Те са задължителен архитектурен елемент в будните селища под Балкана през Възраждането. Ще ги видите в Габрово, Дряново, Велико Търново, Шумен...
„Греят златните звезди.
Морно сън заспа града,
кулата с часовник бди.
С бели каменни стени
тя на стража там стои
и от час на час звъни
точно времето брои.
Тежкият камбанен чук,
удря в нощна тъмнина,
и след трепетния звук,
пак настъпва тишина."
Иван Карановски
Часовниковите кули – каменните стражи на десетки български градове. Които някога са отмервали времето безпогрешно. Те са задължителен архитектурен елемент в будните селища под Балкана през Възраждането. Ще ги видите в Габрово, Дряново, Велико Търново, Шумен... Заради тяхната уникалност, ДЕСАНТ ще направи кратка разходка до някои от тях.
Запазени са данни за около 40-тина, пръснати в цялата страна, но само 20 се оцелели до наши дни. Изграждането им започва някъде през 16 век, но едва в началото на 19 в. започва истински бум в строителството им.
Сред най-известните са кулите в Трявна, Ботевград и Разград. Една
от най-старите е тази в Етрополе,
обявена е за архитектурен паметник на културата. Ако имате път нататък, задължително се отбийте в центъра на града, на булевард „Руски“. Няма как да я пропуснете. От обяснителните надписи, по-любознателните могат да научат, че е изградена през 1710 г. от майстор Тодор.
Първоначално е строена като наблюдателна и отбранителна кула, за което може да се съди от начина на строеж и оставените отвори на трите й страни.
Иззидана е от речен камък и бигор, с обща височина около 20 метра, като тялото и е разпределено на три части. Долното е от камък и е разделено на четиринадесет хоризонтални пояса с дъбови греди, т.нар. сантрачи, характерни за тогавашните строежи. Вътрешно има изградена дървена стълба с две площадки.
През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова от майстор Дидо. Той изработил часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената от турците църква на манастира "Св. Атанас" наблизо. Кулата е реставрирана, отброява минутите точно и до днес.
В центъра на града се издига и
часовниковата кула в Габрово.
Построена е през 1835 г. по времето, когато е открито Първото българско светско училище там. Издигната е с труда на местните хора и с със средствата на градския еснаф само за шест месеца. Състои се от три части, като долната е с формата на квадрат, средната част е осмоъгълна призма, а горната и последна част представлява осемстенно тяло, което завършва с купол.
Издига се на 27,70 м., което я нарежда сред най-високите часовникови кули от това време. Майсторите, които са съградили това уникално творение, не са известни, но легендата за това как е получено разрешението за строежа на такава висока сграда по време на османското робство се помни и днес.
Според нея главният майстор на кулата отишъл при турския владетел и му казал, че часовниковата кула ще бъде изградена за възхвала на Аллах и на върха й ще грее османският полумесец, който ще се вижда отдалеч. Така българите получили разрешение и наистина на върха на кулата сложили
полумесец, но прободен с пика,
която станала символ на свободата. За съжаление пиката е ударена от гръм през 1920 г. и не е запазена до днес.
Уникална по вида си е и Севлиевската кула. За нея има данни, че е построена през 1777 г., което съответства на годината, изписана с арабски цифри, издълбани на сводовия камък на входната врата.
Върху камбаната са излети други цифри, които показват, че тя е изработена две години по – рано. Основата на камбанарията е по - висока от останалите.
Иззидана е от камък с дебелина на зидовете около 70 см. Във вътрешността й се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм. По някои от външните камъни има изсечени изображения на строителни инструменти, розети и военни предмети, които напомнят за първоначалното предназначение на кулите.
Отворите по стените приличат на амбразури и през тях влиза светлина, колкото да осветява виещото се стълбище. Паметната плоча върху стената на кулата е поставена в чест на събитията от 1877 г., когато в града навлизат разузнавателни руски части и сядат да си починат до часовниковата кула.
Кога е строен „Сахата“ в Пещера,
с точност не е установено. Предполагта се, изграждането и е свързано с времето на общото икономическо издигане на града. Регулирането на работния ден в занаятчийските работилници и търговските дюкяни и избягването на нелоялната конкуренция в Пещера е изисквало едновременно “вдигане и спускане на кепенците” в цялата чаршия под ударите на “Сахата”.
Разположена в старинната част на Карнобат, часовниковата кула там доминира над възрожденския архитектурен ансамбъл на „чаршията“. Изградена е по нареждане на местния богаташ Ахпааза бей. Но строителството и е възложено на български майстори от град Трявна.
В архитектурно отношение часовниковата кула в Карнобат има чисто балкански вид. Висока е 23,45 метра, иззидана от камък и хоросан. Часовниковият механизъм е бил дело на габровски майстор, а камбаната била закупена от Румъния.
В самия център на Дупница пък, в сегашната градска градина, се намира часовникова кула, построена през 1782 г. Основната и цел била да обслужва пътници и товарни кервани.
Малко данни са запазени и за тази на възрожденския площад в старопланинското градче Дряново. За съжаление, през годините тя е била унищожена. За нея се знае, че била строена някъде през 1778 г. През 1984 година на мястото на руините местната власт е издигнала нова, точно копие на старата.
