Възмутително! Палавеевият параклис в Копривщица се руши безвъзвратно


Възмутително! Палавеевият параклис в Копривщица се руши безвъзвратно
Днес Палавеевият параклис е в окаяно състояние. Снимка: Авторът
12 Март 2017, Неделя


В обзаведената към него в началото на ХХ век стая за нощуване първи преспива Иван Вазов

Автор: Димитър Тренчев

Известният Палавеев параклис в Копривщица се руши. Той се намира в двора на построената през 1817 г. първа копривщенска църква „Свето Успение Богородично“, която е национален културен исторически паметник.

С нейния камбанен зов е възвестено априлското въстание от копривщенския съзаклятник, самобитен художник и хроникьор на бунта Танчо Шабанов. В купела на църквата са кръстени Любен и Петко Каравелови, Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов.

С изключение на Каравелови и Бенковски костите на останалите след години са пренесени и препогребани в църковния двор. Със старата църква започва и завършва жизненият път и на един от най-крупните дарители в българската история и основен благодетел на Копривщица Хаджи Ненчо Палавеев, чиято фамилна гробница също е тук.

През 1902 г. в църквата започва основен ремонт, който продължава чак до 1917 г. За период от 15 години богослужението е пренесено в предварително построения параклис.

Както е видно от оцелелия ктиторски надпис над главната порта, храмът е изграден със средства, дарени от Хаджи Ненчо Палавеев. Дотогава на мястото съществува построен през 1817 г., заедно с църквата, малък приют. В него като храненици – стипендианти на църквата, живеят будни българчета от близо и далеч, които учат в местното школо. Най-известни сред тях са възрожденските просветители Христо Г. Данов и Илия Кацаров.

Самият приют пък наследява преустроената сграда на съществувалия тук още от средата на XVIII век метох на Хилендарския манастир.

Метохът е първата официална християнска култова сграда в Копривщица. Базиран на институционалния авторитет на Светогорското монашеско самоуправление Копривщенският Хилендарски метох е начален етап на легитимиране на религиозните права на местните българи и основна предпоставка за полученото разрешение за построяване на първата копривщенска църква „Успение Богородично“.

Засега не са открити писмени данни за броя, имената и духовните санове на монасите, обитавали метоха. Косвен атестат за успешната им проповедническа дейност са имената на поклонници от Копривщица, записани като дарители на Хилендар в манастирския поменик от 1767 г.

Според църковния канон за параклис е отредено източното крило. В западното е изградена магерница – храмова кухня с пещ за печене на хляб и месо и големи медни казани за различни гозби. Обзаведена е и трапезария. В нея при лошо време копривщенци сядали на курбана, празнували кръщенета и сватби и почитали паметта на покойниците.

През 1904 г. е пусната в действие и малка свещоливница. Тя работи с калъпи, конструирани от Танчо Шабанов, и восък, добит от църковния пчелин и даряван от миряните. За най-личните светски и духовни лица, гостуващи в Копривщица, през 1906 г. е обзаведена стая за нощуване.

Архивни документи и родовата памет свидетелстват, че през 1906 г. тук първи преспива Иван Вазов. Той е не само на приятелска визита на известното семейство Доганови, но и официален гост на Копривщица за 30-годишния юбилей на Априлското въстание.



Палавеевият параклис през 2007 г., Снимка: Уикипедия

След приключване на ремонта през 1917 г. сградата функционира само като църковна кухня, трапезария и гостна стая. В периода 1922-1923 г. стаята за гости е „полева научна база“ за теренните обхождания в района на първия български почвовед Никола Пушкаров докато картира местните почви.

Споделяйки възхищението си от красотите на България, през 1934 г. английският юрист и публицист Джордж Логио възторжено пише на Симеон Радев, че при гостуването си в Копривщица „с вързани очи щях да мисля, че са ме въвели в отличен софийски дом, а не в църковен пансион…“.

Църковната кухня, трапезарията и гостната стая просъществуват чак до 1975 г., когато църквата получава статут на национален културно исторически паметник. „Попски казани и черпаци нямат място до паметника“ – отсъдил тогавашен висш държавен чиновник.

Докато траел последният ремонт на църквата и се извършвала вертикалната планировка на двора й, сградата на параклиса била превърната в строителен склад. Като такъв я заварват промените през 1989 г.

Колкото и да е парадоксално, постройката е занемарена и рухва след възстановяването й като църковна собственост.

Днешното състояние на параклиса говори за поне десетилетна липса на елементарна поддръжка. От дъждовните и снежни течове дървената конструкция е изгнила и в два участъка е рухнал покривът. Срутването му е разрушило паянтовите вътрешни стени и е повлякло и половината от масивната фасадна стена.

Предизвиканият конструктивен дисбаланс ежедневно генерира необратим процес на саморазрушаване, който е непредвидим като време, мащаб и последствия за посетителите и околните сгради. Най-застрашена е разположената в съседство родна къща на революционера Тодор Каблешков.

Голямата денивелация на терена и разположението на срутището на калкан с оградната стена на дома светиня създават опасна предпоставка руините да се стоварят в задния й двор, точно върху Каблешковия паметник. Той е ежедневно обгрижван като работен обект от музейните специалисти и е място за поклонение на посетителите. Тази ситуация допълнително повишава степента на опасност.

Тя, макар и половинчато, е временно неутрализирана от музейните специалисти с подръчни средства – опънат канап, който да предупреждава посетителите и да ограничава достъпа им.

Въпреки, че цялото пространство пред самия параклис е опасно, то не е обезопасено с необходимата като материал, местоположение и височина ограда. Не са опънати дори стандартните предупредителни ленти.

На фона на очевадната съсипия наскоро забоденият с кабърчета обикновен лист с принтиран черен надпис „Сградата е в ремонт“ не е просто гузно, но и невярно оправдание. Най-малкото, защото няма вътрешно и външно конструктивно укрепване, което да блокира саморазрушаването. А и да обезопаси сградата, за да се извърши пълно или частично архитектурно и интериорно заснемане като условие за възстановяването в автентичния й вид. 

Няма видими белези за какъвто и да е строително-монтажен процес – подготвителен, начален и т.н. Дори безопасните строителни отломки не са разчиствани от години. Сред тях все още самотно се извисява масивният, отдавна угаснал, но вече клюмнал комин на пещта.

Местният стопанин на параклиса е църковното настоятелство на храм „Успение Богородично“. На районно ниво Копривщица е съставна и подчинена енория на Панагюрската духовна околия. Тя пък е под юрисдикцията на Пловдивската митрополия, която е в диоцеза на Светата българска православна църква.

Като национален културно исторически паметник строително-монтажна дейност от всякакъв характер и мащаб в църквата „Успение Богородично“ може да се извършва само по проект, изработен от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към Министерство на културата и канонично утвърден от подопечната на Светия Синод на БПЦ пловдивска митрополия.

Въпреки 105-годишната си история, отразяваща живота на личности и свързани с тях събития с местно и общонационално измерение, параклисът не е защитен дори със статут на паметник с местно значение!? Такава процедура не е била инициирана нито от собствениците, нито от законово задължените ресорни институции.

Създаденият законов луфт е позволявал текущи ремонти и поддръжки на параклиса през годините. За сметка на собствениците. Но те не са използвали тази възможност. Въпреки че БПЦ е най-заможната институция в България. Така са обрекли на саморазрушение един безспорен паметник.

Служещият от 26 години в храма отец Богомил зорко наблюдава шетащите из църковния двор поклонници и кротко, но настойчиво предупреждава по-любопитните да не приближават опасната сграда. „Скоро ще стане като нова. Проект има, работи се. Ще стане“ – уверява отец Богомил, всеки проявил по-голям интерес, питайки или снимайки рушащата се сграда.

А докато проектът „стане“, голямото срутище ще остане скрито зад набързо опънат параван от обикновен найлон, чийто черен цвят е зловеща, но достоверна рамка на срамната картина на безсрамното нехайство. А зад гротескния надпис „Сградата е в ремонт“ ще прозира гневният укор към собствениците, защото тяхно задължение е да пазят! И по Божиите, и по човешките закони!

А и защото параклисът не е обикновена недвижима собственост. Параклисът е памет! Тази на Хаджи Ненчо Палавеев и на Копривщица! Сиреч – на цяла България!


В категории: Новини , Разследвания , Архитектура , Забележителности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки