Стефан Бобчев представя в четири тома българските юридически обичаи


Стефан Бобчев представя в четири тома българските юридически обичаи
20 Януари 2018, Събота


На 20 януари се навършват 165 години от рождението на видния еленски политик, фолклорист и обществен деец

Автор: Атанас Коев

На 20 януари (2 февруари по нов стил) преди 165 г. във възрожденска Елена се ражда Стефан Бобчев – виден български обществен деец, политик и държавник от края на XIX и началото на ХХ век. Той оставя следи и като много добър юрист, фолклорист, публицист и журналист.

Първоначално той учи в родния си град, в прочутата по това време Даскалоливница, а след това продължава образованието си в императорската медицинска школа в Цариград.

Постепенно в турската столица младежът влиза в средите на видни български обществени и църковни дейци и книжовници, като П.Р. Славейков, Иларион Макариополски, Тодор Бурмов, Драган Цанков, Тодор Икономов, Стефан Стамболов, Стоян Чомаков и др. Бобчев става член на редица наши общества като „Македонска дружина“, печатарско дружество „Промишление“, „Благотворително братство“ и др.

В качеството си на председател на „Македонската дружина“ видният еленчанин посещава последователно Солун, Битоля, Велес, Кюстендил и София, като впечатленията си от бита, общественото устройство и учебното дело описва в няколко дописки отпечатани във вестник „Право“ през лятото и есента на 1873 г. Те са озаглавени „Из пътните ми впечатления“.

Бобчев сътрудничи активно на вестниците „Македония“ и „Напред“, редактира списанията „Читалище“ и „Ден“ и превежда на български език повести, разкази и учебни помагала. По съчиненията на мадам Фюре съставя „Съкратена османска история“.

През 1876 г., след поражението на Априлското въстание Стефан Бобчев е подложен на преследване от страна на турската полиция и поради тази причина е принуден да емигрира в Одеса. Есента на същата година, по настояване на Одеското българско настоятелство заминава за Сърбия като официален негов представител в лагера на генерал Михаил Черняев.

Поради противоречия със сръбските власти напуска Белград и се отправя за Влашко, където в периода 1876-1877 г. редактира вестник „Стара планина“, като на изданието сътрудничат Иван Вазов, Константин Величков, Григор Начович и др. видни наши публицисти.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Бобчев е чиновник за особени поръчения при канцеларията на княз Черкаски. Като такъв той съставя „Материальi для изучение Болгарии“ и пише труда си „ Руско-турската война от 1877 година“.

В периода 1877-1880 г. видният еленчанин следва право в Московския университет, където се сближава с руските славянофилски среди. В резултат на това до края на живота си остава привърженик на идеята за културно, икономическо и политическо сътрудничество между славянските държави.

По време на следването му в Москва у него се оформят интересите му към фолклора. Най пълно те са представени в 4-томния „Сборник на българските юридически обичаи“, съставен и издаден от самия него.

В него той разглежда различни правни традиции в българското общество от едно време - като собствеността върху вещите, наследяването, границите на имотите, свързването в брачен съюз и пр. (б.р.).

Ето една любопитна извадка от неговия сборник: "...има таквиз "Ахрянски села", гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и "грамади" (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско". 

През 1880 г. Стефан Бобчев се завръща в България и се установява да живее в столицата на Източна Румелия – Пловдив, където започва работа като съдия. През 1883 г. той е избран за председател на Върховния административен съд в автономната област. В периода 1884-1885 г. е директор (министър) на правосъдието в Източна Румелия. Избиран е за депутат в Областното събрание.

След съединението на Княжество България с Източна Румелия се преселва в София и продължава активната си обществено-политическа дейност. По време на събитията, свързани с детронирането на княз Александър Батенберг и контрапреврата на Стамболов срещу офицерите русофили, Бобчев емигрира първо в Цариград, а след това в Одеса, откъдето се завръща през 1894 г. след падането на Стамболовия режим от власт.

Той става един от основателите на консервативната Народна партия, като последователно е избиран за депутат в периода 1894-1898 г., 1901-1908 г. и 1911-1923 г. съответно в 8, 9, 11-13, 15-20 Обикновено Народно събрание и в 5 Велико Народно Събрание.

Докато се намира в Източна Румелия, Бобчев сътрудничи активно на вестник „Марица“ и участва дейно в редактирането на списание „Наука“ и вестник „Новини“. Впоследствие в Княжество България той е един от основателите на списанията „Юридически преглед“ и „Българска сбирка“.

Някои от псевдонимите, под които публикува творбите си, са Батю Звездан, Стойков, В. Бежан.

Будният еленчанин взема участие в учредяването на Юридическото дружество и на Дружеството на българските писатели и публицисти. Избран е за частен хоноруван доцент по българско и славянско право и по история на каноничното право в Юридическия факултет на Софийския университет. Той е основател, пръв директор и дългогодишен преподавател по съвременна политическа и социална история в Балканския близкоизточен институт, по-късно Свободен университет.

Като изявен представител на Народната партия, е назначен за министър на народното просвещение в правителството на Иван Гешов в периода 1911-1912 г. След това от 1912 до 1913 г. е изпратен за пълномощен министър на България в Санкт Петербург. В периода 1902-1910 г. е председател на Славянското дружество у нас.

От 1881 г. е дописан член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1884 г. е негов редовен член. Дописен член е на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага, на Полското научно дружество в Лвов, както и почетен доктор на университета „Ян Коменски“ в Братислава.

Стефан Бобчев умира в София на 8 септевмри 1940 г., оставяйки ни огромно по обем и твърде разнообразно по съдържание книжовно наследство.


В категории: Новини , История , Обичаи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки