Най-добрите приятели на моряците

Автор: Слав Динев

Още в зората на морското корабоплаване по крайбрежието са били разполагани стражи, които са поддържали огньове с цел да напътстват навигационно реещите се сред вълните плавателни съдове. На 18 агуст се чества Международният ден на морските фарове и това ни дава повод да си припомним известни и неизвестни факти за маяците по света и у нас.
Несъмнено най-прочутият фар в древността е Александрийският – едно от седемте чудеса на света. Той е построен около 240 г. пр. Хр. на малкото островче Фарос, досами пристанищния вход на тогавашната египетска столица Александрия. Внушителната кула била издигната от мраморни блокове, захванати с железни скоби и запоени с олово – една типична за времето си строителна технология. Бил е висок 180 м. На най-горната му площадка имало кръгло помещение с колонада вместо стени, където нощем се палела голяма клада с дърва, чиято светлина се виждала от разстояние 50-55 километра. През деня слънчевата светлина се отразявала в огледало. Фарът бил построен не само от чисто практични съображения. Той бил символ на богатството и великолепието на тогавашната Александрия. През IV век го засегнало земетресението и огънят на неговата площадка загаснал завинаги. Но името на острова, на който бил построен – Фарос, дава основата на думата фар в съвременни езици – френски (phare), италиански (faro), португалски (farol), испански (faro), румънски (far) и български (фар). От архитектурна гледна точка той става модел за изграждането на много други свои събратя по Средиземноморието.
В представите на съвременния човек морският фар представлява висока кула, но в древността първите навигационни съоръжения от този тип са представлявали колона или стълб, на върха на които е горял огън. Всъщност огънят, като елемент на фара, се е запазил на много места и до наши дни, като най-простото и най-евтино средство за излъчване на светлина. В испанското пристанище Ла Коруня и до ден днешен извисява снага най-старият оцелял фар от древността, построен по времето на римския император Траян.
В Северна Америка първият дървен фар е построен близо до Бостън в далечната 1716 г. По принцип строителството на морските фарове е ставало много бавно. В началото на ХІХ в. те са били не повече от стотина по целия свят.
Корабоплаването по Черно море е било оживено още от най-древни времена. В книгата си „Изследвания върху древното корабоплаване по Западното Черноморие (до завладяването му от римляните” големият български археолог проф. Михаил Лазаров изтъква обаче, че данните за фаровата служба от онова време са много оскъдни, макар че този въпрос все още не е напълно и всестранно проучен. Засега единственият артефакт, открит по нашите земи, е една монета от древна Аполония, сечена по времето на жената на император Марк Аврелий – Фаустина Себаста. Върху обратната страна на монетата е изобразена малка кръгла постройка на два етажа, като в краищета на долния етаж и върху горната част на втория етаж се разпознават горящи пламъци. Проф. Лазаров смята, че на монетата е изобразен именно фар. Изображения на морски фарове са намерени и върху коринтски и други древни монети.
В своето проучване „Фаровете по българския черноморски бряг” Милан Асадуров се спира на намерените от Константин Иречек останки от стара четириъгълна кула на източната страна на тесния проток Порос/Форос по време на обиколката му по черноморските покрайнини през лятото на 1884 г. Предположението на Иречек, че кулата навярно първоначално е служила за фар, намери потвърждение и при неотдавнашните разкрития около нея, извършени от екип на Бургаския музей, за което нашият вестник писа своя в брой 13. Иречек оставя и други сведения за фаровете по нашия бряг. След посещението си в Поморие той пише: „Според местното предание Анхиало бил пренесен на сегашното си място едва във византийско време, и то, казват, бил преместен от императрица Ирина при някогашния фар на по-стария град...”
От историята е известно, че средновековната българска държава е развила най-добре корабоплаването си през ХІV в., когато в района на Северното ни черноморие се въздига един силен болярски род от кумански произход. От това време до нас е достигнало името на нос Чиракман, като Иречек обръща внимание, че на кумански език „чирак” означава светлина, а „чираклък” – свещник, на базата на което той предполага, че „върхът може би е служил за фар пристанището” при днешния град Каварна.
Интересни са сведенията, които Асадуров цитира, че през ХV в. по българските земи се е събирал „налог за фенера”.
По-късно, по време на Кримската война, султанската администрация се затарексала да се погрижи за навигационното подсигуряване на бреговете си и тъй като по това време отношенията на портата с Франция са много топли, се стига до основането в Цариград на френското дружество „Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane”, което получава концесия от султана за построяване на фарове по бреговете на цялата империя. Известният археолог Карел Шкорпил уточнява, че според договора, собственикът на дружеството – Блез-Жан-Мариус Мишел (известен по-късно като Мишел Паша) се сдобива с правото „да събира в продължение на 25 години от всичките кораби, които застават във всяко турско пристанище, по 0,105 лева на всеки техен вместимостен тон" и съобщава под линия, че: „Срокът е изтекъл вече в 1879 г. и с това владението и експлоатацията на фаровете е трябвало да премине в ръцете на българското княжество. Турция, обаче, без знанието на българското княжество, е подновила концесията на същото френско дружество, което продължава да обременява мореплаването по българските пристанища от тогава и до сега". След обявяването на независимостта на България през 1908 г. френското дружество най-накрая е принудено да се оттегли и от 14 август 1909 г. (преди точно 100 години!) грижата за фаровете по Българското Черноморие се поемат от нашата държава. По това време тя вече е построила пристанищните фарове в Бургас и Варна, а сега под нейно управление минават и изградените от французите по нашето крайбрежие седем фара – край Шабла, Калиакра, Галата, т.нар. „Червен фенер” на Варненския нос, на Емине и на островите „Св. Анастасия” и „Св. Иван”. Днешното разположение на фаровите кули по нашето Черноморие се оформя някъде през 50-те години на миналия век, като усилията след това са насочени към модернизацията им и поставянето на нови светещи навигационни светлини. Според èçنàيèهٍî îٍ 1980 م. يà справочника „List of Lights and Fog Signals”, фаровете по нашето крайбрежие са общо 27.



В категории: Новини