Христо Фотев понякога излизал по чехли за цигари и се връщал... след три месеца


Христо Фотев понякога излизал по чехли за цигари и се връщал... след три месеца
27 Юли 2017, Четвъртък


Вижте една уникална снимка от участието му в археологическите разкопки на остров Света Анастасия преди 45 години

Автор: Огнян Марков

На днешния ден, 27 юли, преди 15 години този свят завинаги напусна авторът на „най-чистата поезия в българската литература“ (по думите на Стефан Цанев) - неповторимият  Христо Фотев.

В спомените на приятелите си и на съвременниците си той остава с образа на бохем, който понякога излиза по чехли за цигари, докато приготвеното от жена му сутрешно кафе изстива на масата, и се връща... след три месеца.

Или да тръгне посред нощ пеша за Созопол с две свои приятелки. Или да се ожени за Уляна - дъщерята на довчерашната си любима Мария, а после за Виолета – първа приятелка на Уляна.

Не ще и дума – „редовните“ хора, за които домът е крепост, работата – задължение, а не призвание, а семейството – основна градивна клетка на обществото, никога не биха разбрали това. Но точно затова пък те не са поети и никога не ще могат да напишат дори нещо близко до Фотевото: „Господи, колко си хубава!“.

„Аз не съм избирал Бургас...– пише след време Христо в едно свое писмо до Недялко Йорданов. - Бях малък (5-6-годишен), когато майка ми Руска Янакиева Сотирова (по баща) ни доведе тук, при любимите си родители, братя и сестра...“

Това е 1939 г., когато според статистиката България е в апогея на своето икономическо развитие. Коджакафалийската махала в Бургас, където живее Христо, обаче е „едно село на бежанци от Източна (турска) Тракия, Западна (гръцка) Тракия, Македония – карикатура на изоставените “там някъде...” села... Хиляди отчаяни мъже, жени, старци, деца, ужасени от самотните бягства през граници, държави-мащехи...“

Човек съвсем не трябва да е професионален литератор, за да долови и в тези наглед простички редове неспокойния поетичен ритъм на Фотев. И картината, която той рисува с всеки свой ред или стих в душата на читателя – ярка, многоцветна и същевременно лишена от всякакво украшателство, поради което и напълно разбираема.

А Христо Фотев наистина мечтае да стане художник. Явява се дори на изпитите в академията в София. Неосъществените му напълно биографи пишат, че не е издържал изпитите и поради това не е приет.

Истината и тук се промъква странично – преди това той е завършил фабрично-заводско училище, а то тогава явно не е било приравнено към средното образование. Така че той губи този рунд от живота си още от съблекалнята, по документи. Затова пък печели поезията.

Моряк на риболовен кораб, художник в стенописно ателие в Ямбол, работник на археологическите разкопки на остров Света Анастасия, както си спомня проф. Иван Карайотов. През такива разнопосочни превъплъщения го води за ръка съдбата, а той попива всичко ново с жаждата на отшелник, за когото животът започва отново с всеки следващ миг.

Първите му стихове са публикувани в стенвестника на ФЗУ-то. Едва ли някой ги помни...

А неговият живот това не е поезията сама по себе си, не е дори любовта, която оживява и осмисля живота му от една житейска гара до друга, не е и Бургас. Неговият живот е пътят (спомнете си Пеньо-Пеневото „Човекът е човек тогава, когато е на път“). И затова повечето от по-сетнешните му стихотворения и поеми са писани на случаен лист хартия, в случаен влак между София и Бургас, сред случайни спътници, започнати на някоя случайна гара и завършени по ритмично тракащия път към друга.

Тази случайност обаче никак не е случайна и за нея изобщо не важат леко ироничните редове на Висоцки: „Меня сегодня муза посетила, посидела, посидела и ушла...“ Самият Христо е музата на артистичния Бургас, който още отдавна заедно с Недялко Йорданов са решили да превърнат в най-очарователния град на света...

Роден в Истанбул, израснал в Бургас, последните си години изкарва в София. Няма начин това да не му е тежало и да не е приближило физическия му край – той не е роден да живее в „една и съща топла къща“...

Бележка на редакцията: 
Именитият наш историк и археолог проф. Иван Карайотов - един от най-видните изследователи на Бургаския регион, свидетелства, че остров Света Анастасия е бил любимо място на поета, който през почти всички летни месеци години наред пребивава там.

Преди години, за една своя публикация в "Десант", проф. Карайотов предостави на редакцията снимка от своя архив, запечатала няколко участници в сухоземните археологически разкопки, извършени на острова през 1972 г. На преден план ( клекнал вдясно) е Христо Фотев.





В категории: Коментари , Нова история , И ний сме дали нещо ...

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки