Бъчвар от Котел търси с обява мераклии да научат занаята


Бъчвар от Котел търси с обява мераклии да научат занаята
Снимка: kotelnews.com
11 Март 2021, Четвъртък


Вижте съветите му как бъчвите могат да ни служа на цели поколения

Автор: Десант

Майсторът бъчвар от Котел - Захария, пусна обява, че иска да предаде на някого занаята си. 

Пред kotelnews.com той споделя: „Предавам занаята безвъзмездно, нищо не искам в замяна, колкото странно и налудничаво да ви звучи. Няма мераклия да поеме занаята. Сега да дойде някой, когато и да пожелае – един, двама, пет да дойдат. Повярвайте ми, не искам занаятът да се затрие. Голямо желание имам за това. Да мога да затворя спокойно очи, да умра в мир, че съм предал на следващия наученото".

В неговия род има само момичета и той няма роднини, които да се захванат с бъчварството.

Всички в балканското градче го знаят като Зарко. Той е последният жив бъчвар в Котленско.

Той съветва бъчвите, които не се ползват, да се съхраняват сухи. Оставена на хладно и тъмно, те след време бързо и лесно биват въвеждани за експлоатация с малко натягане на обръчите.

„Погрешно е бъчвата да се напълни примерно с вода или алкохол до някъде и така да си стои. Това е безсмислено, дори мисля, че я съсипва, защото голяма част от нея остава суха и се получават напрежения в конструкцията" - казва майсторът в интервю за регионалната медия.

Бай Зарко е отрасъл в Жеравна. Пенсионира се като водач на линейка към филиала на котленската Спешна медицинска помощ.

„Изисква се здраво сърце и много твърда психика, за да можеш да издържиш на гледките и различните ситуации, в които се налага да бъдеш" – споделя той.

Що се отнася до неговия занаят, майсторът разказва, че баща му е бил бъчварин и той наследява от него занаята. А навремето баща му е чиракувал при майстори в Медвен. Там е имало голяма школа и много мащабно се е работело.

„Баш майсторът ги взимал със себе си в гората, избирали дървото, предимно бяло мише, събаряли го, домъквали го в работилницата и започвал дългият процес на същинската работа. Аз нямах намерение да ставам бъчвар. Може да се каже, че сравнително отскоро се занимавам" - признава Захария.

Един ден баща му се разболял сериозно и той отишъл да го види. 

„От вратата ме захвана с думите, че ще се спомине и няма на кого да предаде занаята. Започна да ме увещава, че с тази работа едва ли ще забогатея, но никога няма да остана гладен. И нещо се преобърна у мен, тези му думи ми дадоха огромен стимул. Прибрах се в Котел и отидох направо при тъст си 1който по онова време има производствена линия за пластмасови шишета) и му думам: „Дядо, ако искаш, спирай машините или най-добре търси някого другиго да движи бизнеса, аз заминавам за няколко седмици при баща си да уча занаят“.

И Захария се прибира в Жеравна, където, освен баща му, има още трима, които се занимавали с бъчварство.

„Стоейки на едно столче, тате ми даваше наставления кое и как да правя, обясняваше ми за всяка една тънкост, а по-важните неща записвах в една тетрада, която пазя като библия. Първото, което ме научи като по-лесно за изработка, беше малко каче за зеле. Трудно беше да науча тертипите за направата на буре, но и това успях да възприема за малкото време,  което той, като стар майстор, имаше да ме обучи" - спомня си началото бай Зарко.

От баща му остава един вътор и крива тесла - старият майстор работел с доста примитивни техники и инструменти. Но това е старата школа - нейните представители почти нищо не са използвали, което се задвижва от ток. Разчитали са най-вече на своите мускули и сръчност.

По думите му, най-хубави бъчви за вино, които ако са добре изработени, правилно използвани и поддържани може безпроблемно да служат на няколко поколения, се правят от дъб, черница, става и от череша или салкъм.

Източник: kotelnews.com


В категории: Новини , Занаяти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки