Граждански комитет „Западни покрайнини“: Долу Ньой!

Автор: Десант

Меморандум към българските държавни институции, университети и училища, граждански организации, Българската православната църква, медиите и обществото, разпространиха от Граждански комитет „Западни покрайнини“. Ето пълният му текст:

„След по-малко от 3 месеца се навършват 100 години от налагането на Ньойския диктат върху българската държава, представяно като мирен договор, сключен в името на принципите на  мира, справедливостта, териториалната цялост, приятелското разрешаване на противоречията между народите (принципите на Удроу Уилсън). 

Принудата и насилието над България да подпише и поеме задължения с  документ, чийто текст е изпълнен само с непосилни и жестоки мерки, довежда до неизброими страдания и зловещи последици за нашия народ и държава през целия ХХ век.

И до днес последиците от Ньойския диктат намират своето пряко безчовечно въздействие върху една малка част от нашия народ – българите от Западните покрайнини, които вследствие на този жесток акт вече  са пред изчезване.

Натискът върху българското общество и държава да приеме и да се съгласи с тази оправдана с международното право жестокост, както и наличието на политически, институционални и медийни фактори в самото ни общество, които чрез мълчанието и бягство от хуманните измерения на проблема Ньой, доведоха до безкритичното и индиферентно отношение на обществото към проблема и още по-важното – на обществените елити. Днес за хората Ньой е аксиома, нормална даденост и дори справедливо възмездие срещу България заради участието й в Първата световна война.

Загубата на обществено съзнание и отношение към Ньойския диктат и като цяло към Версайската концепция за международен ред всъщност е показател за крайно изостанало хуманитарно мислене, за дефицит на разбиране в смисъла на съвременната европейска доктрина за уважението и признанието на всяка нация и държава в Европейския съюз и в Европа, за нуждата от опазване на фундаменталните човешки права и културна идентичност, за правна култура и воля за справедливост.

Всъщност, Европейската концепция за мир днес е пълният антипод и безапелационно отричане на концепцията в Париж от 1919 г., която не само не създаде мир, но и създаде касапницата през Втората световна война.

Робувайки на нагнетения страх и унижения от началото на ХХ в., както и на колониалните зависимости и комунистическата идеология от втората половина на миналия век, българските политици и институции не можаха и не искаха да чуят справедливия глас на протест от всички българи срещу Ньой като акт на нехуманност. Така този глас бе задушен, а извършеното в парижкото предградие  се приема като свършен  факт –  без право на мнение, на позиция, на разследване.

Дистанцията от 100 години даде възможност да бъдат открити нови факти около събитията в Ньой, които изискват фундаментална промяна на нашето отношение към този акт от нравствена, хуманитарна, научна и политическа гледна точка.

Анализът на подготовката, организацията, състава, механизмите, документите и решенията взети в Ньой срещу България показват наличието на системни умишлени престъпления под формата на фалшификации, манипулации на документи, фабрикуване на факти, нарушения на правни процедури, налагане на насилие и изнудвания спрямо българските представители, идеологическа пропаганда и пр.

Многобройните обстоятелства на нарушения фактически превръщат процедурата в Ньой от мирна конференция в произволен съдебен процес срещу България  в обвинения за нарушаване на Хагските конвенции за водене на война. Така постановленията срещу родината ни имат характер на присъда от един трибунал, който повдига обвиненията, събира и представя доказателствата, определя присъдата и я налага като правна международна норма чрез изнудване и без право на защита.

Тези безспорни факти, които се криеха дълго време от обществеността, днес са широко известни и дават основание за морално и хуманитарно осъждане на процеса в Ньой срещу България с една основна цел – защита достойнството на българската нация и държава, отхвърляне на всички позорни практики на правно насилие и манипулации, отстояване и налагане на истината за престъпленията извършени от победителите в Ньой, които фактически са насочени към един цял народ, тоест те нямат давност.

Тези обстоятелства дават основание за обръщение към българските държавни институции, български обществено-политически и културни организации, Българската православна църква, българските университети и образователна система да преосмислят своята позиция, отговорности и изяви в отбелязването на тази дата не само като исторически факт, а в контекста на една нова социална мисия – моралното и хуманитарно отхвърляне и осъждане на Ньойския диктат, на неговите инициатори и изпълнители.

Изявата на една такава достойна и обединена позиция от широк кръг организации и водещи институции на Българската нация не може да не бъде възприето като символ и мерило на израстване и достойното положение на България сред европейските народи, като символ на адекватно възприемане и поведение съобразно ценностите на Европа като люлка на модерната цивилизованост.

Нравственото и хуманно осъждане на Ньой няма правни последици, но то е необходим акт не толкова за Европа, колкото за нашето национално самосъзнание и национално достойнство като доблестен народ. Ако това не бъде направено, чрез дискредитирането на всички престъпления срещу България в Ньой, ние още много дълго ще бъдем предмет на недоброжелателно и недоверчиво отношение като общество и държава от втора категория.

Ако не се разобличат измамите и фалшификациите в Ньой, които родиха зловещата антибългарска пропаганда, насаждаща и до днес нагласите, че сме непълноценен, варварски, престъпен и жесток народ, както преди 100 години, такова отношение ще продължава да задушава авторитета и мястото на България сред цивилизованите държави в света."

В категории: Политика , Свят