Замразената цаца от Балтийско море се оказва пълна с олово


Замразената цаца от Балтийско море се оказва пълна с олово
25 Септември 2017, Понеделник


Проучване показва в кои риби има тежки метали и в кои са вкарани допълнително фосфатни соли. Вижте какви морски продукти трябва да избягваме да купуваме

Автор: Десант

Рибата често е на трапезата ни като полезна и вкусна храна. Но нейното консумиране има и тъмна страна, предупреждават от Асоциация "Активни потребители". Нейните специалисти са направили проучване на 12 вносни марки замразена риба, предлагани на нашия пазар. Но не от компании, занимаващи се с улов на това морско богатство, а от търговци.

Измерени са нивата на трите най-често срещани в рибите тежки метали - олово, кадмий и живак. Допълнително е анализирана и представената на етикетите информация.

В световният океан се съдържат в разтворено състояние много токсични за хората химикали. Допълнително, замърсяванията на водните басейни с индустриални, битови и аграрни отпадъци влошават качеството на водите. Отровните химикали се натрупват във водните обитатели, а по хранителната верига стигат и до хората.

Консумацията на риба, уловена или отглеждана в замърсени води, може да представлява умерен до сериозен риск за здравето на хората.

Справка в европейската система за бързо оповестяване за опасни храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF) показва общо около 5400 сигнала за нередности или опасности в рибните продукти. За сравнение, предупрежденията за месните храни са 2600, за пилешкото около 2300, а за млечните са най-малко – 900.

Анализът на данните от RASFF сочи, че тежките метали са основни замърсители в рибата с 1410 случая. На следващите места в тази печална класация са патогенните микроорганизми (780), паразитите (560) и някои химични биозамърсители като хистамина и др.

Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна изобщо. На нея се падат около 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а ако включим и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи), числото скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-много са за живак (1250), на второ място е кадмия, а на трето е оловото.

Интересни са данните за произхода на замърсената с тежки метали риба. Изненадващо на първо място е Испания. Следващи в класацията са обичайните заподозрени държави от Азия – Виетнам, Индонезия, Сингапур и др.

Изброеното дотук показва, че замърсяването на риба с тежки метали е една от най-сериозните опасности в храните. Това налага осъществяване на строг контрол на пазара на всички морски храни, както и коригиране на навиците и диетите на някои потребители за да се намали риска от натрупване на тежки метали.

Контролът в нашата страна се осъществява от Българската агенция по безопасност на
храните (БАБХ). Националният контрол е докладвал за 39 случая на опасна риба, от общо 5400 в ЕС. За последен път това се е случило през 2014 г.

От споменатите 39 предупреждения нито едно не е за съдържание на наднормени количества тежки метали, докато в ЕС те са 26% от  всички докладвани случаи.

Резултатите от изследването на "Активни потребители" показват, че от изследваните 12 търговски марки риба само при една са установява повишено съдържание на олово (0,331 mg/kg). Това е замразена цаца, уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и след това пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Тази търговска марка притежава също и високи, но ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак.

Още две проби скумрия, уловени в Атлантика и Тихият океан, имат стойности за олово, попадащи в предупредителния сектор.

Измерването на кадмий показа само една проба с потенциален риск - вече споменатата замразена цаца от Балтийско море.

При тестване на живак не се установяват количества над MDL, но три проби - хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика и цаца от Балтика, попадат в предупредителния жълт сектор.

Като цяло опасна за хората е само замразената цаца от Балтийско море, а при други три проби следва да се подхожда с повишено внимание, затова от Асоциацията препоръчват да се ограничи тяхната консумация.

Нередности с етикетите е установено при две търговски марки, които са с изтекъл срок на годност, при това с повече от три месеца. Това са пангасиус, продаван в "Кауфланд", и талапия от "Метро".


Евтиният пангасиус не винаги е правилният избор

Нарушение е и некоректната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се наблюдава при 3 проби. Например, проба 1 е етикирана като „почистен Хек“, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което всъщност е вид трескова риба.

При други четири търговски марки се установява добавяне на допълнителна вода и технологични добавки (фосфатни соли).

Визуално при всички замразени търговски марки риба прави впечатление силното оводняване на опаковките. При някои марки, особено филетираните риби, това е написано на етикетите, като стойностите за допълнително вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%.

Вкарването на вода и фосфатни соли освен начин за некоректна печалба, е риск за здравето на потребителите, защото приемането на солеви разтвори се отразява неблагоприятно на сърдечносъдовата система.

От "Активни потребители" препоръчват купувачите внимателно да четат етикетите и да не пропускат да погледнат срока на годност на храната!  

При купуването на замразена риба потребителите следва да избягват филетирана продукция. Тя обикновено е обработена не само с нож, а и с вкарване на допълнителна вода и различни соли, предназначени да задържат колкото може повече от тази вода.

За да избегнем тежките метали в океанската и морска риба, трябва да избираме култивираната, т.е. аквакултурите. Статистически там има по-малко тежки метали, но пък е по-висок риска от остатъчни антибиотици, нитрати и нитрити, които все пак са по-малкото зло.

От базата данни на RASFF може да се види къде рибата е най-малко замърсена. Това са уловите от скандинавските страни (без Балтийско море), северната част на Северна Америка и водите около Антарктида и малките острови в южния Атлантик и Тихия океан.

Американските Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) и за Опазване на околната среда (EPA) препоръчват на седмица да се консумират не повече от 340 грама океанска/морска риба. Този съвет е напълно актуален и за България, обобщават от "Активни потребители".


В категории: Разследвания , Здравословно хранене

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
борис бойков
29.09.2017 15:02:28
0
0
УВАЖАЕМИ ЖУРНАЛИСТИ , В БАЛТИЙСКО МОРЕ ЦАЦА НЯМА, А ИМА ШПРОТИ! СТИГА СТЕ ЗАБЛУЖДАВАЛИ ХОРАТА, АМИ ЧЕТЕТЕ БРЕ ЮНАЦИ!
1
MUNCHO
26.09.2017 11:31:46
0
0
DO KOGA SHTE SE DOPUSKAT DO PAZARA TAKIVA OPASNI ,,XRANI,,?!I KOGA NAI-POSLE SHTE SE NALOZAT MIL
IONNI GLOBI I NAKAZATELNA OTGOVORNOST ZA FIRMITE VNOSITELI I TARGOVTZI NA TEZI OTROVI,KAKTO E NAVSJAKADE PO SVETA?!V KITAI TAKIVA DORI GI RASTRELVAT PUBLI4NO! NEOBXODIMO E NOVO MNOGO PO-
STROGO ZAKONODATELSVO,A NE ZAKON OBSSLUZVASHT ,,DE FAKTO,, PRESTAPNITZITE!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки