Журналистика с примка на шията

Автор: Пролетина Николова

А титулуваният голям майстор на журналистиката Петьо Блъсков вкарва в бранша лица, от които пропищява цялата гилдия.
Да си припомним какво се случи в края на 1996. Заради хиперинфлацията, която правителството на Жан Виденов не успя да овладее, централните вестници бяха почти фалирали. Ниските им приходи от реклама и съвсем нищожните - от продажба, едва стигаха да покрият една пета от разходите им за печат. Поради което някои изчезнаха завинаги. Дори партийният орган “Дума”, който под ръководството на Стефан Продев бе заприличал на сериозен и уважаван вестник, се сви до нещастен таблоид и повече никога не възвърна авторитета и славата си на мощен рупор на социалистите. По това време Петьо Блъсков бе собственик на “24 часа”, характерна черта на когото бе, че до последно обслужваше интересите на Виденов, а като главен редактор в сянка се изживяваше прессекретарят на премиера - Красимир Райдовски. След като слугува на БСП до последно с хвалебствени дописки и анализи, Блъсков удари фаталния пирон в ковчега на медиите, като продаде вестника си на агресивната в желанието си да придобива медии на килограм германска групировка ВАЦ. За нула време немците изкупиха акциите и на другия многотиражен вестник “Труд”, с което станаха абсолютни монополисти в бранша. Едновременно и започнаха да диктуват такива цени в рекламата, че сритаха в ъгъла всички опити на други национални вестници да изплуват на повърхността. А със създаването на регионални приложения в цялата страна, които глътнаха цялата реклама от провинцията, вестниците на ВАЦ убиха и местната преса. На немците им се услади, поради което повториха същия номер с убиването на конкуренцията и в други страни. Малко след България, те повториха сценария и в Сърбия, и в Унгария. А Блъсков създаде нови вестници, чрез които започна война срещу ВАЦ, доведена у нас от самия него.
Сега сме 2009 година, но всичко разказано дотук се повтаря. Дори част от героите са същите. БСП отново е в края на мандата си. Отново има жестока криза, макар и не инфлационна, която принуждава компаниите да свиват рекламните си бюджети. Вестниците пак са без приходи и пред фалит. И пак лицето Петьо Блъсков се явява “спасителят” на медиите. Този път не с някоя чужда групировка, а съвсем нашенска – близката до ДПС “Нова медийна група холдинг”, чиято шефка е бившата директорка на тотализатора Ирена Кръстева. Миналата година Блъсков й застрои апетита като й продаде издателската си къща, печатаща “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”. След което създаде нов вестник – безплатния “Новините днес”. Нищо чудно като отмине още и някой друг месец и реши, че хората са забравили кой вкара Кръстева в играта, Блъсков да започне война и срещу нея.
Малко след първата покупка Кръстева започна да придобива медии на килограм. Обзаведе се с великотърновския “Борба”. После купи от Любомир Павлов – Пъпката “Експрес”, едноименния сайт www.express.bg и ТВ7. Сетне си взе и “Меридиан мач”. А преди три седмици се обзаведе и с новинарската телевизия ББТ. В момента Кръстева води преговори да купи и вестник “Стандарт”, като приближени до нея споделят, че не би отказала и всяка друга медия, която се продава. Както някога с ВАЦ, така и сега с “Нова медийна група холдинг”, Комисията за защита на конкуренцията не вижда никакъв монопол в придобиването на почти целия медиен пазар от една и съща фирма. Както някога, така и сега, лицето Блъсков се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Трудно е да се каже дали е чиста случайност, че винаги в криза главен герой е точно Блъсков, но странните повторения в историята навяват известни съмнения.
За разлика от ВАЦ, които след Виденов имаха чисто бизнес-стратегии за развитие, Кръстева действа със съвсем ясна политическа умисъл. С просто око се вижда, че масовото пазаруване на медии не е обусловено от никаква бизнес-логика. Още повече, че Кръстева не налива никакви инвестиции в придобивките си. В “Експрес”, например, журналистите мизерстват. Хонорарите там са почти спрени, а част от служителите не са получавали заплатите си от януари. Зле финансово са и част от работещите в “Монитор”. Всъщност единственият от вестниците на Кръстева, където се изплащат редовно заплати и хонорари, е “Телеграф”. Но той е с относително голям за рамките на кризисна България тираж. Купува се масово заради ниската си цена от 0.30 стотинки и успява да акумулира достатъчно реклама. Така че най-вероятно добрите му финансови резултати са не заради, а въпреки Кръстева.
Че ДПС лично контролира ставащото в медиите на дебелата Иренка говори и фактът, че всички те, веднага след покупката им, се превръщат в рупор на Доган. “Монитор” всекидневно облъчва аудиторията си с глупави поръчкови материалчета за  “Атака”, в които лидерите й са очерняни най-разнообразно. “Телеграф” прави същото, но пък през ден-два публикува и коментари, в които се разказва колко хубаво, мило и добро е ДПС. ББТ сщо промени цялата си програма при Иренка – от екрана беше изгонен Георги Коритаров, известен с особеното си отношение към Доган. Коритаров трябваше да води тричасово предаване, но бе свален още след четвъртото му издание. Иренка изгони и проф. Вучков, който, макар и да е взиман на подбив, не криеше неприязънта си към турската партия. Не бе подновен и договорът на прокуриста на телевизията Кирил Гоцев, който пък има прекалено тесни връзки с друг антипатичен на Доган политик – Иван Костов. От друга страна връзката ДПС-Ирена е видна и покрай сина на госпожата – Делян Пеевски, който е зам-министър на Емел Етем, а в момента е първи в листата на ДПС в Пазарджик.
В началото на годината “Атака” поиска от разследващите органи да проверят произхода на средствата, с които Кръстева пазарува медии. С учудваща бързина през май Върховната касационна прокуратура отсече, че парите й били чисти. Още докато становището на прокуратурата се обнародваше, Кръстева получи даром от Станишев три апетитни имота в София, срещу които обеща да построи нова сграда на НАП.
Както и през 1996, така и сега на фона на хищния нов монополист, останалите български медии са пред фалит. Най-тежко е положението в “Дневник”, “Класа”, “Дума” и “Сега”. Но пред сериозен проблем са и медиите на ВАЦ. В “Дневник” още през февруари бе уволнена голяма група журналисти, а на останалите заплатите бяха намалени между 10 и 15%. Същото се случи и в “Сега” миналата седмица. И в двата вестника хонорарите са спрени. “Класа” е пред закриване, което ще се случи най-вероятно до края на юли. ВАЦ се принуди да затвори половината си регионални приложения, с което остави без работа близо 200 човека. Спрян бе единственият вечерен вестник – “Нощен труд”. През юли в централните редакции на “Труд” и “24 часа” се очакват още съкращения на репортери. Историята просто се повтаря – след всеки свой мандат БСП поставя примката около врата на медиите. Остава само да бутне столчето.


В категории: Коментари