Днес неговите наследници продължават да се борят за каузите на големия български патриот – една от тях е да има паметна плоча там, където е бил препогребан Левски На 3 май Елена Хайтов – дъщеря на именития български писател и ревностен родолюбец Николай Хайтов, представи в Бургас книгата си, която посмъртно е посветила на своя баща и чрез която прави съпричастни читателите към „болките, страданията и победите“ на непримиримия писател-борец. Тя бе така любезна да отдели няколко минути преди вълнуващата премиера, за да поговорим за неговите нескончаеми борби и днешната съдба на каузите, за които той се сражаваше така сърцато.
Автор: Интервю на Диана Славчева
- Госпожо Хайтова, озаглавили сте книгата за баща си „Гладиаторът Хайтов“. Как вие, като дъщеря на най-българския съвременен писател, продължавите неговите битки, които той не се отказа да води до края на дните си?
- Наистина животът на баща ми беше низ от битки. Най-главните от тях са четири. Това са битката за опазване на българския език от чуждиците, битката за опазването на българската гора и природа, битката за доказване къде са препогребани костите на Левски и най-трудната битка, пред която се изправят всички творци – битката със своите, с колегите. Изисква се последователност и много смелост те да бъдат продължени. Но завещанието, което ми остави моят баща е: „Дъще, сигурно си разбрала, че жените не са родени за гладиатори... Но ти си спомни за Румяна войвода, за Мария с нейния кози рог, затъкнат в пояса й, а и за другите жени в „Диви разкази“. Предавам на теб щафетата – излез на арената и се бий достойно, както съм правил и аз“! Днес ние с братятя ми продължаваме битката за поставянето на паметна плоча на църквата „Св. Петка Самарджийска“, за да се знае къде са препогребани от достойни българи костите на Апостола на свободата. Не толкова от суета – както казват някои, Хайтов само си е губил времето с тази кауза, вместо да си гледа „Диви разкази“, а защото тук пак опираме до България и патриотът Хайтов искаше да докаже, че е имало достойни българи, които не са могли да се примирят с мисълта, че Левски ще бъде погребан в позорните софийски гробища. Той почти беше стигнал към края на живота си до успех в тази битка, но на нас остана мисията да довършим неговото дело.
- На коя арена все пак постигна успехи гладиаторът Хайтов?
- Може да се каже, че в битката за опазване на българския език баща ми донякъде постигна победа, като издаде „Вълшебното огледало“ и благодарение на него спряха един нескопосан учебник по стилистика, който само объркваше децата. Но, както виждате, нашествието на чуждиците е безспирно и продължава и след неговата кончина, затова щафетата в тази борба премина и в нашите ръце. Битката за опазване на българската гора и природа също няма край. Хайтов щеше да го заболи сърцето, ако беше жив и видеше как жестоко продължава да се изсича зеленото богатство на родината ни и как на мястото на повалените дървета никнат бетонни чудовища. „Дърветата около мен – казваше той – ми напомнят за кротки хора, сред които можеш да живееш без да ти създават проблеми“. А битката със своите, които завиждат, е водил почти всеки творец. Колегите му струпаха върху Хайтов сто смъртни гряха – че е преписвал, че е откраднал ръкописите на Яна Язова, че той не е авторът на „Диви разкази“ и т.н. Той доказа своята правота, но това беше една голяма бомба със закъснител.
- А мятани ли са и други „бомби“ по самотния воин Николай Хайтов?
- Всъщност срещу него са хвърлени две големи бомби в две епохи. В епохата на социализма излиза една дописка в „Работническо дело“, че той, като млад специалист, е раздавал дървесина и унищожавал дървета. Другата бомба хвърля „Демокрация“ – че краде чужди ръкописи. Разбира се това са смешни обвинения, които разсмиват тези, които го познават. Но пък така и приятелите му са въвлечени в неговите битки, за да докажат правотата му. Все пак Хайтов е народен писател и като такъв той има нужда най-вече на защита от хората.
- Има ли някакъв шанс да се намерят някога костите на Левски?
- Има един учен от Русе – Стоян Стоянов, който написа книга на тази тема. В нея твърди, че те са унищожени. Той смята, че е така, защото, ако те все още са съхраняват някъде и се намерят, то може да се направи експертиза и да се докаже, че действително са негови.
- Това днес наистина не представлява никаква трудност със съвременните методи на ДНК анализ?
- Точно така. Някои от учените приеха хипотезата на Стоянов, но други продължават да се съмняват, че костите на Левски са унищожени. Така че всичко започва отначало – нещата са докарани донякъде и пак се връщат назад към неизвестното. Но аз се радвам поне, че хората, които вярват в Хайтов, настояват и искат да бъде поставена паметната плоча на църквата „Св. Петка Самарджийска“. В крайна сметка това е национална кауза.
- Това ли всъщност е най-тежкото сражение на баща ви?
- Да, наистина. Защото той загуби толкова много време да напише публицистичната книга за гроба на Левски и да си навъди с това толкова много врагове. Докато можеше да се захване вместо това да напише един хубав трилър или екшън. За него щеше да е много по-добре и по-полезно да си направи филми, да си гледа на нещата отстрани. Но публицистиката боде. Тя е неговият основен жанр. И това, че последните 20 години от живота му преминаха в защита на тази кауза, смятам, че все пак има голям смисъл.
