Наскоро „Десант“ публикува няколкомесечна разработка на журналистката Диана Славчева затова има ли радиоактивност залива Вромос. Цитирани бяха български учени, както и статистика през годините. Взето беше мнението (в кратко интервю) и на бившия изпълнителен директор на Бургаски медни мини – инж.Илко Бонев, доктор по геология, оглавяващ предприятието в периода 1997-2002 г. Публикацията ни разбуни духовете, поставяйки множество въпроси – радиоактивен ли е морският бряг край Черноморец, опасен ли е здравето и защо няма обща мерна единица за лъчението.
Автор: Инж. Илко Бонев
Засегнат от съмненията ни за чистотата на залива, инж.Бонев предостави на „Десант“ своята научна обосновка. Надяваме се, че с нея ще сме полезни както за местното население, така и за туристите. Извиняваме се, ако на места звучим неразбираемо. Запазихме терминологията по изричното настояване на инж.Бонев. С цел – да спрат провокациите от определени научни среди.
Спекулациите с изчезнали средства по програма „Фар“ за залива Вромос, започнаха през 2000г. с една поръчкова публикация във в. „Стандарт” („800 000 екю от ФАР изчезнаха в Бургас“). Поръчката идваше от двама бургаски експолитици и целта беше смяна на ръководството на Бургаски медни мини. В брой 3 от 22 януари 2010 г. в. „Десант” излезе със заглавие „Вромос още излъчва уран и радий”, която внушава мнението, ”че или въпросната рекултивация не е извършена както трябва или от нея няма никаква полза”.
С проблема за почистването на залива “Вромос” от радиоактивен флотационен отпадък се занимавам от 1985г. В тази връзка съм публикувал материали както в научния печат (1989), така и в централни и местни вестници (1992). Автор съм и на проекта за почистване на залива, осъществен от “Бургаски медни мини” в периода 1991- 1994г, с който от плажа бяха иззети и преработени във флотационна фабрика “Росен” около 300 000 тона флотационен отпадък.
Финансираният по Програма „Фар-Екология“ проект със 760 000 екю се реализира през 1997 г. и 1998 г., съгласно договор между Националния фонд за опазване на околната среда от една страна и Община Созопол и “Бургаски медни мини” ЕАД, от друга.
Беше иззет около 420 000 m3 радиоактивен флотационен отпадък и по-голямата част от него складирана в специално построено депо. Останалата част е преработена във фабрика “Росен” и депонирана в хвостохранилището. Дейността по почистването се контролираше от инвеститорски контрол, назначен от ФАР – английската фирма “B G Johnes”. Те извършваха ежемесечните замери и подписваха заедно с двама представители на РИОС-Бургас Акт №19, включващ изработените обеми и стойността на извършената работа. Протоколите се подписваха и от изп. директор на “Бургаски медни мини (Илко Бонев, б.р.), както и от Кмета на община Созопол.
Депото за радиоактивни отпадъци, обявено в статията за изчезнало е построено и реално съществува в подножието на хвостохранилище “Росен” и има площ от 45 000m2. След стифирането на отпадъка то е рекултивирано и съгласно закона е прието с протокол от 06. 06. 1 999 г. от 11–членна комисия. Теренът е предаден за стопанисване на Министерството на земеделието и горите.
На семинара на НАТО проведен в Бургас на 8 май 2000 г. бях поканен и изнесох лекция по темата. Никой от присъстващите специалисти не е задавал въпрос за изчезнали средства. Лично придружих специалистите (два автобуса) до залива “Вромос” и ги запознах с построеното депо за радиоактивни флотационни отпадъци. Депото (фиг. 1 и фиг. 2) и до ден днешен си е на мястото, с площ около 8 футболни игрища.
По-късно получих покана чрез фондация “Зеления Бургас” моята лекция да бъде отпечатана в сборник на НАТО за последиците от студената война.
фактите - Причини за замърсяването През периода 1954-1977 г. отначало част, а след 1968 г. целият отпадък от флотационна фабрика "Росен" - около 8 000 000 тона е бил изхвърлян в Черно море, западно от с. Черноморец. В резултат на това дъното на част от залива и почти целият плаж са били засипани с флотационен хвост, а в района на изливането, бреговата ивица е навлязла на 150 м навътре в морето.
В резултат на комбинираното въздействие на морските вълни и вятъра, върху плажа е натрупан непрекъснат вал от флотационен отпадък с височина 2-3 метра. В централните части, където плажът има ширина над 150 м същите процеси са довели до образуване на единични дюни с височина до 5-6 м.
Изследователската работа
Изследвания за определяне концентрацията на радиоактивна компонента на плажа и в дънни утайки от залива “Вромос” започват през 70-те години. През 1970г. Узунов (Иван Узунов от физическия факултет на СУ“Кл.Охридски, на чиито изследвания се позовахме в нашата публикация, б.р.) отбелязва повишената стойност на мощността на експозицията на “черния” пясък от плажа. Най-подробни са тези изследвания през 1976, 1978, 1983, 1991г. При измерванията през 1979 г. са отчетени твърде високи стойности на Рх - до 770μR/h ( това е радиацията, б.р.) Тогава са извършени и първите подробни измервания на по-голяма площ и са били установени “горещи петна”, където концентрацията на радия (Ra-226) достига до 41 200 Bq/kg. Независимо от тези резултати авторът заключава, че „Въпреки високите стойности на гама фона /до 940μR/h/ поради това, че едно и също лице не може да се застои дълго време над силно замърсени петна, получената от него сумарна годишна доза не може да бъде съществена”.
ПОЧИСТВАНЕТО За почистване на плажната ивица и оползотворяване на полезните компоненти от "находището", Бургаски медни мини разработи ефективна технология. През 1991 г. около 300 000 тона отпадък бе събран и транспортиран до флотационна фабрика Росен, където е преработен по съществуващата технологична схема. Около 75% от преработеното количество и практически почти цялото количество радиоактивни минерали беше складирано в хвостохранилище "Росен" –3 (фиг. 2).
За включване в програмата “ФАР-ЕКОЛОГИЯ” през 1995 г. Бургаски медни мини проведоха изследователски работи за определяне степента на замърсяване, както на плажа, така и на морското дъно. Бяха събрани всички данни за количеството на преработената руда във флотационна фабрика "Росен" и беше определено количеството на отпадъка - около 8 000 000 тона. Бяха събрани и анализирани всички данни от проучванията на плажната ивица на залива извършени през 1979, 1982, 1991 и 1993, както и частичните изследвания на морските утайки в залива извършени през 1978, 1983 и 1991 г.
През 1995г. плажната ивица беше изследвана по профили през 125 м, като на всеки профил са взети проби от две точки. В тези точки е измерен гама радиационния фон с апарат СРП-300 и беше взета проба за анализ в количество около 2 кг.
Определянето на дебелината на отпадъка е осъществено чрез 33 сондажа, по един на всеки профил. Те са прокарани до достигането на чист морски пясък.
Дъното на залива беше анализирано (с взети проби, б.р.) в мрежа 250 на 250 м. Пробите с тегло около 2kg бяха взети от водолаз от горните 15-20 сm на наслагите. Установи се, че в централната част на залива е образувано геоложко тяло с форма на елипса, дългата ос на която съвпада с посоката на вливане на флотационния отпадък /Фиг.3/.
Почистването на плажната ивица на залива “Вромос” започна през септември 1997 г. по утвърдената в проекта технология. Радиоактивният флотационен отпадък се събираше с булдозер, натоварваше се на автосамосвали и се извозваше до депо R-4 или до флотационна фабрика Росен (фиг.2).
Почистването на плажната ивица беше извършено главно през зимата и пролетта, когато щормовете в залива са често явление. По този начин фротационният отпадък от плажната ивица беше иззет трикратно, след всяко изхвърляне от морето на нови и нови количества. Преди всяко почистване площта беше опробвана предварително. Визуалните наблюдения показваха, че след всяко почистване, новоизхвърлените от морето пясъци имаха все по-светъл цвят и по-ниска концентрация на радионуклиди (установено с гама-спектрометричните анализи на междинните проби).
ДЕПОНИРАНЕТО За депонирането на отпадъка беше построено депо върху терен, собственост на Бургаски медни мини, по проект, съгласуван с РИОСВ- Бургас и утвърден от МОСВ. От предвидената за строителство площ предварително бяха отстранени и депонирани разделно почвеният слой и грусирания материал ( този материал е разпадаща се скала или пясък, б.р.). Южната и западната страна на депото бяха оградени със стена от почвени материали. Стената има ширина в основата 8 м и ширина на короната 4 м.
Хвостът от преработения материал във флотационна фабрика „Росен”, изгребан от плажната ивица на Вромос, съдържащ основното количество радиоактивни минерали, беше депониран в действащото хвостохронилище “Росен 3”.
След приключване на почистването бяха взети проби от плажната ивица в същия обем и в същата мрежа, както при началото през 1995 г. Това стана през месеците юли и август 1998г (Табл. 1).
Пробите от дънните наслаги, плажната ивица, сондажите и водните проби от придънния слой бяха анализирани за U -238, Ra -226, Th -232 и К -40 . Анализите на пробите са извършени с нискофонова гама-спектрометрична апаратура ORTEC в РИОС-Бургас и “Лаборатория по дозиметрия и лъчезащита” на Физическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Резултати След отстраняването на около 800 000 тона флотационен отпадък от плажната ивица на залива, настъпиха съществени изменения:
Ширината й е намалена в различните профили от 60-150 м на 20-50 м, с което е доведена близо до нейното естествено състояние (топографска карта 1952г - М 1: 5 000).
Дебелината на флотационният отпадък върху плажа от 2-3 м до 5-6 м на определени места, след почистването е сведена средно до около 0,30 м, установено с прокарани сондажи. На много места, особено в източната част на залива флотационният отпадък е напълно отстранен.
Концентрацията на радионуклиди (това са посочените химични елементи, които имат радиоактивно лъчение, б.р.) в пясъка на плажа е намаляла многократно от 1979 г. насам, което се дължи на изземването на флотационния отпадък и отчасти на неговото разсейване на по-голяма повърхност (Табл.2)
Съществено се измени и цветът на пясъка, от тъмно сив и черен - до светлосив и жълт след приключването (Фиг. 5)
Изчислената общата годишна доза е 0,51 mSv/a за района на плажа, което показва, че дозовите натоварвания са значително под границата на годишната ефективна доза, определена според „Основни норми за радиоактивна защита 2004” - 1 милисиверт за година.
Проведените изследвания на околните плажове “Атия”, “Черноморец”, к-г “Черноморец” и “Градина” показаха че разсейването на дънните седименти от залива “Вромос” не засяга околните заливи и прилежащите им плажове.
От изследваната вода от три водоизточника (кладенци) във вилната зона съдържанието на Ra 226 е по-малко от 0,040Bq/l, значително под нормите както за питейна вода така и за повърхностни течащи води (БДС 2823 -83, Нар.№7, ДВ 96/86, ОНРЗ - 92).
Дъно на залива Все още, 20 години след преустановяването на изливането на флотационния отпадък продължава бавно движение на новообразуваните литотела. Тази динамика се дължи преди всичко на отстраняването на отпадъка от плажа. Другите два фактора са придънните течения и вълните.
От анализите е видно, че в дънните наслаги размера на площите с високи концентрации постепенно намалява. Намалява и абсолютната стойност на специфичната активност.
Моите изводи Считам, че някой има интерес отново да се шуми около проблемите на залива „Вромос”. Твърде възможно е представители от т.нар. „академични среди” да опитват манипулация на общественото мнение, надявайки се да получат финансови средства за доказване нуждата от нов екопроект, с който, убеден съм, че в крайна сметка, ще „констатират“, че всичко отговаря на нормите на радиационната защита и безопасност. Няма да допусна да се поставят под съмнение извършените рекреационни работи. Още повече, че подобни действия ще донесат негативи за околните населени места – отлив на туристи и преди всичко неоправдано безпокойство за местното население.
