Защо трябва да честваме 24 май в Крепчанския скален манастир


Защо трябва да честваме 24 май в Крепчанския скален манастир
Снимки: Авторът и архив на РИМ - Търговище
07 Май 2021, Петък


Именно в него се намира най-старият в целия свят запазен и до днес надпис на кирилица

Автор: Диана Славчева

Наближава светлият за всички българи празник – 24 май, който за първи път тази година ще честваме като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

В България има едно място, за което никой не се сеща на този празник, а би трябвало то да е в центъра на тържествата. Това е Крепчанският средновековен скален манастир, където се намира най-старият в целия свят запазен и до днес надпис на кирилица. Уникалното епиграфско богатство малката света обител е най-безценният диамант в короната на славата на славянската писменост!

Изсечен върху варовиковите стени, макар и недобре запазен, надписът е датиран от проф. Казимир Попконстантинов в 921 г. – т.е. той е от времето на цар Симеон Велики.

Запазеният негов текст гласи: „В година 6430 през месец октомври почина раб божи Антон...“.

Има и друг, по-добре съхранен надпис, в който не е конкретизирана дата. В него се посочва: „В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница (прочетено от други и като хамбар), да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“



Двата безценни старобългарски текста са разчетени преди близо половин век от проф. Казимир Попконстантинов, който в наши дни откри мощите на св. Йоан Кръстител в останките от манастира на созополския остров Свети Иван.

Крепчанската монашеска обител е разположена на три нива в скалния венец, издигащ се на два километра от центъра на Крепча, непосредствено край шосето за село Голямо Градище, над дефилето на река Баш бунар – приток на Черни Лом.

По спомени на тукашните жители, през времето на социализма никой в околността не е знаел обекта като скален манастир. Местните му викали Деликли канара (Надупчената скала) или още мястото на Фатме Ханъм.

Трябва да се има предвид, че в Крепча живеят основно мюсюлмани. Съществува старо предание, че жителите на селото в миналото са били преселили се от Търново боляри, които впоследствие приели исляма. Но тези легенди не са подкрепени от исторически извори.

Не се знае и коя е била Фатме Ханъм, с чието име обозначавали някога „надупчената скала“. От историята е известно, че така се е наричала мютевелията (управителката) на Плевенския вакъф, за която някои смятат, че е от български произход. Но все пак Плевен е на 160 км от Крепча и никой не може да каже имало ли е някаква връзка между двете населени места и какво може да е правила тук ханъмата (ако става въпрос за нея, разбира се)...

Манастирският комплекс, скътан във варовиковия скален венец в този край на Лудогорието, включва килиите на монасите отшелници, църква и гробница. Може да се посети обаче само второто ниво, където да се запали свещичка в малкия храм „Всички български светии“.



До там се стига по изградени по европейски проект метални стълби. Самата тераса, водеща към храма, също е добре обезопасена със стабилен парапет.



През 2015 г., повече от хилядолетие след създаването й, Светият синод обявява скалната обител за действащ манастир. Известно време там са се провеждали и църковни служби. В момента достъпът до църквата е през метална врата, която е заключена с катинар. Но ключът може да се вземе по всяко време от кмета на Крепча, който е много отзивчив.

При нашето посещение имаше и жива охрана от едно безстопанствено куче, което сърцато бранеше входа ръмжейки заплашително. Но после отстъпи и подви опашка, без да ни попречи да отключим катинара. В селото нищо не знаеха за него и така и остана енигма откъде се беше взело и защо бе решило да се приюти на площадка пред историческата забележителност.



Стените на църквата и скалите изобилстват от врязани надписи – не само с кирилски букви, но и с рунически знаци, както и рисунки, част от които все още чакат да бъдат разчетени и обяснени. Но има и много съвременни драсканици, оставени през годините от недобросъвестни туристи. Един от тях беше с дата 1955 г. – явно модата да се дълбаят имена по исторически и природни обекти, не е от вчера!



Ценните кирилски надписи, за съжаление, не могат да се видят от посетителите. Поне не с просто око, тъй като се намират високо на най-горното ниво на обителта, до входа на гробницата, до която все още няма изграден достъп. Но пък могат да се съзрат с бинокъл от подножието на манастира. Те са представени и на информационната табела в скалната църква.

Крепчанският манастирски комплекс е обявен за паметник на културата през 1969 г. Той е със статут на недвижима археологическа културна ценност от национално значение.

През 2019 г. край него е монтирана система за видеонаблюдение, като оборудването е осигурено от Община Опака и има за цел да подобри охраната на безценната културна забележителност. Година по-късно, през 2020 г. Министерски съвет взима решение да предостави правото за безвъзмездно управление върху скалния манастир на Община Опака.

Това ще даде възможност на общинската администрация да кандидатства за финансиране с цел реставрирането на старината във възможно най-автентичния й вид от времето на разцвета си през Средновековието.



Междувременно са водени разговори с Русенската света митрополия за включването на обекта в маршрути за поклонически туризъм. Защо не – легендарните Ивановски скални църкви отстоят от тук на 38 км, а на 54 км е Басарбовският скален манастир.

Всъщност, Крепчанската света обител би могла да стане част и от добре развит  културно-исторически туризъм – в района има множество руини от крепости, селища и некрополи от Античността и Средновековието. Само на 56 км, е крепостта Мисионис край Търговище, а на 54 км – късноантичният град  Абритус край Разград. Още по-близо – на 26 км,  са останките от средновековния град Червен. Да не говорим, че едва ли не на две крачки – на някакви си едва двадесетина километра, е късноримската крепост Ковачевско кале.

Тези прекрасни старини биха могли да се включат в атрактивни маршрути, част от които да е и Крепчанският скален манастир. Но дотогава да си спомним за него поне на 24 май. А защо не и да отбележим празника там – с бинокъл в ръка да разгледаме отдалече най-старият оцелял до наши дни кирилски надпис и да запалим свещ в памет на солунските братя в малката скална църквица „Всички български светии“...


В категории: Новини , Средновековие , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки