Тайната революционна организация, която подготви Съединението


Тайната революционна организация, която подготви Съединението
11 Февруари 2020, Вторник


На 10 февруари се навършиха 135 години от създаването на БТЦРК

Автор: Атанас Коев

БТЦРК е тайна организация създадена преди 135 тодини в Пловдив от група български революционери. Първоначалната цел на комитета е освобождението на Македония от османска власт, както и обединението на нашите земи  в едно цяло. В по далечна перспектива дейците му предвиждат образуване на конфедерация на балканските страни. Основното обаче в дейността на организацията е подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Образуването на БТЦРК става на 10 февруари 1885 г. в Града на тепетата, като за ръководител е избран апостолът от Априлското въстание Захари Стоянов. Секретар е Иван Андонов, а касиер – Тодор Гатев. В ръководството на организацията са и редица други наши революционни дейци от близкото минало, сред които и Иван Стоянович.

Причината за създаването на БТЦРК са несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г., с които България е разпокъсана на няколко отделни части. Това предизвиква остро недоволство сред населените по всички краища на страната и става причина за всенародно движение за обединение на Княжеството, Източна Румелия и Македония в едно цяло.

Още през 1880 г. в Сливен, в присъствието на представители на Княжество България се създава Таен комитет, който да подготви обединението на разпокъсаните български земи. По редица причини той се разпада още в началото на своята дейност. Идеята за обединението на народа ни обаче не замира, като в края на 1884 г. и в началото на 1885 г. възниква нова революционна организация в Източна Румелия – БТЦРК, а неин център става Пловдив.

Веднага след учредяването на организацията се пристъпва към изграждането на частни революционни комитети в големите градове на Източна Румелия. Същевременно, за да не предизвикат подозрението на властите, те се легализират под формата на опълченски дружества.

Много голяма роля за сплотяването на революционните сили в автономната област изиграва вестник „Борба“, издаван и редактиран от самия Захари Стоянов. През април 1885 г. са изработени програмата и уставът на БТЦРК, като за образци са взети програмата и уставът на БРЦК в Букурещ от предосвобожденската епоха. Крайната цел, която си поставя новооснованата организация е „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“.

В средата на 1885 г. в дейността на БТЦРК настъпва рязка промяна, като връх в негово ръководство взема идеята за обединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър Батенберг. Причината за това е, че през лятото на 1885 г. комитетът организира кражба на оръжие от военен склад в Чирпан, като целта е то да се прехвърли в Княжеството, където да се въоръжат чети, които да заминат за Македония. Източнорумелийските власти обаче успяват да заловят пратката и организират наказателно дело срещу извършителите.

Станалото навежда Захари Стоянов на мисълта, че правителството на автономната област е сериозна пречка за дейността на революционната организация, като във връзка с това основен приоритет на БТЦРК става свалянето на източнорумелийската власт и обединените на областта с Княжеството.

За изпълнението на тази цел организацията се свързва с представителите на Либералната партия в Източна Румелия и с ръководителите на либералите в Княжество България. Така постепенно ръководството на БТЦРК се поема от либералите д-р Странски, Константин Паница, Димитър Ризов и др., както и от някои военни дейци  от автономната област, което придава на комитета военно заговорнически характер.

Обликът на революционната организация не се променя и след проведеното събрание на 25 и 26 юли 1885 г. в село Дермендере, Пловдивско (дн. с. Първенец), когато начело на БТЦРК отново застава Захари Стоянов.

Чрез публикации в пресата и публични демонстрации организирани от комитета се засилват обществените нагласи в полза на обединението на българските земи. Най-масовото мероприятие организирано от БТЦРК е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 г.

В същото време организацията, подготвяща Съединението, установява връзка с висши офицери от Източнорумелийската милиция, сред които Райчо Николов и Сава Муткуров, както и много военни от местните гарнизони. Същевременно се провеждат разговори с най-висшия офицер от областта, майор Данаил Николаев. Той одобрява идеята за обединение на Северна и Южна България, но е скептично настроен към липсата на реалистични планова на комитета.

В Княжество България са изпратени представители на БТЦРК, които се срещат с княз Александър Батенберг и го информират за извършената подготовка за Съединението. Монархът ги изслушва с интерес и ги насърчава да продължат дейността си в тази насока.

На 20 август 1885 г. от  комитета е изработен окончателния план за действие. Той предвижда акцията по обединението да се осъществи с помощта на българската войска намираща се в Пловдив. Тя трябвало да бъде подкрепена и от въоръжени чети от близките градове и села.

В началото на септември 1885 г. в различни краища на Източна Румелия започват вълнения организирани от БТЦРК. Най-силен тласък на движението обаче дава бунтът избухнал в Панагюрище на 2 септември с.г. Той е овладян от полицията още същия ден, но възниква опасност областта да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани.

Във връзка с това е решено съединението да се ускори. Веднага се изпратени представители на комитета в различни градове на областта, които да поведат бунтовнически групи към Пловдив и да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември 1885 г. въстаническа чета, организирана от Чардафан Велики, обявява Съединението на българските земи от двете страни на Балкана и установява контрол над село Голямо Конаре. С това се слага началото на бунта, довело до обединението на Източна Румелия и Княжество България.

На 5 септември с.г. отряда от Голямо Конаре се придвижва към Пловдив, а в  нощта срещу 6 септември 1885 г. части на източнорумелийската милиция, командвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над града на тепетата, като свалят от власт правителството начело с генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Веднага е съставено Временно правителство начело с д-р Георги Странски, включващо главно членове на БТЦРК.

Новата власт официално обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. С това се слага край на дейността на тайната революционна организация, макар формално тя да продължава да съществува до януари 1886 г.


В категории: Новини , История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки