Дори и едно дете да има в селището на училищна възраст, то трябва да се обучава там, както е например в Гърция - категорични са жителите на село Поликрайще
Автор: Десант
На 30 април в условията на извънредно положение и световна пандемия, без да зачете мнението на жителите на Поликрайще и тяхна подписка, Общинският съвет в Горна Оряховица взима решение да закрие 200-годишното училище, в което учат деца от три села - Поликрайще, Крушето и Янтра.
Днес Поликраище се пише с „и" в средата, но проф. д-р Георги Николов Георгиев и д-р Марияна Николова Георгиева - син и дъщеря на дългогодишната учителка по български език и литература в
селото Трифонка Романова Попниколова и на най-дългогодишния директор на училището Никола Георгиев Попниколов и праправнуци на създателя на школото през 1825 г. свещеник Георги Маринов Полуганов, държат името на населеното място да се изписва с „й" - така, както са го кръстили дедите ни.
Те са категорични, че училището в селото трябва да го има. В свое обръщение потомците на неговия основател призовават да се приеме Закон за защита на училищата, да се премахнат делегираните бюджети, да има и Закон за защита на селата.
„Нито едно училище да не се закрива. Да започне отново възстановяване на закритите училища в селата, повечето от тях съществували от периода на Танзимата в Османската империя във втората половина на XIX век и така да се върне животът в селата.
Дори и едно дете да има в селището на училищна възраст, то трябва да се обучава там, както е например в Гърция. Ако няма, училището се поддържа и щом се появи дете на училищна възраст, училището отново продължава дейността си" - изтъкват проф. д-р Георги Николов Георгиев и д-р Марияна Николова Георгиева.
Поликрайще се намира в сърцето на България. То е едно от най-древните селища на нашата страна, което съществува от незапомнени времена. Смята се за един от наследниците на град Никополис ад Истриум – един от седемте града на територията на днешна Северна България в Долна Мизия, изграден преди около 1900 години, с модерна канализация и отопление - нещо невиждано другаде в тогавашните градове.
На неговите земи през IV век епископ Вулфила (Урфил) е разпространявал християнството, създал е готската азбука и е превел библията на готски език, което прави това място свято за целия германоезичен свят.
По времето на цар Калоян Поликрайще е седалище на боляри. Тук е бил лагерът на българската конница. Тук са били и българските оръжейници. Изработвани са стенобойните машини на българската армия, с които са превземани вражите крепости
През последните близо 200 години в Поликрайще е имало 17 просветни и образователни средища, включително две висши, сградите на 16, от които са строени с дарения на населението и доброволен
труд. Сега са останали само 3 от тези сгради, но вече и те са на път да изчезнат. И още -
от 7-те му обществени библиотеки днес е останала само една, припомнят славната история на населеното място проф. д-р Георги Николов Георгиев и д-р Марияна Николова Георгиева.
Сградата на последното останало в селото училище е осветено от техния прадядо протойерей
Никола Попгеоргиев Маринов. То е благословяно от Търновските митрополити Иларион Макариополски; Климент Търновски, епископ Браницки и Филип Търновски.
Училището трябва да го има! - апелират местните жители. Дано има кой да ги чуе!
