Още от първите години след Освобождението възрожденският летописец Балчо Нейков се заема с високо патриотична задача да издирва и проучва родословието на Стефан Караджа – негов връстник и другар от детинство. Уникалните мемоари са публикувани обаче едва през 1985 г. от издателство „Български писател” със заглавие: „Факийско предание – сбирки от народния живот. За праотците на войводата Стефан Караджа”. В предговора си авторът изтъква: „Училний и печалний период на вековното робстване на българина под гнета на турското владичество е съпровождан от един ред народни движения, които са имали за цел да повеждат българский народ против вековните му притеснители, за да отхвърли от себе си тежкото и позорно робско иго.
Тези народни движения по времето си, макар и да не са могли да постигнат целта си, послужили са много, за да въодушевляват народа и да крепят у него вярата му, че има сила и мощ у себе си да ратува с врага си за своето избавление и свобода, като при това те са служили още и за опора на народното свестяване и възродявание”.
Написана в стила на “Видрица” на поп Минчо Кънчев, книгата предава легенди и предания за големия род Бинбеловци от историческото село Факия в Странджа и проследява няколковековната история на прочутия род, от който по-късно произлиза и войводата Стефан Караджа (по майчина линия, б.а.).
Тук поместваме една кратка история, описана в книгата, като се надяваме, че тя ще докосне родолюбивите струни в душите на читателите ни и ще ги накара да потърсят и прочетат тази изключително стойностна и патриотична летопис.
Смъртта на хубавата Стоянка Никова
Нико, един от Вълковите синове, наречен по голямата си кротост Нико Кроткия (1775), тойзи Нико имал все дъщери, а само един син Вълко. Стоянка, една от дъщерите му, била такава хубавица, щото взела прякор да я наричат „хубавата Стоянка”. Тя освен хубавица била и много юначна – тя яздела добря на кон и добря мерела и с пушка.
Стоянка била обична на всички, а най-паче и на чича си Пейчо, който взел вече прякор „Пейчо Шейтана” (Третият син на Вълко и брат на споменатите в този разказ Нико и Пейчо – Маринчо Страшния е прапрадядо на Стефан Караджа, б.р.). Тя много пътя се преобличала в мъжки дрехи и ходела с него не само на лов, но и да напада на някои от турците, които бивали осъдени на смърт от техния комитет. И това всичко се усладило на Стоянка и тя винаги си скърбяла и думала: „Ах, оти не съм мъж!”
Пейчо Шейтана, който бил като глава над всички тайни хъшове, който на много турски аги изсушил цървулите, най-после и на Али бея, каракютюшкия заимин, се заканил и приготвил няколко от своите си да идат да го убият. Но като се маяли много време и не им се удало, натъкмил да идат да го нападнат в селото му Каракютюк и [в] това шаване най-после и Стоянка поискала да дойде, и чичо й й позволил, и тя предрешила се и дошла, но във време на битката, тя била се ранила и след няколко дни Стоянка от раната си умряла, но издали дума, че от кон като паднала, пищов гръмнал от пояса й и я наранил, от която рана и умряла.
Дядо й Вълко Бинбела, понеже и той до полуда си я обичал, много тежко му станало за нейната ранна смърт и поръчал да й направят надгробен камък с „две сабли” (върху него, между двете саби, било написано: „Покойната рабиня Стоянка, Никова дъщеря – лето 1729 г”, б.р.).
