„Лейдис енд джентълменс, пусть всегда будет солнце. Не се блъскайте, пажалуйста, един по един" – с този боен вик мъж на средна възраст, очевиден противник на всякакви модни тенденции в облеклото, изскача гол от тръстиката на Поморийското езеро пред смаяните погледи на десетките летовници, дошли на кални бани в меката на балнеотуризма у нас. След тази театрална поява, господинът започва дефиле из ивицата както майка го е родила. Единственият белег, който издава, че мъжът с шоколадов тен все пак има макар и бегъл досег с
цивилизацията, е спуканият дюшек, с който прикрива анатомията си, щом забележи фотоапарат. За мнозина от българските туристи етюдът с чисто гол мъж, който подвиква след жените на невъобразим миш-маш от езици, може би е смущаващ, но пък е абсолютна екзотика за чужди туристи, у които той внушава усещането, че са дошли на курорт в Амазонската джунгла, а странната птица, която кръжи около тях, е Тарзан.
„Приятно ми е, Рафаел", изстрелва нудистът, грабва пластмасово шише, пълни бутилката с кал от езерото и се насочва се към възрастна дама. След няколко реплики на българо-руски, придружени с активна жестикулация, успява да убеди клиентката в уменията си и качествата на калолечението и започва нежно да нанася лечебната субстанция върху тялото на жената. "Мне очень приятно", казва Лена от Москва, и се отпуска в силните му ръце. Докато извършва сеанса върху московчанката, около него, вече се е събрала цяла тумба от жени. Повечето са на средна възраст, пристигнали са в България от Русия и Полша.
Подобно на съименника си, нашенският Рафаело вае скулптури. Но не от мрамор, а от кал. И като доказателство, че изкуството вече се е комерсиализирало, освен изключителните си умения и липса на всякакви задръжки, демонстрира и завиден бизнес нюх. Рафаел от Поморие разбива на пух и прах всички маркетингови теории за невъзможността да продава лед на ескимосите и пясък на араби, и предлага срещу заплащане... кал. Гребе калта директно от езерото и продава природния продукт без да му мигне окото. Половинлитрова бутилка с лечебната субстанция струва три лева, литърът е пет лева, процедурите с кал, които извършва са десет лева, толкова струва и масаж на цялото тяло. В пакета от услуги, който Рафаел предлага, са включени и частични масажи на пръстите на краката, точков масаж, разтривка на главата и ръцете. СПА процедурите се извършват на открито, а за многобройните му клиенти се оказва и без особено значение фактът, че вместо върху масажна маса, „специалистът” опъва телата им върху спукания дюшек, с който само допреди минути е прикривал мъжкото си достойнство.
Като истински иноватор Рафаел е превърнал Поморийското езеро в собствен СПА център. В конкуренция на луксозните комплекси, изградени в Поморие, предлага комплексна балнеотерапия и то на няколко пъти по-ниски цени. Клиентите му не знаят, че „заслужилият майстор на масажите” няма тапия за подобна дейност, не е изкарал курс за физио- или кинезитерапия, каквито процедури предлага. „Самоук съм – скромно отбелязва той, но клиентките не се оплакват". Рафаел е завършил строителен техникум във Варна, дълги години бил зидаро-кофражист. Омръзнало му обаче да реди тухли да вдишва хоросановия прахоляк и решил да се отдаде на значително по-приятни, а и доста по-доходни занимания. Нищо, че дейността му е незаконна, че работи без да отчита приходи и без да плаща никакви данъци. В момента по документи се води „безработен”. Иначе само за седмица от калта може да изкара пари, колкото е месечната заплата на професионален масажист, нает да обслужва ВИП клиенти, в някои от тузарските СПА комплекси в Поморие. Парите, които Рафеал печели, прибира в чантичка, скрита в тръстиките. И докато присъствието на гости в останалите балнеохотели в курорта е доста рехаво, то частната лечебница на Рафаел може да се похвали с доста голяма клиентела. В писмо до редакцията на ДЕСАНТ наши читатели рапортуват, че само за един ден (16 август) е обслужил 24 човека, от които е спечелил 240 лева. На следващия ден, клиентите са били 23, а масажистът е инкасирал още 230 лева печалба, на 18 август от услугите му се възползвали други 25 души, от които изкарал 250 лева. За шестте дни, в които почивали в Поморие, читателите ни преброили 123 клиенти на Рафаел и чиста печалба от 1230 лева. „Нормално ли е един циганин да превърне поморийското езеро в частна лечебница, и защо отговорните институции си затварят очите”, питат читателите ни.
Екип на ДЕСАНТ, който пристигна на мястото, забеляза, че Рафаел не само работи необезпокоявано, но вече си има и последователи. 30–годишният Иван от Шумен, възпитаник на техникума по машиностроене в Ямбол и специалист по работа с шевни машини, научил за мнимия масажист, докато си търсил работа в курорта. Искал да започне като портиер в някой от СПА центровете в Поморие, но пък щом чул заплата от 400 лева месечно, решил, че ще спечели много повече, ако сам се впусне в дебрите на масажите. Сега се е завинтил на Поморийското езеро, наблюдава внимателно Рафаел и учи занаята. „Това ме влече повече. Вече прочетох няколко книги. Знам всички центрове в човешкото тяло. На ходилото са за всички вътрешни органи – сърце и бъбреци, ципите на ръцете са за оросяване, масажът на стъпалата помага за дископатия, ушите са за стабилизиране на кръвното”, „вещо” обяснява бъдещият масажист и даже предлага да ни демонстрира уменията си с цялостен масаж върху нашата репортерка. „Ще започна от стъпалата и ще приключа със скалпа. Ще ме споменаваш цял живот”, кълне се „специалистът“. „Викайте ми Доктора”, настоява Иван, макар не само, че никога не е полагал Хипократова клетва, но и той като ментора си няма лиценз за масажист. Захванал със занаята, понеже... го влече. На ухо споделя, че смята да развива балнеотуризъм на юг, понеже смятал, че там нямало да има сериозна конкуренция. Със спечелените пари се надявал през зимата да започне и професионален курс за масажисти. После щял да замине в някой от турските курорти. „Сега в Поморие, после и в останалите градове”, философски заключва Доктора и прибира хавлията си, която била пък неговата масажна маса.
