Потомци на първия български екзарх Антим I живеят в Средец


Потомци на първия български екзарх Антим I живеят в Средец
17 Февруари 2020, Понеделник


Странджанският град отбеляза в аванс 150 години от учредяването на Българската Екзархия

Автор: Светлана Николова

С помощта на документи и снимки експозицията „Вяра и държавност“ в „Геймановата къща“ в Средец разказва за трънливия път на Антим Първи - духовника, вградил живота си в най-съдбовните мигове на националното ни самоопределяне.


Геймановата къща

Един от тези исторически моменти е свързан с независимата българска църква, от чието създаване на 28 февруари ще отбележим 150 години.

Изложбата е гостуваща и ще остане в града до 15 май. Създадена по инициатива на Народното събрание и с активното съдействие на Държавна агенция “Архиви”, тя включва архивни свидетелства на Централен държавен архив, НА на БАН, ЦИАИ, Държавния военноисторически архив – Велико Търново, архивите в Монтана, Враца и Варна, катедралния храм “Св. Вмчк Димитрий” – Видин.

Каква е връзката на големия български национален обединител със странджанската община, разказва директорът на Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“ Красимира Костова:

„Тук откриваме негови родственици, които се заселват след Балканската война в района на Средец и близките села Драчево и Дебелт. Тези родственици пазят паметта на Антим I. Това са деца и внуци на неговия брат Коста. Именно това беше провокацията на представим тази изложба тук. Разбира се, повод е и честването на 150 години от учредяването на българската екзархия – това е първият момент, в който българите са признати като нация в рамките на Османската империя. Това е и първата ни успешна победа в рамките на петвековното османско робство.“


На откриването на изложбата присъстваха потомците на Антим I Димитрина Георгиева, нейният братовчед Петко Савов и синът му Стилян. Всички те знаят, че корените им са свързани с великия българин, но подробности за неговия житейски път научиха в „Геймановата къща“.

Откъси от спомените на Ангелина Касабова, друга потомка на Антим Първи от Средец, пък прочете Дора Тодорова, уредник в НАР „Деултум – Дебелт“ и съпруга на племенника на Ангелина.

„Чрез нейната сестра Веса Касабова, която дълги години е била в Инспектората по образование в Бургас, днес ние имаме тези записки, които хвърлят светлина за съдбата на потомците на Антимовия род, чиито корени тръгват от Лозенград. Тя ги е съхранила и ги е предала в ръцете на историците“, разказва Дора Тодорова.

През 1012/13 г., по време на Балканските войни, наследниците на първия екзарх са прокудени от родния си дом в Лозенград и тръгват с отстъпващите български войски, за да опазят живота на децата си. Взимат няколко неща в бохча и изминават пеша пътя до България. Установяват се в Средец.

„И тъй като цялата тази информация се предава по женска линия – от Марийка, която бяга от турците в Лозенград, през нейните внучки Веса и Ангелина, до майката на моя съпруг, реално погледнато не е запазено името на рода, който ги свързва с Антим Първи", добавя Дора Тодорова.

На откриването на изложбата бе излъчен и документален филм за живота на големия българин.

Русофил през голяма част от живота си, Антим I доживява преломен момент, в който изрича паметните думи към руските генерали: „Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?“

Изложбата ще остане в Средец до 15 май.


***
Роден в Лозенград с името Атанас Михайлов Чалъков, Антим 1 се замонашва в Хилендарския манастир през 1837. Учи в Цариград, о-в Хиос, Одеса и Духовната академия в Москва.

През 1868 става митрополит във Видин и участва в църковните борби, отхвърляйки власта на Цариградската патриаршия. След Априлското въстание работи за информирането на световната общественост и дипломация за тежкото положение на българския народ.

Освен като бележит духовник той остава в  историята и като държавник, чийто подпис като председател на Учредителното събрание стои под Търновската конституция.


В категории: Новини , История , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки