Заможният Димитър Горов дава всичките си припечелени пари за освобождението на България и умира в крайна бедност


Заможният Димитър Горов дава всичките си припечелени пари за освобождението на България и умира в крайна бедност
03 Декември 2021, Петък


Той не ламти нито за власт, нито за пари в новоосвободеното княжество и е напълно изоставен от издигналите се в държавната йерархия бивши хъшове, на които толкова много е помагал материално

Автор: Атанас Коев

На 4 декември се навършват 140 години от смъртта на Димитър Горов –  виден деец на българското национално-освободително движение, подпомагал материално, главно с парични средства, дейността на много от най-изявените ни революционни дейци.

Той започва земния си път на 28 юни 1840 г. в Пещера, в родолюбиво и патриотично българско семейство. Твърде рано започва да се занимава с търговия, като постепенно натрупва голямо за времето си състояние.

Заминава за Влашко и се установява да живее в Гюргево. Там благодарение на своето трудолюбие, находчивост и икономии отваря фабрика за свещи и сапун, която постепенно просперира. В крайдунавския румънски град Димитър Горов се запознава със сестрата на видиния наш революционер Ангел Кънчев и се оженва за нея.

Макар да е с добро материално състояние пещерският фабрикант не страни от българската революционна емиграция, а напротив, всячески подпомага дейността и. Постепенно установява лични контакти с някои от най видните и представители, като сред тях са Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Христо Ботев, Никола Обретенов и др.

Всичките си спечелени, с къртовски труд пари Димитър Горов дава за освобождението на България от турско робство. Той подпомага материално организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като сам лично я изпраща до Варадин през 1868 г. Дава значителна част от парите си за издръжката на голям брой български хъшове, намиращи се в твърде окаяно състояние във Влашко. Неговата кесия е винаги отворена за всеки изпаднал в беда български емигрант революционер.

В края на 1875 г. със свои средства Горов наема къща в покрайнините на Гюргево и я предоставя на участниците на току-що основания Гюргевски централен революционен комитет. Неговите пари отново се оказват твърде важни за подготовката на предстоящото Априлско въстание.

Пещерският революционен деец постепенно установява тесни връзки с поета революционер Христо Ботев, като му дава част от парите, с които бъдещият войвода закупува печатницата си. Той поема част от разноските и се включва дейно в организирането на Ботевата чета и на четата на Таньо Стоянов.

Същевременно изпраща войводата и неговите четници до румънския град Бекет, а когато те стъпват на кораба „Радецки“, приема прощалните писма на Ботев, които впоследствие предава на съпругата му Венета и на неговите приятели, до които те са адресирани.

Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.) Димитър Горов продава фабриката и имотите си в Гюргево и заедно с Любен Каравелов последва руските войски в България. Той постъпва като преводач в Щаба на русите и остава такъв до края на военните действия.

След освобождението ни от османско владичество пещерският революционен деец заема дребни административни длъжности, тъй като не ламти нито за власт, нито за пари в новоосвободеното княжество. Той е изоставен на произвола на съдбата от издигналите се в държавната йерархия бивши хъшове, на които толкова много е помагал материално в особенно трудни за тях моменти.

Забравен от своите другари, останал без средства за препитание и тежко болен Димитър Горов умира в Трявна на 4 декември 1881 г. в крайна бедност. Така трагично от живота си отива един от видинте наши революционни дейци, изразходвал всичките си средства, както и цялото си материално състояние за освобождението на страната ни от турско робство.


В категории: Новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Ников
24.12.2021 00:05:19
0
0
Брижински паметници
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8
Фрайзингенските (Брижинските) листи (откъси, ръкописи, молитви) (на словенски: Brizinski spomeniki, т.е. Брижински паметници) са най-старият известен съхранен паметник на старословенски език, като същевременно са и най-старият славянски паметник на латиница.

https://en.wikipedia.org/wiki/Freising_manuscripts
"The manuscripts were found bound into a Latin codex (manuscript book).[2] Four parchment leaves and a further quarter of a page have been preserved. They consist of three texts in the oldest Slovene dialect. Linguistic, stylistic and contextual analyses reveal that these are church texts[...]
The precise date of the origin of the Freising Manuscripts cannot be exactly determined; the original text was probably written in the 9th century. In this liturgic and homiletic manuscript, three Slovene records were found and this miscellany was probably an episcopal manual (pontificals). The Freising Manuscripts in it were created between 972 and 1039, most likely before 1000. The main support for this dating is the writing, which was used in the centuries after Charlemagne and is named Carolingian minuscule."

Твърди се че въпросните старословенски текстове са написани първоначално през 9. век а Брижинските паметници са по-късен препис от 10. или 11. век. като 10. век е по-вероятна "дата". Твърди се също че тексът е написан в Австрия (област Каринтия).

4 забележки:
Първо: защо не се казва този език староцърковнословенски щом всичките текстове написани на него са църковни?
Второ: практически тогава (през 9., 10. или даже през началото на 11. век) старословенски и старобългарски (международно познат под името "староцърковнославянски") бяха 2 говора на един и същ език (изписани с 2-3 различни азбуки: латиница и глаголица - кирилицата се появява по-късно).
Тоест имаме 2 "кодифицирани" диалекта на един и същ език, и двата са църковни.
Носителите на този старословенски език са станали днешните словенци (независимо дали текстът произхожда от Австрия или Словения, тоест независимо дали беше предназначен за австрийските словенци (и днес има словенско малцинство в Австрия), за словените в Словения или за и двете категории).
Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни). Едва през най-новото време (19.-20. век) те са станали "етнически македонци", тоест са започнали да имат "македонско" национално самоопределение (не знам точно дали болшинството от тях все пак не се смятат себе си за (славяно-езични) етнически гърци, но предполагам че поне 1-2 от тях са с "македонско" национално съзнание (тук "македонско" означава "северно-македонско", а не древно-македонско). Вероятно твърде малко от тях (ако въобще има 1 такива жител) още се смятат себе си за българи.
Под " носителите на 'староцърковнославянски' " разбирам днешните жители на села Сухо и Висока (вижте по-долу цитата от книгата "Българска диалектология на Стойко Стойков)
Тогава защо да не е коректно името "старобългарски език" вместо "староцърковнославянски език" при положение че той е бил изграден върху стария солунски говор, а носителите му са станали българи (преди да станат "македонци" в последните 1-2 векове)?
Защо на днешните словенците да им се позволи да наричат езика от Брижинските ръкописи старословенски при положение че между него и съвременника си "староцърковнославянски" имаше само диалектни различия, тоест те бяха един и същ език, тоест църковният "старословенски език" се оказа само диалект на "староцърковнославянския" понеже:
а) всичките старословенски текстове запазени до днес са църковни
б) словенски (независимо дали старо- или ново-/настоящото) език е само включен в категория славянски езици, а думата "славянски" е съставна част от името "староцърковнославянски". Тоест "староцърковнославянски" важеше за всичките славянски народи или не? Тогава той би трябвало да бъде променен в "староцърковнославянски БЕЗ словенски (език)"

http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#zapadnorupski
Българска диалектология
Ст. Стойков
ИИ. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ ВЪВ ВАРДАРСКА И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ
ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОРИ
Ха юг от българско-гръцката граница между долните течения на Струма и Места и на изток от ятовата граница се оформя югозападната част на големия рупски диалектен масив. В него се очертават по-ограничени диалектни формации.
С о л у н с к и г о в о р
"Несъмнено най-голям интерес представя говорът в околностите на Солун, представен най-добре в селата Висòка и Сухò, разположени в Лъгадинско, северно от Солун.
[...]
Общоприето е схващането, че солунският говор е запазил най-добре чертите на Кирило-Методиевия език. Всъщност тъкмо данните от солунския говор, системно разкрити първоначално от В. Облак, отхвърлят окончателно и по безспорен начин панонската теория за старобългарския език и утвърждават неговия български генезис."

3) Най-ярката черта на "староцърковнославянски" беше наличието на съгласните групировки "щ" и "жд" където и предишният славянски език (общо-славянски, пра-славянски) имаше други съгласни, и (хронологически) последвалите го. Например: къща, чужд.
Тази групировки "щ" и "жд" понастоящем има само в (ново)български, всичките други славянски езици (с изключение на 2-3 думи на сръбски език и "македонски" "език" която са повлияни от старобългарски): свещеник, опщ(и) на сръбски/"македонски" вместо очакваните/закономерните "свеченик"/"опчи" на сръбски и "свекьник"/"опкь" на "македонски" (свеченик и опчи са налице в хърватски език). "Македонски" "език" има повече такива думи от сръбския: "помош" вместо "помокь", "надеж" вместо "надегь", които са българските "помощ" и "надежд(а)". "Помощ" често пъти се произнася "помош" и от българите. Само в официални или престижни обстоятелства българите изговарят "помоЩ".
("Щ" съществува в сръбски и "македонски" в много думи, обаче това са различни казуси: селище, градище са налице и на сръбски, и на "мк.", и на бг.)
Това е най-важната фонетическа черта които отличава моравската редакция на старобългарски от най-ранните старобългарски текстове написани в днешна Бг. или Северна Македония. И тя отсъства от днешния "македонски" "език".
Защо тогава старобългарски език да е наричан "староцърковнославянски"? Или да бъде пре-кръстен "старомакедонски" (както би искали някои от македонистите)?
4) Днешната фаза/днешният облик на солунски говор (както още се говори той в селата Сухо и висока) е рупска/рупски. Рупските говори са от по-голямата група на източните български говори, докато литературният/стандартният/кодифицираният "македонски" който се говори днес в РСМ е западен български диалект (или смес от западни диалекти)
Коя езиковедска връзка/приемственост същестува тогава между старобългарски и днешният "македонски"?
Според българските езиковеди разложки и гоцеделчевски говор са западни рупски говори (както и солунския и драмско-серския които се говорят в Гърция), тоест са от групата на източни български говори, за разлика от "мк." "език" докато петрички и благоевградски говор са западни бг. говори (подгрупа "югозападни"), тоест по-приличат на "мк." "език" от солунския, разложкия и гоцеделчевския.

Поправка: Става дума за "староцърковнославянски", а не за "староцърковнословенски" в това изречение:
<<Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни).>>

чрез думите "първоначално те себе си се казаха славяни" това имах предвид:

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic#Nomenclature

The name of the language in Old Church Slavonic texts was simply Slavic ([...] slověnĭskŭ językŭ),[13] derived from the word for Slavs ([...] slovene), the self-designation of the compilers of the texts.

Добавка:

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic#Nomenclature

Different strains of nationalists have tried to 'claim' Old Church Slavonic; thus OCS has also been variously called Old Bulgarian, Old Croatian, Old Macedonian or Old Serbian, or even Old Slovak, Old Slovenian.[14] The commonly accepted terms in modern English-language Slavic studies are Old Church Slavonic and Old Church Slavic.

The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers. It was used in numerous 19th-century sources, e.g. by August Schleicher, Martin Hattala, Leopold Geitler and August Leskien,[16][17] who noted similarities between the first literary Slavic works and the modern Bulgarian language.

Наистина има много общи за старобългарски ("староцърковнославянски") и новобългарски черти, които липсват в днешния "македонски" "език" (освен "щ"/"жд"):
Имаше твърде много думи с ударение на последната или пред-последната сричка в "староцърковнославянски", за разлика от думите в "мк." "език" които са винаги с ударение на третата сричка на думата (броена от зад, тоест: пред-пред-последната сричка)
В староцърковнославянски имаше съгласна "х", докато в "мк." "език" почти я няма: леп (=хляб), бев (=бях)

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic#Nomenclature

The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers.
[...]
The term is still used by some writers but nowadays normally avoided in favor of Old Church Slavonic.

"Староцърковнославянски" и "старославянски" са погрешни имена. Единственото правилно е старобългарски (с теоретичен възможен вариант старо-църковно-български).
Използването на "старославянски" вместо "староцърковнославянски", въпреки че не е източник на объркване с името на праславянски език (тоест общославянски език, език от които произхождат всичките славянски езици), също не е правилно название за старобългарски език понеже старословенските текстове от Брижинските ръкописи също могат да бъдат наречени "старославянски" (а и "староцърковнославянски" понеже става дума за текстове които всички са църковни), като словенците са само един от славянските народи а словенски език е само един от славянските езици.
Особено ако се има предвид че помежду езика от Брижинските ръкописи и езика от най-старите "староцърковнославянски" текстове съществуват само диалектни различия, тоест става дума за един и същ език, написан с две азбуки (латиница и глаголица).

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic

Old Church Slavonic[1] or Old Slavonic [...] [a] was the first Slavic literary language.
[...]
As the oldest attested Slavic language, OCS provides important evidence for the features of Proto-Slavic, the reconstructed common ancestor of all Slavic languages.

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic#Notes

Notes
a. It is also known as Old Church Slavic,[1][2] Old Slavic [...], Paleo-Slavic (Paleoslavic), Palaeo-Slavic (Palaeoslavic),[3] (not to be confused with Proto-Slavic), or sometimes as Old Bulgarian, Old Macedonian or Old Slovenian.[4][5][6][7][8][9][10]

https://en.wikipedia.org/wiki/Proto-Slavic_language

Proto-Slavic is the unattested, reconstructed proto-language of all the Slavic languages. It represents Slavic speech approximately from the 2nd millennium B.C. through the 6th century A.D.[1]
1
Николов
07.12.2021 16:05:49
0
0
Вечна памет на героя Димитър Горов ! Направеното от него не може да бъде заличено, то живее във всеки един от нас ! Всеки наш миг на щастие е поклон пред величието му !
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки