Семейство гасне в безнадеждност

Автор: Лалка Кипрова

54-годишната Ваня Андреева е болна от рак – върви бавно, едва движи ръцете си, говори тихо, сякаш се страхува да не събуди някой нов демон. Съпругът й Андрей, на 62 години, е покосен от инсулт. Мозъчният удар е парализирал крайниците му. Заради заболяването дълго време бил прикован на легло. Едва успява да се изправи с помощта на бастун, но още не се е разделил с катетъра. Синът им Богдан – на 28 години, страда от Болестта на Хочкин – рядко туморно заболяване, което засяга лимфната система.
Семейство Андрееви живее на тиха уличка в покрайнините на Карнобат. Домът им е скромен, чист и подреден. Няма много мебели, само най-необходимото. Защото всичко останало вече е продадено, но парите пак не стигат, за да се доведе докрай лечението на Богдан.
Само преди шест години тримата, заедно с дъщеря си, са обикновено средностатистическо семейство. Момчето било шофьор на камион, майка му работила като данъчен инспектор, а бащата се препитавал като строител в Португалия. През 2004 г. Ваня заминава при съпруга си и тъкмо се устроили на Пиринеите, когато съдбата им поднася тежко изпитание. Там жената разбира, че страда от рак на сливиците.
Нещастията връхлитат семейството едно след друго. Думите са безсилни да опишат ада, през който минават оттук нататък тези хора. Скоро след това съдбата им стоварва втори удар, още по-жесток. Синът им се разболява от Болестта на Хочкин. Коварното заболяване засяга подмишниците, врата, разнася се чрез кръвта навсякъде в организма и постепенно поразява всички органи. Родителите отчаяно търсят варианти за лечение, водят Богдан при специалисти в София, следват поредица от изследвания, но нищо не помага. Богдан започва да губи тегло... Всяка седмица негови приятели го водят на химиотерапия в столицата. Само така се чувства добре. Спре ли терапията, за два дни състоянието на младия мъж отново се влошава. Болката като киселина изгаря тялото му.
Заболяването е сериозно, но лечимо. За съжаление, не у нас. Младежът досега е преминал през няколко химиотерапевтични режима. Но болестта рецидивира и състоянието му се влошава. Единственият шан за него е лечение в чужбина. Такова е становището на лекуващите го лекари. След проведени консултации и проучване на възможностите в утвърдени онкологични лечебници, той е приет в истанбулската клиника Anadolu Medical Center, филиал на американската John Hopkins. На 1 февруари т. г. там са му направени съответните изследвания и веднага e започнато назначеното от д-р Кезбан Бербероглу лечение, след което обаче е наложително да бъде извършена трансплантация на стволови клетки.
Лекарите напълно споделят надеждата на близките, че ако това се направи, ще се  стигне до възстановяването на Богдан. За съжаление това е свързано с непосилни за семейството финансови усилия. За трансплантацията са нужни 36 000 евро. За Андрееви това е цяло състояние. „Година и половина се справяхме сами, но вече не издържаме. Влизаме от заем в заем. А хората си искат парите. Помогнете ни! Помогнете да спасим детето си!“, задавено се моли през сълзи  майката.
В момента фамилията оцелява с малко над двеста лева на месец. Ваня е единствената от тримата, която получава доходи. От 1 март т. г. тя се разписва в общинската служба „Социално подпомагане“ в Карнобат срещу сумата от 180 лв. като астистент на болния си съпруг. Парите, макар че идват по европейска програма, типично по български, се изплащат със закъснение. Изстрадалата жена искала да стане асистент и на сина си, понеже състоянието му действително е критично, но чиновниците й обяснили, че не можело, тъй като младият мъж не бил на легло. Такова  било изискването на европейските партньори, финансиращи програмата. Иначе българската държава „помага“ на нуждаещите се от помощ свои граждани със сумата от... 186 лева. Толкова е пенсията по болест, която Богдан получава от няколко месеца. Парите не стигат дори за пътуването всяка седмица до София за провеждане на химиотерапията. Малко над 200 лв. пък е пенсията на баща му Андрей. Само неговите лекарства  гълтат месечно минимум по стотачка.
Малко преди Коледа жителите на Карнобат, трогнати от съдбата на своите съграждани, събрали 6 000 лева, за да помогнат на Богдан. Парите обаче стигнали само за няколко от изследванията в Истанбул. „Всеки ден се събуждам и плача. Как да се прехранваме, как да купя лекарства за близките си, как да ги спася. То и аз съм болна, но няма кой друг да се грижи за тях“ – безнадеждно нарежда сякаш на себе си Ваня.
Всички ние обаче можем да помогнем на злочестото семейство поне синът им да се възстанови. Защото животът е пред него. Защото милосърдието е в сърцата ни. Публикуваме банковата сметка, в която се набират средства за лечението му, с последната надежда, че ще се намерят хора, които да откликнат на този отчаян зов за помощ.





В категории: Репортажи