Арх. Боян Чинков раздавал банички на улицата

Автор: Камен Христов

Френският 18-ти президент Шарл дьо Гол лично се застъпил арх. Боян Чинков да бъде пуснат от затвора. Българинът бил осъден от комунистическата власт на 5 г. за разказване на политически вицове. Лежал зад решетките от 20 ноември 1963 г. до 10 септември 1964 г.

Легендата разказва, че лично дьо Гол разговарял с Тодор Живков и го помолил Чинков да бъде пуснат на свобода. За това свидетелства и братовчед му Георги Чинков, бивш кмет на с. Славейно: „Споделял ми е, че генералът станал причина за пускането му”.
Архитектът е роден на 10 февруари 1899 г. в Славейно, в семейството на Никола и Шина Чинкови, като е петото от общо 6-те им деца. Завършва смесена гимназия в Гюмюрджина, а през 1921 г. заминава за Грац, Австрия, където следва архитектура. В Берлин, през 1925 г., завършва и Висшето техническо училище.

Освен с архитектурните си дела и сградите, които е проектирал в Асеновград и Пловдив, бил известен и със своята страст - да измисля и да разказва вицове, особено на политическа тематика.
Това било нещото, което го направил враг на социалистическите управници. Неговите смешки били трън в очите на властта.

В справката на бившата Държавна сигурност са вписани два вица - първият е за радио Ереван, което номинирало бащата на Тодор Живков за Нобелова награда по биология, тъй като бил създал говоряща тиква.
А другият е за приемането на картофа, домата и фасула за членове на партията, но и трите кандидатури били отхвърлени, защото доматът най-напред бил зелен, а после ставал червен.

Картофът, поради различните западни имена с които бил наричан, а фасулът пък не бил приет, защото издавал държавни и партийни тайни.С други лакърдии иронизирал текущи партийни мероприятия. Имало почин среднистките да ходят в селското стопанство, за да го развиват по научному и на въпроса защо няма яйца на пазара, Чинков отговаря, че откакто дошли среднистките, в птицефермите научили кокошките да правят аборти.
Когато в Съветския съюз имало зърнена криза и внасяли канадско жито, на въпроса коя е най-голямата страна в света, отговорът бил, че това е Съветския съюз, тъй като сеел в Украйна, а жънел в Канада.

Когато пък питали арх. Чинков кое е най-дългото животно, той отвръщал: прасето. Главата му в България, а трупът му в Москва. Вменявали авторство на архитекта между триста и петстотин вица, но той рядко ги помнел. Чашата преляла, когато една сутрин той отишъл до кварталната си баничарница в Пловдив и попитал собственика бай Илия колко мекици прави на ден. Платил цялото количество, около 40 лева, и му казал оттук нататък цял ден да дава мекици без пари.

Застанал на ъгъла на "Отец Паисий" и "Д-р Вълкович". Като се разбрало, че през този ден мекиците са без пари, опашката пред баничарницата се увеличавала всяка минута и по едно време по улицата се задал колегата му бай Слави Грозев.
Питал го какво прави на това място, а Чинков отговарил, че иска да се увери как ще бъде по време на комунизма, когато няма да има нужда от пари. Така справката на ДС за политическите вицове на архитекта набъбнала и той бил задържан за около 30 дни в ареста на Държавна сигурност.

Когато го арестували и милиционерът му предложил да разкаже един виц, след което щял веднага да го пусне, Чинков го попитал: "От този етаж или от по-горния?". Процесът срещу него се състоял на 14, 15, и 16 януари 1964 г. Съдебен състав с председател Богдан Груев и прокурор Андонов в продължение на 3 дни изслушали 37 свидетели, които са присъствали на разказването на вицовете.

Повечето от тях били негови колеги, които се опитали да омаловажат казаните вицове, завоалирали ги, за да не будят подозрения. В обвинителната  реч при осъждането на Чинков е записано:
„Нашата страна уверено крачи по пътя към своето развитие. Всяка година растат комините на огромни промишлени комплекси, израстват просторни жилищни блокове, училища, почивни станции.

Има обаче отделни хора, които, заслепени от дълбока омраза към народната власт, не искат да видят тези постижения. Такъв е архитект Боян Чинков.
Той използва някои трудности, които народът среща по пътя на своето социалистическо развитие, за да омаловажава постигнатите успехи и да клевети партийните и държавни ръководители, както и съветската страна.
Под формата на политически вицове Чинков е злословил по адрес на народната власт. За тези си деяния справедливо беше призован на подсъдимата скамейка. Състав от градския съд в Пловдив разгледа делото му.

Бяха разпитани много свидетели, които потвърдиха обвиненията срещу разпостранителя на вицове, клевети и злословия. Съдът осъди Боян Чинков на 5 г. лишаване от свобода и конфискуване на част от имуществото му.”
Веднага като чул присъдата си, архитектът казал: „Благодаря ви, че ме изпращате на единственото място, където няма опашки.” Той намерил сили да се пошегува и дори когато 11 месеца по-късно го пускали от затвора: „Ех, момчета тъкмо реших жилищния си проблем за пет години напред”.

След това като го срещали на улицата и го питали къде отива, отговарял, че е тръгнал към ортопедията да му гипсират езика, защото именно той го бил докарал до тоя хал. Освен талантлив разказвач на вицове, Боян Чинков бил и талантлив архитект.
Синът му, Никола Чинков пише книга в памет на своя баща, където изброява неговите 13 сгради в Пловдив, както и още 67 в различни градове и населени места в България, особено в Южна България.

В с. Славейно също виждат и до днес част от работите му. По негов проект е направена къщата музей на именития лекар от селото проф. Константин Чилов,  негово дело е и почивната станция “Майстор Манол” в Пампорово. Чинков умира през 1979 г. в Пловдив точно, след като се връща от любимите си Хайдушки поляни. На гроба му е записано: “Тук почива царят на вицовете”.


В категории: История , Горещи новини