Казваш: Дупница е на Галеви и те съдят

Автор: Пролетина Николова

Освен че и двамата от доста време са като трън в очите (и ушите) на дупнишките двама братя, те се оказаха и подсъдими, задето са изрекли нещата такива каквито са. Но първо по две думи и за двамата.
Дангов е член на БСП, но реално е видял повече вреди от партията си, нежели помощ. Преди четири години, когато той бе кмет, а на власт бе тройната коалиция, бе потърсил помощ от Столетницата, за да се справи с натиска, на който е подложен от мутрите на Галеви. Дангов бе ходил на крака и при Румен Петков, тогава вътрешен министър, и при главния прокурор Борис Велчев, за да ги моли да се намесят и да усмирят мафията, която си бе заплюла Дупница за свое седалище.
Велчев се задоволи единствено да попита дали в Дупница има дребна битова престъпност. Когато разбрал, че Галеви са я изкоренили, така както е характерно за всеки мафиотски град, вметнал:

Дааа, и в Сицилия е така.

И с това помощта му приключи. Румен Петков реагира доста по-активно – малко след срещата си с Дангов той отиде на крака в Дупница. Ама не за да дава кураж на населението срещу Галеви, а за да се ръкува демонстративно с братята, показвайки нагледно кого подкрепя БСП в Дупница. Резултатът по-нататък е ясен. БСП загуби местните избори. А малко след това следващата среща на Петков с братята пък му костваше министерството.
Миланов пък е основен свидетел срещу братята и е вторият, след журналистката Лидия Павлова (за която  разказахме в миналия брой), осмелил се да помага на прокуратурата да ги прати в затвора. Неговата таксиметрова компания, която оперира в Дупница, дълги години е трябвало да им плаща рекет, маскиран като “такса спокойствие”. В един момент и това им се е видяло малко, та набили собственика и го принудили да им прехвърли мажоритарния дял от фирмата си.
На 10 ноември 2009 г. в предаването "На фокус" по местната телевизия "Рила" Първан Дангов обясни на интервюиращата го репортерка и на целокупните зрители, че общинския съвет в града е частен.
По-точно, че е собственост на Пламен Галев и неговата половинка Ангел Христов. На 28.10.2009 същото, но по бТВ, пък направи Миланов. Не че градският парламент на Дупница не е показвал нагледно десетки пъти по чия команда работи и решения в чий интерес взима. Не че и в много други градове общинските съвети не са се превърнали в своеобразни ООД-та, където съветниците си разпределят порциони и апетитни терени сред тях си. Само че особеното на дупнишкия градски парламент е, че там работят едни такива много чувствителни народни избраници, които като чуят някаква критика за себе си и аха-аха и ще се поболеят от мъка.
Характерно за дупнишките съветници е и това, че те колективно гледат все едни и същи предавания по едни и същи телевизии и в едно и също време. И че реагират на тях по един и същи начин. Веднага, след като изявите на Дангов и Миланов минали в ефира, и двамата вкупом се превърнаха в подсъдими.
Срещу бившия кмет в Районния съд на Дупница са заведени 18 жалби от общински съветници, а срещу таксиметровия бос – 19. Разликата идва оттам, че съветникът-социалист Иван Пехливански, който е и зам.-шеф на БСП в Дупница, е завел дело срещу Миланов, ама пропуснал да пусне и срещу Дангов.
Всичките тъжби са еднотипни, вероятно написани от един човек и вадени на ксерокс.

Кой е авторът на изумителния текст, откъси от който има по-долу, засега не е ясно. Със сигурност не са писани от братя Галеви, предвид малката вероятност те да ползват толкова литературен, па макар и с архаични думи в него, български език.
Текстовете на жалбите, освен че са идентични, са все в мъжки род, независимо дали са подписани от жени или от мъже. В тях се говори, че общинският съветник си седял най-кротко на трапезата вкъщи със своите роднини и съвсем непринудено решил да превключи на съответния канал. Видял какво говорят Дангов и Миланов, силно се възмутил и се почувствувал (в оригинала  думата е изписана точно по този отдавна отхврлен начин) силно наклеветен от чутото, че общинският съвет на Дупница е частен.
Впрочем, ето и цитат: “По време на разгласяване на горепосоченото клеветническо обстоятелство бях със своето семейство, почувствувах се изключително неудобно, изпитах срам и унижение в присъствието на околните. Притеснен съм силно. Разгласеното позорно обстоятелство оказа негативно психическо въздействие върху моята чест, тъй като съм получил доверието на съгражданите си на свободни избори. Това доведе до отрицателни изводи относно авторитета ми и оценката за мен на обществеността в община Дупница, на мои приятели, близки и роднини".
От този текст се разбира, че съветниците са обикаляли града, за да правят социологическо проучване сред своите познати и избиратели, което е показало, че авторитетът им вече е отрицателен. И още – че жените-общински съветнички в Дупница всъщност се чувстват (или чувстВУват, казано според техния словоред) мъже. Например, съветник Емилия Червилова.
Тя е изредактирала началото на жалбите си срещу двамата. В първите три изречения се изразява в женски род, ама по-надолу я е домързяло да редактира и нататък вече пише за себе си като за мъж.
Червилова е избрана от листата на "Нашият град". Принципно, това е варненска партия, зад която стои ТИМ. В Дупница обаче зад “Нашият град” стоят братя Галеви. Характерно за всеки светник, избран от тази партия, е че бизнесът му върви по вода и никой не го притеснява.
Стига, разбира се, да гласува по всички, спуснати от Галеви точки правилно. Червилова има собствен супермаркет точно до Съдебната палата на Дупница. А Галеви обгрижват бизнеса й като вече години наред не позволяват на нито една голяма верига супермаркети да открие свой магазин в техния град. Така, щат не щат, хората трябва да пазаруват при Червилова и останалите десетина малки магазинчета, където цените са по-високи дори от тези в София.
Еднакви в тъжбите са и гражданските искове за по 10 000 лева. Различен е единствено подходът на дупнишкия съд. Наместо да обедини всичките случаи в едно-единствено дело, шефът на съда предпочете да насрочи 19 заседания миналия декември срещу Миланов и 18 срещу Дангов.
Двамата обикаляха като луди от етаж на етаж, за да смогнат да присъстват на всичките си дела, защото шефът на съда ги беше насрочил на една и съща дата и през пет минутки. Заедно с тях по етажите на съда маратонски обикаляха и купища свидетели и репортери. Некомпетентността на дупнишката магистратура лъсна и в още едно направление – случаят на Миланов въобще не е подсъден на местните съдии. Той е направил изявлението пред столична телевизия. Съответно делата му не трябваше да се образуват в Дупница, а директно да се препратят на Софийски градски съд. Това все пак бе сторено, но на доста по-късен етап и след като бяха минали първите заседания.
Странно е и че изобщо в град като Дупница, където Галеви са подчинили всичко – от полиция, през общинска администрация, та до съдебна система, изобщо се позволява на местен съд да гледа дела, пряко засягащи двамата. Но това е все пак България, чиято
съдебна система е с печална известност из цяла Европа.
За да му е още по-гадно, БСП реши да се саморазправи със своя активист Дангов точно в момента, когато над главата му са надвиснали 18 съдебни дела. Ръководството на групата на социалистите в общинския съвет, която горе-долу се припокрива и с общинската организация на БСП в Дупница, реши да го изключи от групата, но все пак го оставиха да членува в партията. Впрочем, да се говори, че в Дупница има различни партии е просто смешно. Иван Ибришимов, който е и член на Националния съвет на БСП, редовно е на консултации при братя Галеви, а в интернет има една любопитна негова снимка как им се и кланя, получавайки съответните инструкции от тях. Зам.-шефът на Столетницата в града Георги Пехливански миналата година дейно се включваше в предизборните срещи на Пламен Галев и лично водеше свои съпартийци, за да го слушат какво им говори. На една от срещите в ж.к. “Бистрица” Пехливански дори бе седнал на трибуната, заедно с Галев. Местният лидер на ГЕРБ Емил Гущеров защити модела на управление на Дупница като се подписа в подписката в подкрепа на Галеви през януари 2009. Последва гневна реакция от Бойко Борисов, който заяви, че снема доверие от него и го призова да напусне организацията. Гущеров нито напусна ГЕРБ, нито подаде оставка като съветник, а продължи да гласува всички докладни на издигнатия от Галеви кмет Атанас Янев. При такава политическа система в този толкова подчинен на мутрите град вероятността градският съд да е независим и да реши едно дело по справедливост, а не очаквайки интсрукции от Галеви, клони към нула.

Текстове под снимките:
Снимка 1: Първан Дангов (вляво) и Пламен Миланов сверяват кой по колко дела има, докато чакат заседанията си в Районния съд на Дупница
Снимка 2: Борис Велчев
Снимка 3: Докато съветниците бранят братя Галеви и съдят всеки, който им нарушава спокойствието, в центъра на Дупница, върху зелената площ Пламен Галев и Ангел Христов си вдигнаха незаконно заведение, което към днешна дата са превърнали в място за сборища на дебеловрати
Снимка 4: Лидерът на ГЕРБ в Дупница и депутат Емил Гущеров хем подкрепя братя Галеви, хем е верен и на Бойко Борисов



В категории: Разследвания