерът им безрезервно подкрепи Борисов. И дари на ГЕРБ близо половин милион гласа от парламентарните избори, без да постави нито едно условие.
Нима преди година подозрително щедрият жест не шокира почтените атакисти? Нима през 2010-а не е видно, че АТАКА е спасителна патерица на кабинет, провеждащ политика, която е пълно отрицание на атакистката програма? Нима не е комично да громиш по площадите турцизацията на България, а в парламента да одобряваш всеки герберски законопроект? Дори и този за изпращане на пушечно месо в Афганистан.
И най-беглият анализ на атакисткото слугуване на ГЕРБ поражда ето това съмнение: Дали Борисов не държи в ръцете си компромат и така си осигурява безусловната подкрепа на Сидеров и компания? Все пак да не забравяме полицейската школовка на премиера и огромният информационен масив, в който Борисов бе потопен като главен секретар на МВР.
Независимо от развоя на събитията по казуса „Сидеров 1984”, атакистът трябва да напусне председателското място в парламентарната комисия за ДАНС. Абсурдно е арестуван с белезници и разследван за криминално деяние да контролира контрашпионажа на демократична държава. Макар че парламентарните кадрови абсурди са в изобилие, за случилото се в далечната 1984-а няма давност. Особено, ако то засяга партиен водач, от когото зависи управлението в страна-член на Европейския съюз.
Май иде денят на възмездието за кълнящия се пред Апостола. А за хилядите измамени от лъжеапостола е време разделно. Как добре е казано в Светото писание: „По делата им ще ги познаете”.
