Красиво е , но как мирише... - Снимка Митко Димитров
25 Август 2009, Вторник
Защото WC-тата са последното място, за което някой управник се сеща “Мамо, мамо, пишка ми! Къде да се изпишкам?” с почти истерични извивки детски екземпляр цепи Северния бургаски плаж.
Автор: Мария Радкова
Дваж по-силно се процепи и главата ми от крайно естествения отговор на възпитаващата го от женски пол : “Как къде? Морето за какво е, бе?”. Въпросът му обаче остана да тегне, като дамоклев меч – “Къде да се изпишкам?”.
Защото WC-тата са последното място за което някой управник се сеща, докато на самия него не му дойде зор. Не че няма тоалетни – има и още как, коя от коя по-страшни и напоени с амонячни пари (ако са тоалетни към заведения има и придатък – енергична бабка, която със заветен жест прибира немъчени стотинки, подхвърляйки ти скъпернически разцепена четвъртинка от хартиена салфетка). Ако тоалетната е химическа става още по-забавно и образователно – хем се облекчаваш, хем се запознаваш с протичането на химичните процеси по обработка и трансформиране на чуждите екскременти. И стигаме отново до природната тоалетна (всъщност най-често ползваната от всички, защото е безплатна и е навсякъде). Тя е и любима на клиентелата на новооткрито чудо на плажната мода – бар с бели и романтично полюшващи се балдахини и органзи, разположено на централно място сред Северния бургаски плаж.
Заведението е посещавано и денем, и нощем. Предлага завидни екстри – сред тях обаче графата “тоалетна” не е на почит! Посетителите, особено в тъмните доби, предпочитат вместо да се възползват от съвета на гореупоменатата маман и да намокрят крачоли в морето или да се облекчат в храстите покрай ж.п.линията. Някои от тях достигат и до по-горни нива в близостта си с природата – дори не си правят труда да прекосят наблъскания с коли и таксита паркинг, а просто застават до най-близкото дърво при входа на белия лукс и с огромна наслада празнят напрегнатия си мехур. Да, ама, когато напрежението обхване дама какво се случва ще попитате вие? Хм... Ще ви кажа и то на база отново лични наблюдения..
Часът е малко след полунощ – денят петък, 14-ти август.. Място на сценката любимия ми Северен плаж в близост до красивото бяло кафене-дискотека (за нарушаването на нощната тишина ще поговорим друг път). Елегантно момиче нервно пристъпя с високите си токчета, подкрепяно от мускулест кавалер. Двамата напускат заведението още преди да е пристигнала поръчката в посока неосветената част на асфалтовото поле, отвеждаща към Солниците. “Ще правят секс!”, биха казали мнозина и ще сбъркат – верният отговор е: “Момата ще пишка”, а момъкът е за морална подкрепа и бодигард в морето от тъмнина. Оказах се права, три минути след прикриването им в мрака, двамата отново са на линия. Минути по-късно от заведението се отделя нова компания – от петима младежи, които с широка крачка превземат пространството пред ничията земя! Завръщането им е повече от победоносно. После още две момчета, и нова двойка младеж и девойка, и пак, и пак.. За по-малко от половин час почти 25 човека се оттеглиха насаме със себе си и после се завърнаха в омагьосващия аристократичен свят в бяло
И в заключение ще разкажа историята на един германец, попаднал в сърцето на Странджа, в малко селце, като част от организирана туристическа група – яли, пили и се веселили, но настанал моментът, в който за местните баби станало повече от ясно, че и германците са хора и нищо човешко не им е чуждо. “Ела, баби, да ти покажа!”, енергично задърпала възрастна туземка напрегнат германец към външната тоалетна. Пътьом докопала един здрав прът, което поозадачило госта. Стигайки до колибката в средата на двора, естествено без вратник, германецът невярващо потрил очи – сред тарабите го дебнело брадато и рогато чудовище, от което се носели талази зловонна миризма! “Не е дявол, а пръч!”, информирала го бабката и без да се церемони сръчкала с пръта козела и отсякла: “Айде, де, какво чакаш – да се върне ли?”. Не че германецът въобще схванал какво говори домакинята, пристъпил и само, дето не пропаднал в ямата – разкрещял се, ръкомахайки и напуснал полестражението. Кой да знае, че типичната българска тоалетна “дупка в земята” е първото истинско съприкосновение с културата на българите.
Затуй да вземем да си оправим тоалетните, защото по броя, чистотата и удобствата в тях се съди за културата на един народ! А, ние не сме безкултурни, нали!
