Свлачища превземат Свищов

проливният дъжд на фаталния 13 май м. г. отнесе асфалта й. Тя вече е недостъпна за автомобили, а хората с усилие пълзят като мравки по нанагорнището. Живущите на нея правят отчаяни опити да „застопорят“ имотите си, като изливат бетонни укрепления. Преди време в зейналата пред две от къщите яма пропадна петгодишно дете, което оцеля по чудо след 3-метровия си полет с главата надолу.

Вече свикнах с мисълта, че някой ден няма да се събудя, затрупан от останките на къщата ми и камъните от улицата, разказва 58-годишният Мехмед Мухаремов Шабов. Мъжът живее сам в сграда, освидетелствана за събаряне заради свлачището. Домът на несретника е точно под въпросната яма. От градската управа му предложили да го настанят в общинско жилище. Няма лошо, но ще плащам наем за комуналката. А аз си имам къща – защо не я отчуждят и да ми наплатят някаква сума, с която да си направя нещо мое, недоумява Мехмед, който работи в частна дървопреработвателна фирма в Свищов. От няколко месеца е на половин работен ден, работа няма, а заплатите закъсняват и той се чуди как ще плаща наем на общината. Нали като закъснея три месеца, ще ме изгонят – притеснява се човечецът.

Живущите са направили пътека до общината с настоявания да се вземат спешно мерки за спасяване на улицата им. Кметът Станислав Благов също не крие тревогата си: „Заградихме свлачището, сложихме ламарини, но с топенето на снега всичко отново ще тръгне в пропастта. Седем месеца чакаме държавата да се намеси с финансова помощ, тя е пас“. През юни 2010 г. Община Свищов е поискала 97 хил. лева за укрепването на улицата от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. Нямаме нито положителен, нито отрицателен отговор на искането ни, а положението вече е отчайващо – обяснява заместник-кметът по териториално и селищно устройство на крайдунавския град инж. Мария Дочева. Пороите са разрушили още три улици в югозападната част на Свищов, като за тяхното стабилизиране общината е поискала от комисията 281 хил. лв. Но и на това си прошение отговор няма.

През месец изпращаме преписки към комисията, която уж е към правителството, но се оказва, че се води на подчинение на вицепремиера Цветан Цветанов. Няма никаква публичност какво прави тази комисия, как взема решенията си тя. В интернет се намира сайтът на предишната комисия, когато Емел Етем оглавяваше Министерството на бедствията, коментира инж. Дочева.

Седми месец държавата не дава и исканите 322 хил. лв. за укрепването на разцепващата се църква „Св. Преображение Господне“. Господ ни наказва с разрушаването на храма, нареждат свищовлии. От година вратата на един от най-големите православни църкви в града – национален паметник, стои заключена. На 22 януари м. г. в пода й, в близост до една от носещите колони, зейва дупка с дълбочина метър и половина, която поглъща облицовъчните мраморни плочи. По стените на храма тръгват пукнатини, южната фасада и камбанарията се накланят, а олтарът се разцепва. Още същия ден кметът Станислав Благов изпраща писмо до министъра на културата, а след него депеша до министерството пише и протойерей Димитър Маринов. Информирани за случващото се със свищовския храм са Великотърновският митрополит и Комисията по вероизповеданията. Съгласно Закона за културното наследство, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът е длъжен да предприеме незабавни действия по обезопасяването й и да уведоми министъра на културата, който от своя страна в 14-дневен срок следва да даде съответни предписания и срок за изпълнението им. Такова нещо обаче не се случва вече повече от година. Православният храм „Свето Преображение Господне“ е един от най-старите в Свищов. Според надписа върху каменната плоча над входа му, той е построен върху основите на църквата „Св. Никола“ през 1836 година. Днес той е със статут на архитектурно-строителен и художествен паметник с национално значение. Като такива са обявени също иконостасът, архиерейският трон, амвонът и балдахинът в храма. Тук през 1868 година запява първият български хор на Янко Мустаков.