Синът на Пушкин воювал за освобождението на България


Синът на Пушкин воювал за освобождението на България
10 Май 2020, Неделя


Той получава златен орден „За храброст“ за освобождаването на град Елена и става кавалер на Орден „Св. Владимир“ - IV ст., за освобождаването на Котел

Автор: Огнян Стамболиев

Както е известно, през XVIII и XIX век Русия води цели 11 завоевателни войни с Турция. Но едва през 1877 г., под натиска на Европа и част от руската общественост решава, че с тази война, наречена от нас, благодарните българи, „освободителна”, а всъщност „война за Проливите” и нахлуване на Балканите, решава да нападне Турция. А втората цел е била да си отмъсти за разгрома си в злощастната Кримска война от 1856 г.

За войната е писано много и тепърва още ще се пише. Излизат доста факти и интересни истории. Една от тях е свързана със сина на  „гения на руската поезия”.  Александър Пушкин, подобно на своя сънародник, писателя Иван Тургенев (написал романа си „В навечерието” в подкрепа на нашата кауза), е съчувствал на братята българи, попаднали под жестокото робство.

По време на заточението си в Бесарабия, където са намирали убежище  прогонени от турските  диваци българи, той, силно развълнуван от съдбата им, написва стихотворението „Кърджали” (1828) и повестта  със същото заглавие (1834).

Тези две вълнуващи и интересни произведения на великия поет на Русия описват нерадостната съдба на българите. Стихотворението е за трудния бит в българските села в областта Буджак (Южна Бесарабия), а повестта, както авторът специално посочва в нея, е за прочут български войвода храбрец („витязь, удалец“), който вдига на въстание не само българите, но и останалите славянски народи.

Първородният син на поета и на неговата красива съпруга Наталия Гончарова е носел неговото име,  Александър Александрович Пушкин. Родил се на 18 (стар стил 6) юли 1833 г. Бил е второто дете в семейството. По-голямата му сестра Мария е прототип на Ана Каренина на Лев Толстой. Пушкин и  Наталия Гончарова имали общо четири деца – две момчета и две момичета: Мария, Александър, Григорий и Наталия. Александр Александрович Пушкин.

Днес малцина знаят, че Александър Александрович Пушкин е бил прочут руски генерал,  участвал във войната от 1877-1878. През 1870 г. е бил назначен за командир на Нарвския хусарски полк. По спомени на хусари, когато Пушкиновия син ги ръководил, това било най-щастливият период на полка. Бил справедлив и благороден командир – истински джентълмен.

Интересно е, че когато  Александър Пушкин-син повел своя полк към България и стигнал до град Зимнича срещу Свищов, на брега на  Дунав, се обърнал към своите войници силно развълнуван и казал: „Кавалерия, виж, пред теб е България, свещената славянска земя! Тук умират нашите сестри и братя! Те чакат нашата помощ!".

През 1877 г. неговият полк влязъл в състава на XIII-ма кавалерийска дивизия и се включил във войната. Действал като основна бойна част на Осман-пазарския (Омуртагския) руски отряд (с командир генерал-майор Леонел Раден). Бил дислоциран  в района на село Кесарево със задачата да осигурява достъпа до пътя за село Осман пазар (дн. град Омуртаг) до Търново. Полкът се сражавал геройски в боевете при Елена и Котел. 

В края на войната смелият и всеотдаен полковник Пушкин е награден със златен орден „За храброст“ за освобождаването на град Елена. Станал и кавалер на Орден „Св. Владимир“ IV ст. за освобождаването на Котел.

Синът на Пушкин починал на 19 юли 1914 г. в Санкт Петербург.

А ето и как българите почитат паметта на неговия баща - поета Александър Пушкин:

В Болград „столицата на българите в Украйна”, разположен в южната част на Одеската област, дъбът, засаден от Пушкин, продължава да расте - той е подарък от поета за българите изгнаници  в чест на тяхното запознанство.

Първият паметник на Пушкин у нас е издигнат през 1952 г. в Морската градина в Бургас и е дело на скулптора художника Петко Задгорски. Интересно е, че размерът на  тази статуя ни позволява да си представим как е изглеждал поетът приживе - не много висок.

За 200-годишнината на поета по инициатива на Фонда "Пушкин" в София се издигна вторият паметник на Пушкин – с автор, руският скулптор Вячеслав Кликов. Преди три години бюст на поета се появи и в Двора на Кирилицата край старата столица Плиска – заедно с паметници на  Фьодор Достоевски и Сергей  Есенин.


В категории: Новини , Войни за освобождение

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Митко
10.05.2020 20:54:54
2
1
Тъжното в момента в България е, че се "появиха" огромно количество платени и промити русофоби, които тази статия не може да ги "трогне", защото на тях им е втълпено или платено да вярват, че турците са ни "подарили" свободата, а "злите" руснаци са ни окупирали! Подобни неща се твърди, че е казала и т.н. ни външна мисир...., пардон, "министърка"!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки