Зловещата целувка на М-тел

Автор: Пролетина Николова

Битката на Петко в случая е с М-тел. Засега изглежда почти обречена, тъй като срещу него е не просто някаква си фирма, а цялата държавна, общинска и съдебна машина, представена в Бургас, обединила се да брани корпоративните интереси на мобилния оператор. Колчем човек се зарови в документите по този случай и започва да му вони, ама здраво да вони, на лобизъм, комисионни, тежка корупция и дори на престъпление. Да, точно така – на престъпление! Но за него по-късно.
Една сутрин главният ни герой се събудил и с изумление разбрал, че върху кооперацията, в която живее на ул. “Цар Петър” 16-18 в Бургас, без абсолютно никой да го е питал, е “цъфнала” мощна антена на М-тел. Първото усещане, което изпитал, била съвсем обяснима реакция на страх за здравето си. Петко Василев е интелигентен човек и следи редовно съобщенията на Община Бургас, която  често прави замервания на облъчванията от подобни антени и винаги твърди, че уредите не са регистрирали опасност за хората. Нещо повече – той дори е проследил и информациите от миналия юни. Тогава в Поморие трите мобилни оператори си финансираха семинар, организиран съвместно с БТА, поради което широко огласен надлъж и нашир из страната. На него “експертът по мобилни устройства” доц. Емил Алтимирски от Техническия университет в София и “специалистките” Цветелина Шаламанова и Виктория Зарябова от Националния център по опазване на общественото здраве към Министерство на здравеопазването единодушно и най-категорично заключиха, че мобилните телефони и базовите станции не само не са вредни за здравето, ми дори били много полезни и подсилвали имунната система, с което предпазвали, моля ви се, от разни болести. Как точно тримцата са стигнали до този извод не стана ясно, както не бе съобщено и колко точно хиляди лева са получили тези “експерти” като хонорар от трите мобилни оператори, за да си потъпчат достойнството и да обявят нещо, за което и до този момент няма категорични изследвания и в което вероятно и самите те не вярват. Така че е съвсем разбираема реакцията на човечеца, който с ужас разбира, че от този момент, и вероятно докато живее на “Цар Петър”, над главата му ще се сипе “полезното” и “здравословно” облъчване на М-тел.
За разлика от много други българи с неговия проблем, които сигурно биха вдигнали безучастно рамене и биха се примирили със съдбата, Петър Василев веднага тръгнал да дири правата си. Логично, първо изпратил жалба до общинската власт, защото тя е органът, който издава разрешения за поставяне на подобни базови станции. В края на 2008 обаче заместник-кметът по строителството Костадин Марков любезно отклонява жалбата, тъй като той лично нищо не можел да направи по нея – законът не задължавал общината да въвежда в експлоатация антени и станции, нито да следи дали са вредни. Единствено се издавало разрешение за строеж, но то било изготвено още през 2003 година при предишния бургаски кмет Йоан Костадинов, след като общинската администрация получила от М-тел копие от договор за наем, сключен между оператора и живеещите в кооперацията на главния ни герой. Марков, който и в момента е един от лидерите на СДС в морския град, дори не си е направил труда да погледне това копие, за да провери дали не е съмнително, щом не е подписано от всичките обитатели на блока. Така или иначе Василев праща второ писмо в общината, с което настоява да му бъдат предоставени всички документи по случая с антената. Този път Марков, с личаща си от текста досада, връща един миниатюрен отговор, от който се разбира, че не само никакви документи няма намерение да дава, ми при трето писмо вече много ще се ядоса. Голяма работа, че с такива бюрократични действия и отказвайки да се зарови по-надълбоко в случая с антената, синият зам-кмет де факто помага на корпоративния интерес на М-тел. Марков отдавна не е опозиционер, а и защитата на обществения интерес някак не подхожда на един потънал във власт бюрократ.
От безучастната община Петър Василев се насочва към Регионалната дирекция за строителен контрол. Заедно с още шестима съседи, които също нямат спомен да са подписвали договор за наем с М-тел, той пуска жалба, в която настоява строителното разрешение на общината да бъде отменено. За всеобщо изумление в средата на 2009 г. РДНСК отхвърля жалбата. Да, тя била правилно подадена на правилното място, но от неправилните хора. Всичките седем протестиращи, начело с Петко Василев, въобще нямали основание да си врат носа в антената и да се опитват да я махнат, защото тя не била поставена в техен имот. За всеки минувач блокът на “Цар Петър” може да изглежда цял и неделим, но за строителния надзор той представлявал два отделни блока. РДНСК се мотивира като цитира някакво дело във Върховния административен съд, което касае подобен случай, но където обаче спорещите страни живеят наистина в две различни постройки. Въпреки, че и тук удря на камък, нашият човек поне започва да избистря какво точно се е случило. От документа на РДНСК, с който се отхвърля жалбата им, се разбира, че осем семейства, които живеят в другия вход на блока, си били провели през март 2002 година общо събрание, на което си сформирали отделна етажна собственост. И след това – през май същата година, отделилите се кооператори от единия вход единодушно решили да сключат сделката с М-тел, без да питат съседите от другия. Да, покривът на блока е общ, антената еднакво ще облъчва всички и дори и хората от отсрещните сгради, където живеят и много малки деца, но пък залогът е “голям”. Първоначално мобилният оператор плащал наем по 140 лева на месец, но от 2005 година насам наемът вече е 700 лева. Горе – долу по 86 лева месечно на семейство от отделилия се вход. Ей - заради тези 86 лева от М-тел осем семейства са решили да жертват собственото и здравето на десетки други свои съседи от околността. За едни жалки 86 лева на месец! Не че законът не им го позволява, но след дълго търсене и ровичкане из институциите Василев установява, че документ от такова общо събрание, на което да се разделя етажната собственост, не съществува и никога не е имало. От което следва, че събрание май не е и провеждано. Оттук-нататък историята започва да вони сериозно.
Убеден, че няма да получи съдействие от нито една общинска или държавна институция в Бургас, Василев се обръща към последната надежда за справедливост – завежда дело в местния Административен съд. Той иска две съвсем прости неща – или да се отмени строителното разрешение на общината в Бургас за поставяне на антената като незаконно издадено, след като се позовава на подписите само на половината от живеещите в неговия блок при липсата на документ за разделяне на собствеността. Или да се предостави оригиналът от този липсващ документ.
Жалбата му е заведена на 11.06.2009 година. Според юристи, с които репортер на “Десант” обсъди документите по случая, делото е кристално ясно, материалите са красноречиви и всичко трябва да се реши в едно, най-много две заседания. Само че до ден-днешен са проведени безброй заседания, а процесът продължава да се точи и краят му не се вижда.
Обикновено страните по едно дело са тези, които шикалкавят и се крият от призовкарките, за да отлагат съдебните заседания. Но когато делото е за антена на любимата фирма М-тел и съдът може да поиграе малко ролята на криещ се подсъдим.

Звучи изключително нелепо, но на 8 септември 2009, например, съдията по делото Даниела Драгнева приключила набързо едно-хубаво поредното заседание, без въобще да се потруди да повика в залата страните по него. В протокола написала, че ищецът Василев, редовно призован, не се явява, а заседанието се отлага, понеже така поискали писмено от М-тел. Добре, че и юристът на М-тел е липсвал от залата и е поискал само отлагане. Отсъствието на жалбоподателя е вече достатъчен мотив делото да се прекрати изцяло. А след това иди се разправяй. Дали съдия Драгнева не се ядосва сега, че е пропуснала такъв сгоден момент да зарадва М-тел и да приключи веднъж-завинаги заниманията си с тази антена, вероятно никога няма да разберем. Защото Василев все пак се усетил навреме, че го подхлъзват. Той стоял отвън в коридора, чакал да си чуе името от тонколоните или поне на светлинното табло да светне номера на неговото дело, но нищо такова не се случило. По някое време влязъл в залата, където съдия Драгнева изразила искрено учудване, че го вижда и че системата за оповестяване не работи. Все едно копчетата за тази система и микрофонът не са пред очите й.
От своя страна пък РДНСК, която след като веднъж отказва да се занимава с антената и оттук-нататък в цялата история би трябвало да няма никакво отношение, освен чисто административно да предостави на съда документи, изведнъж се оказва държавният орган, който започва със зъби и нокти да брани антената. Юристът на строителния надзор е първа кипра на всяко дело и държи едни дълги и досадни слова, цитира разни дела на върховни съдии, които нямат нищо общо с тематиката, пълни протоколите от заседанията с баластра, брани антената, та пушек се вдига. Изобщо, от РДНСК толкова се престарават в усърдието си, че депозират в съда и копие от документ, който не съществува, а съдия Драгнева го приема дори като основно доказателство! Това е именно протоколът от онова общо събрание на единия вход от 2002 година, на което те уж се били отцепили в отделна собственост. Копието е в четири страници, но втората, където са подписите на съкооператорите от единия вход, е номерирана като трета. На трета отдолу пък пише, че е четвърта. Човек би си казал, че просто някой е объркал цифрите. Ако обаче се загледа по-внимателно в тези две сбъркани страници, ще види, че те са едно към едно копирани от страници трета и четвърта на договора за наем с М-тел, където стоят същите подписи. Тоест, документът от сделката с М-тел е послужил за изготвяне на фалшив протокол. За да удостовери документално, че сбърканите страници, предоставени от РДНСК, са фалшификат, целящ да помогне на М-тел да спечели делото, Василев се обръща към Калин Георгиев, единственият в Бургас експерт-криминалист, притежаващ пълен лиценз да прави подобни експертизи. Заключението му е точно и ясно: документът, предоставен от РДНСК, е подправен.
Като допълнение към това е и заявлението на домоуправителя на отделилия се вход Стоян Пепеланов, че не е в състояние да предостави оригинал от протокола за отцепване. И как да го представи, милият, като такъв протокол няма.
Това вече е достатъчен повод със случая да се заеме прокуратурата. Но тя не ще и не ще да се заема. И как да се заеме, като все пак става въпрос за М-тел, а не за някой си беззащитен чичо Пенчо от близкото село. Прокурор Т. Петрова от Районна прокуратура – Бургас отказва да образува дело. Тази прокурорка дори не си прави труда да се запознае с графологичната експертиза на Калин Георгиев, който е и вещо лице към съда. Задоволила се да попита няколко души от входа дали наистина са си направили общо събрание. Те й казали, че си били направили, щото какво друго им остава да кажат, и тя им повярвала чистосърдечно. Даже няколко човека не могла да открие, понеже се били преместили. Така де, за прокуратурата е адски трудно да издирва лица, макар че в жалбата си Петко Василев надлежно им е предоставил и ЕГН-тата, а оттам с едно натискане на клавиша на съответния полицейски компютър ще им изскочат не пълни адресни и телефонни данни, ми и майчиното мляко. За да спести трудното занимание по издирване на неоткриваемите лица, в новата си жалба, вече до окръжна прокуратура, Василев им е предоставил и адреси, и телефони. Но като се има предвид величината на фирмата, чиято собственост е антената, курдисана в центъра на Бургас, надали и окръжните прокурори ще си мръднат пръста да образуват дело за подправка на документ. Че и да тръгнат да търсят кой е фалшификаторът – РДНСК ли, някой от отцепилите се съкооператори ли и дали някой от М-тел не ги е подбудил да го направят…
Прочее, молете се М-тел да не ви се стовари на главата. Умиране има, спасение няма.

В категории: Репортажи