Легенди за „манастирчетата“ край странджанското село Заберново


Легенди за „манастирчетата“ край странджанското село Заберново
Снимка: Авторът
30 Април 2019, Вторник


В параклиса „Божейме“ е вграден древен олтарен камък, а антична оброчна плоча краси „Св. Георги“

Автор: Севдалина Пенева

Когото и да питате в Заберново, ще ви разкаже историята за Жора Георгиева. Било някъде през 1915 г. Жора, тогава млада вдовица с малки деца, се прибирала от къра. Тъкмо влизала в селото, когато насреща й се изправила мечка.

Стъписала се жената, но въпреки `уплаха забелязала, че животното има синджир около врата си. Грабнала синджира Жора и повлякла мечката към кръчмата. Както очаквала, там намерила цигани мечкадари. Нахокала ги тя за безотговорното отношение, че децата й можели да пострадат, и напъдила циганите от селото.


Баба Жора Георгиева

След дни обаче Жора я хванала треска и легнала болна. Страхът, макар и със закъснение, я връхлетял с пълна сила и причинявал на младото й тяло гърчове като при епилепсия. Започнала да линее, близките й се притеснили, че може да я загубят.

Тогава най-старите хора в селото й казали да пренощува в църквата „Св. Лука“ - за смирение и цяр, и тя се съгласила. Рекла им обаче да я вържат, за да не буйства.



През нощта в съня й се явил загиналият й на фронта мъж. Казал й на сутринта да вземе по-големите се синове Стоян и Пантелей, да впрегнат волската кола и да тръгнат към гората, за да търсят място, на което да вдигнат параклис. И чак тогава щяла да оздравее. Как да го познаем мястото, питала Жора, а мъжът й отговорил – където се измориш и поседнеш да починеш, там ще е, ще го познаеш.


Гората край "Божейме" има притегателна сила

Тъй и сторили. Тръгнали на заранта жената и двамата й сина, на около 7 километра от селото седнали да починат. Там, където Жора се отпуснала на земята, имало дялан бял камък. Като го разбутали, тримата видели, че това е олтарен камък.


Олтарният камък

Действително сегашният параклис е строен върху основите на стар манастир. Олтарният камък е използван за новия градеж и така е запазен до ден днешен. Обителта носи името „Божейме“, което е на странджански и ще рече „Божие име“.


Надписът на параклиса е дело на художника Жеко Стоянов, един от правнуците на баба Жора

Днес за параклиса се грижат семействата на наследниците на Георги и Пантелей мъжете, помогнали на баба Жора преди повече от 100 години, както и нейните правнуци реставраторът Иван Иванов и художникът Жеко Стоянов, от Бахатуровия род. Иван Иванов – Бахатуров бе наш домакин през почивните дни около Великден и наш гид в тази част на мистична Странджа.


Жертвеникът, на който всяка година на Спасов ден се коли агне за курбан за здраве

Заберново е известно с най-многото съхранени параклиси (в този край им казват манастирчета) в землището си от всички странджански села. В справочната литература пише, че те са 9 на брой, но Иван, който ги е обхождал всичките, твърди, че са 13.

По традиция параклисите се изграждат след съновидение като при баба Жора или пророчество на местни хора. Винаги обграждат селото в кръг. Това е древна практика за защита на хората, живеещи вътре в затвореното пространство.

Почти всички манастирчета са строени на местата на стари светилища, върху или в непосредствена близост до свещени извори с лековита вода (аязмо).


Дядо Георги и съпругата му доживели да дълбока старост

Подобна е историята и на „Свети Георги“, изграден през 1912 г. от Георги Янчев. Неговата жена била болна дълго време. Често се налагало да я връзват за леглото. Една нощ й се присънил ангел, който й показал мястото, където трябвало с мъжа й да построят параклис. Натоварил Георги жена си на каруца, вързал я за талигите и се оправил към вековните дъбови гори край селото, следвайки указанията на ангела.


Оброчната плоча с конника

Там, където копнал мъжът, била намерена тракийска оброчна плоча с изображението на конник (херос), припознат от местните жители като образа на св. Георги. Така било избрано и името на манастирчето.



Градежът му е каменен, има вградени в него няколко мраморни архитектурни детайли, намерени на това място.


На всички храмови празници хората от Заберново се събират около съответното манастирче, за да почетат светията, на когото то е наречено – св. Георги, св. Петка, св. Костадин, св. Марина, св. Богородица, св. Дух...



На място се колят агнета и се приготвят курбани за здраве.

Край „Божейме“ Бахатуровият род се събира на Спасов ден – 40-тия ден след възкръсването на Христос, когато всички чули Божието име.

Прасе издало на турците къде е входът за непристъпното Кале над Заберново

За краткото време на престоя ни в Заберново всички параклиси не успяхме до обходим. Искахме да видим и древното Кале, а пътят до там и обратно ни отне един цял ден. 

Светите места на Странджа

При по-добра организация и добра воля от страна на местен човек, който да влезе в ролята на гид, за три дни могат да се обходят всички параклиси (някои от тях са свързани с историята на исихазма и неговия създател Григорий Синаит) и да се видят още интересни неща – интерактивният маршрут „По пътя на дивите животни в Странджа“ (ако екопътеката, открита преди няколко години, все още е проходима), двата долмена над селото (разбутани от иманяри да търсят съкровища), както и стария благун, който помни времето на цар Калоян.

Дори и нищо от това да не открие човек, стига само да походи във вековните дъбови гори, да подиша чист въздух, а вечер, уморен, да поседне с добра компания на сладки приказки край огъня. И да се върне в големия град презареден.






В категории: Новини , Пътеводител , Населени места , Природа

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки