Автономната област, в която преди дни се проведе референдум за отделянето й от Азербайджан, къта множество арменски светини и емблематични християнски храмове
Автор: Дина Харизанова
Както вече съобщихме, на провелия се в Нагорни Карабах референдум за отделяне на автономната област от Азербайджан като международни наблюдатели присъстваха представители на „Национален фронт за спасение на България“, водени от лидера на партията, която е основна част на коалицията „Обединени патриоти“ - Валери Симеонов.
С нашата делегация пътуваха и репортерът Кеворк Дадурян и операторът Степан Дадурян – двама братя, чийто род е с арменски корени. Те заснеха документален филм за телевизия СКАТ, представящ и няколко от светите за арменците места, които успя да посети българската делегация при пътуването си до Нагорни Карабах, като предоставиха част от кадрите и на „Десант“.
Една от знаковите светини е най-големият религиозен комплекс в Европа – Ечмиадзин, който се намира недалеч от арменската столица Ереван. Това е първият за Армения християнски храм. Името му в превод означава „Слязъл е Единородният".
Легендите разказват, че в столицата на новопокръстена Армения – Вагаршапат, решили да съградят първия християнски храм. Св. Григорий Просветител не искал изборът на мястото да бъде случаен и започнал горещо да се моли на Бога да му открие къде да бъде издигната църквата. По време на една от молитвите той съзрял как самият Иисус Христос слиза от небето и със златен чук му посочва мястото. Там именно бил съграден „Ечмиадзин" – на мястото, благословено от Спасителя.
Храмът започва да се гради през 303 г. - само две години, след като арменците приемат християнството, което става през 301 г.
Постепенно в околностите му започнали да се появяват и други църкви. През VII в. недалеч от него са построени манастирите в чест на първите арменски светици мъченици Гаяне и Рипсиме. Малко известен факт е, че на една от тях е била кръстена и майката на българския цар Самуил, която е византийска аристократка от арменски произход - побългареното име Рипсимия всъщност е арменското Рипсиме.
Днес в „Ечмиадзин" и музея към него се съхраняват икони, мощи и ценности от древността, които нагледно показват защо Армения е наричана люлката на християнството. Неслучайно именно Ечмиадзин е най-голямото духовно средище на арменците. Именно този религиозен комплекс се явява седалището на т.нар. католигос – патриарха на всички арменци.
Делегацията от България посети и уникалния скален манастир Гехард, който е скътан на 1700 м надморска височина, в диплите на каньона на река Гохт.
В превод от арменски името на манастирския комплекс означава „Копие“. Названието му идва от стара притча, според която точно тук е донесено като реликва копието, с което римски войник пронизва разпънатия на кръста Христос.
Обителта е известна още и като „Пещерен манастир“. През 923 г. той е ограбен и разрушен от арабските завоеватели. Възстановен е през ХІ-ХІІІ в. Последно е реставриран в периода 1968-1971 г.
С монасите от т.нар. "Пещерен манастир"
Друга забележителност, в която гости бяха патриотите от България, бе езическият храм в Гарни.
Останките на едноименната древна крепост и запазената църква в древногръцки стил са разположени над живописното ждрело на река Азат.
Укреплението е издигнато през ІІІ в. пр. Хр. Разрушено е от римляните и е възстановено от арменския цар Тирдат I през първи век от новото летоброене. Тогава в новата крепост е издигнат и храм на бога на слънцето Митра, чиято статуя е стояла във вътрешното помещение срещу входа.
Храмът на Митра
Сега в комплекса Гарни може да се видят руините на могъщата някога крепост, на дворцовия комплекс, на характерните римски бани и храма на Митра.
Част от останките от римските терми
Българската делегация посети и манастира „Гандзасар“ в близост до селцето Ванк в Нагорни Карабах, който е обявен за паметник на културата.
Съгласно народните предания, тази света обител от лоното на Арменската апостолическа църква, е получила името си от планината, която местните наричали Гандзасар заради сребърните рудници в нея – на арменскси „гандз“ означава „съкровище“, а „сар“ - планина.
Край манастира „Гандзасар“
Българите се отбиха и при символа на Арменските планини, който се извисява на входа на Степанаркерт – столицата на Нагорни Карабах, който след референдума вече се нарича Арцах.
Момументът представлява стилизирани фигури на мъж и жена, които олицетворяват най-важното в арменското общество – семейството.
