България – фениксът, който многократно възкръсва от пепелта


България – фениксът, който многократно възкръсва от пепелта
19 Март 2017, Неделя


На 23 март 1187 г. след неуспешна тримесечна обсада на крепостта Ловеч, византийският император Исак II Ангел е принуден да сключи примирие с въстаналите през 1185 г. двама братя -боляри Асен и Петър, с което на практика признава възстановявнето на българската държава

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Въстанието на двамата братя, боляри от Търновград, Асен и Петър избухва на 26 октомври 1185 г. - празника на Свети Димитър. Пред насъбралия се народ за освещаването на построената от тях църква „Свети Димитър” в Търново, те обявяват началото на въстанието. Като повод им послужва извършеният в Цариград в края на 1185 г. дворцов преврат, който води до големи междуособици в империята.

Византия търпи тежки поражения в битките срещу нахлулите в пределите й нормани, които заграбват земите на днешна Албания и Македония и стигат чак до Адрианопол /Одрин/. За да попълни своята изпразнена от изтощителните войни хазна, византийският император решава да обложи поробеното българско население с извънреден данък.

Въстаналите българи избират за цар по-големия брат от Асеневци – Петър. Първоначално въстанието няма успех. През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от Дунав. След завръщането на императора в Цариград те отново преминават в българските земи с кумански дружини и продължават въстаническите си действия.

Въстанието придобива масов характер и за кратко време са освободени редица градове в Северна България. След това въстаниците успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия и атакуват византийските крепости. Опитът на императора повторно да ги разгроми през 1187 г. не успява. След като три месеца безуспешно щурмува с войските си силната Ловешка крепост, той е принуден да свали обсадата и да сключи примирие с българите на 23 март 1187 г.

С това официално признава възстановяването на българската държава в Мизия, на север от Стара планина. Хронописецът Никита Хониат признава безсилието на ромеите да се справят с въстаналите българи.

Начело на Втората българска държава застава Иван Асен I /1187-1196/, спечелил голям авторитет по време на въстанието, а по-големият му брат Петър се оттегля в крепостта Преслав. През 1190 г. голяма ромейска войска начело с императора отново нахлува в българската държава и обсажда Търново.

В лагера на ромеите се появява мним български дезертьор, който съобщава на василевса, че двамата братя Асеневци не са в столицата, а са заминали на север от Дунава, където са събрали огромна войска от кумани и се готвят да нападнат ромеите в гръб. Това кара Исак II Ангел бързо да свали обсадата на града и да се отправи към Цариград. По същото време българите устройват паралелно преследване на ромеите.

В Тревненския проход ги настигат и устройват засада, подобна на засадата на Самуил в прохода Траянови врата през 986 г. Те пропускат авангарда на ромеите през клисурата, след което внезапно нападат и разгромяват основните сили на неприятелската войска. Василевсът губи голяма част от воините си, целия обоз, множество лични ценности и дори собствения си позлатен шлем. Спасява се панически с бягство, прикриван от своята лична гвардия, и се добира до крепостта Крън в Казанлъшкото подбалканско поле. От там през Боруй /Стара Загора/ се отправя към Цариград.

За поражението на ромеите разказва красноречиво в хрониката си Георги Акрополит. Той пише: „Българите унищожили цялата войска на императора и ограбили целия обоз, а също така и вещите на самия император!”Голямата победа утвърждава независимостта на възстановената българска държава.

След нея стратегическата инициатива преминава в ръцете на цар Иван Асен I, който предприема серия от бързи и зашеметяващи удари срещу градовете Пловдив, Адрианопол (Одрин) и Средец (София). През 1194 г. край Аркадиопол (Люлебургаз) той нанася тежко поражение и обръща в паническо бягство ромейските войски, командвани от Алексий Гид и Василий Ватаци. В битката загива византийският стратег Ватаци.

През 1195 г. българите присъединяват областите около Видин, Белград и Браничево. Те се спускат по долината на река Струма в Македония, овладяват Мелник, Струмица и други градове, разбиват ромеите при крепостта Сяр и пленяват стратега им Алексий Аспиет. На следващата година войските на цар Иван Асен I отново нанасят поражение на ромеите при крепостта Сяр и пленяват техния пълководец Исак Комнин.

В Цариград решават да организират болярски заговор в Търново срещу българския цар. Начело на заговора през 1196 г. застава родственикът на Иван Асен I, боляринът Иванко, който успява да убие царя, но не и да узурпира властта, тъй като Петър обсажда Търново със своите войски. Изпратените от византийския император, по молба на Иванко, войски начело с протостратора Мануил Камица се разбунтуват и отказват да преминат старопланинските проходи, които се превръщат в гробница за византийските армии.Това принуждава Иванко да се спасява с бягство в Цариград.

На престола се възкачва братът на Асен, цар Петър IV, който остава на власт само една година и също става жертва на болярски заговор. Властта в Търновград поел най-малкият брат от Асеневци – Калоян, който е изпратен от по-големите си братя Асен и Петър като заложник в Цариград, но успява да избяга и да продължи тяхното дело.


В категории: Новини , История , Средновековие

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки