На масата се слага варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас или краве масло) или баница с месо
Автор: Десант
Според каноните на Българската православна църква периодът на Великденския пост – „Великите пости”, „Пустовете” или „Великите заговелки”, продължава седем седмици. Неделята (осем седмици преди Великден) се нарича „Месопустна неделя”, „Месни заговезни”, „Месна заговезна”, „Месни заговелки”, „Месно заговезно”, „Месно запущоване”, „Малки заговезни”, „Месници”, „Кокошкини пустове”. Това е последният ден, в който се яде месо.
Празникът е с плаваща дата – тази година се отбелязва на 19 февруари. Денят винаги съвпада с неделята и е първото празненство, свързано с настъпващата пролет.
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите отиват на гости на кръстника, родителите на булката или по-близки роднини. Носят им дарове – кокошка, обреден хляб и вино.
На масата се събира цялото семейство и заговява за последно с богата месна трапеза – варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас или краве масло), баница с месо.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, в които се говори за Страшния съд. По този начин църквата припомня за последиците от греха и призовава всички към добродетелност.
