Съветите на СЗО за психичното здраве, психичната защита и психосоциалната подкрепа в екстремалните ситуации
Автор: Капитан I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев
Вирусът COVID-19 напада първо мисълта, с която оценяваме опасността от него, той поразява чувствата, деформира поведението, дълбоко се насажда в човешката душа и всява панически страх в цели народи. Самото му споменаване предизвиква стрес и ужас. Паниката пристига преди заразата!
На 19 март 2020 Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви „Ние се намираме в състояние на война с коронавируса. Светът се сблъска с общ враг.”, а на 1 април 2020 обяви настоящата криза като най-тежката след Втората световна война.
Пандемията с вируса COVID-19 свирепства из целия свят и променя из основи живота на хората, техните мисли, преживявания, внася съществени корективи не само в междуличностните взаимоотношения, но и в междудържавните отношения, променя комуникационните оси и социалната дистанция, нахлува в личностното пространство, поставя на изпитание човешкия морал и неумолимо създава нов световен морален кодекс и изисква ново глобално сътрудничество, дух на съгласие и солидарност.
Затова наред с хигиената на тялото, е необходима и хигиена на душата (хигиена на ума, ментална хигиена, mental hygiene). Дано катарзисът от пандемията пречисти душите ни.
Човекът е жител на два свята – телесен и духовен, които се намират в единство (психосоматично единство). Екстремалните ситуации засягат и двата свята на хората, създават опасности за здравето, което също е многомерно.
Здравето е основно право на човека и е многофакторно обусловено. Световната здравна организация (СЗО) определя здравето като „състояние на пълно физическо, психично и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или слабост (недъг)”. От дефиницията се вижда, че психичното благополучие е важен компонент на здравето, което означава че няма здраве без психично здраве.
Определенията за здраве и психично здраве ясно показват защо хигиената на тялото и хигиената на душата са неразривно свързани и взаимно си влияят зависят една от друга.
Хигиената на душата (психохигиена, психическа хигиена) се развива от векове като област в медицината, психологията и психотерапията.
Психохогиената (Psychohigiena, гр. psyche – душа и higienos – здрав, полезен за здравето) е раздел на общата хигиена, изучаващ факторите, осигуряващи хармонично развитие на личността, и определящ условията на пълното проявяване на нейните положителни свойства във всички сфери на човешката дейност.
Тя изучава условията на живота (вкл. външната среда и конкретните социални условия) на отделните лица и колективи с цел установяване на факторите, влияещи положително или отрицателно на психичното здраве, като въз основа на тези наблюдения и други изследвания разработва препоръки и нормативи във връзка с психохигиенните условия на труда, бита и почивката на отделни лица, групи от население, колективи.
Наред с категорията психохигиена се употребяват и други категории, като например ментална хигиена, под което се разбира здравеопазването на „духа”.
Пандемията от вируса COVID-19 застрашава и трите основни фактора, от които зависи човешкото здраве - биологични, психологични и социални, което обяснява значимостта и актуалността на темата за хигиената на душата в екстремалните ситуации.
В навечерието сме на Международния ден на здравето 7 април, който в България се чества и като Ден на здравните работници, на които имаме моралното задължение да отдадем своята почит и признателност, особено в година като тази, когато световната пандемия тотално застрашава както здравето на човека, така и живота на човешката цивилизация. Нека тази година всички жители на планетата Земя отправим нашето Празнично послание към медицинските работници, които се грижат за тялото и душата на милиони хора по света, защото лекарят не е нищо друго освен утеха за душата! Така че нека изразим благодарността си към медиците за онези грижи, които те полагат за нашето тяло и за нашия дух и в условията на пандемията с вируса COVID-19 с риск за своя живот и здраве ни доказват, че „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как”.
Към празничните послания за Международния ден на здравето 7 април 2020 г. нека да включим и специалните послания на медицинските работници от Китай, които първи започнаха борбата срещу обявената от патогена на XXI век коронавируса 2019-nCoV „война” срещу човешката цивилизация:
На човечеството е обявена безпрецедентна глобална „война” и нашият враг – това е новото заболяване – коронавирус. „Поле на битката” се явяват болниците, а нашите „войници” – това са медицинските работници.
За да победим в тази „война”, ние преди всичко сме длъжни да осигурим медицинските работници, необходимите ресурси и условия, включително обмяната на опит, технически знания и средства.
На нас е необходима увереност, че болницата – това е „поле на битката”, където ние ще победим вируса, а не той нас, казна проф. Тинбо Лян, главен лекар на I Клинична болница при МФ на МУ Чжецзян и главен редактор на Справочник по профилактика и лечение COVID-19.
На 26 март 2020 г. по време на извънредната видеоконференция относно пандемията от COVID-19, пред лидерите на Г-20 Генералният директор на СЗО д-р Тедрос Адханом Гебрейсус отправи следния тревожен призив: „Ние се събрахме за да обсъдим мерки за противодействие на най-жестоката криза на нашето време в областта на здравеопазването. Ние се намираме в състояние на война с вируса, който заплашва да разруши нашия живот, ако ние не му противостоим”.
Колко трагична и драматична истина!
Човечеството тепърва ще научава наистина ли COVID-19 е тръгнал от пазара в Ухан и как опасните животински вируси се прехвърлят върху човека чрез зооноза, т.е. чрез пряк контакт между животните и хората. По темата се водят остри дискусии, граничещи на моменти яростна стигматизация, на най-високо междудържавно ниво.
Ситуацията като днешната пандемия с коронавируса COVID-19, независимо дали причината за разпространението му е умишлена, неволна или естествена (окончателен отговор ще даде науката), това си е истински биотероризъм, истинска война с невидим враг, който дебне навсякъде. Поради незнание или нехайство човек може да стане съучастник на вируса убиец.
Вражеският вирус COVID-19 застрашава живота и здравето на хората като прониква навсякъде – както в кралските дворци, президентските резиденции, парламентарните зали и министерските кабинети, така и в домовете на обикновените хора от народа, без да ги подбира по континент, държава, раса, пол и възраст, професия и богатство, вероизповедание и социален статус.
Глобалната пандемия, предизвикана от разпространението на коронавирус COVID-19 завари света неподготвен. Тя променя нашите мисли, чувства и начин на живот. Коронавирусът е най-голямото предизвикателство от Втората световна война насам.
Голяма част от документите, свързани с човешкото поведение и здравето на хората при пандемията COVID-19, са разработени чрез тясно сътрудничество и взаимодействие между Организацията на обединените нации (ООН), Световната здравна организация (ООН) и Детския фонд на обединените нации (УНИЦЕФ).
Както в живия организъм борбата срещу болестотворния вирус мобилизира жизнените му сили и неговата съпротивляемост, така и в духовния живот наличието на тези паразити заставя душата да се активизира и да мобилизира цялата й енергийна мощ, да се засилят здравите оздравителни сили в организма. Още древните са казвали: „Здрав дух в здраво тяло".
Сега повикът на ООН, на СЗО и на УНИЦЕФ е: Да се съпротивляваме всички на коронавируса SARS-CoV-2 – патогенът на XXI век!
В условията на пандемията COVID-19 редица здравни и психологически институции, организации, асоциации и сдружения разработиха и предлагат различни препоръки за опазване на психичното здраве.
Световната здравна организация предлага Съображения, свързани с психичното здраве и психосоциалната подкрепа по време на епидемията от COVID-19, които претърпяха няколко редакции.
В документа от 18 март 2020 г. съветите на СЗО за превенцията на психичното здраве при пандемията COVID-19 са групирани в шест основни раздела:
А) Цялото население (т. 1 – т. 6)
Б) Здравни работници (т. 7 – т. 11)
В) Ръководители на екипи или управители на здравни заведения (т. 12 – т. 17)
Г) Хората, които полагат грижи за деца (т. 18 – т. 21)
Д) Хора в по-напреднала възраст, доставчици на здравни грижи и хора със съпътстващи здравословни проблеми (т. 22 – т. 28)
Е) Хората в изолация (т. 29 – т. 31).
С цел подкрепа на психичното и психосоциалното благосъстояние по време на епидемията от COVID-19, СЗО изпраща настоящите послания, насочени към различни групи, като подчертава, че сегашната ситуация няма да е краткотрайна и трябва да се съсредоточаваме върху дългосрочни стратегии и решения.
СЗО предупреждава, че войната с пандемията COVID-19 „не е спринт, това е маратон", който изисква отговорността на всеки един човек и солидарността на цялото население и всички държави по света.
А) Цялото население (т. 1 – т. 6)
Още в самото начало на този раздел СЗО иска да предпази обществото, преживяващо пандемията COVID-19, от т.н. стигма (гр. stigma – белег, знак, клеймо, дамга, позор, петно), за което има и специален документ на СЗО във връзка с екстремалната ситуация от коронавируса. През последните години употребата на категорията стигма нараства.
В древността с термина стигма са обозначавали белега, печата, клеймото, поставени с нажежено желязо върху тялото на роб или престъпник. Стигматизирането означава заклеймяване, опозоряване, жигосване, опетняване, окалване, лепване на петно или етикет, омърсяване и пр.
Още в първата точка на документа СЗО насочва общественото внимание към факта, че заразяването с коронавируса SARS-CoV-2 вероятно ще засегне хора от различни страни и различни части на света. Хората, засегнати от COVID-19, не са виновни, че са се заразили, и заслужават подкрепа, състрадание и добронамереност, съпричастност и емпатия.
СЗО се обръща към обществото: Не наричайте хората с това заболяване „случаи на COVID-19“, „жертви“, „семейства с COVID-19“ или „заболели“. Това са „хора, страдащи от COVID-19“, „хора, които се лекуват от COVID-19“, „хора, които се възстановяват от COVID-19“ и след възстановяването им от болестта животът им с тяхната професия, семейства и близки ще продължи. За да се намали заклеймяването, е важно да не се допуска отделният човек да бъде идентифициран с това, че е засегнат от COVID-19.
СЗО препоръчва:
- Сведете до минимум гледането, четенето или слушането на новини, които ви карат да се чувствате разтревожени или напрегнати;
- Защитете себе си и подкрепяйте другите;
- Търсете възможности да подчертаете положителни и обнадеждаващи истории и положителни образи на местни хора, които са се сблъскали с COVID-19;
- Осигурявайте признание за труда на тези, които се грижат за болните, и на здравните работници, които помагат на хората, засегнати от COVID-19.
Б) Здравни работници (т. 7 – т. 11)
СЗО съветва здравните работници:
- През този период поддържането на вашето психично здраве и психосоциално благосъстояние е също толкова важно, колкото и грижата за физическото ви здраве;
- Грижете се за себе си в тази ситуация;
- Най-вероятно знаете как да се освобождавате от стреса и не бива да се колебаете да поддържате психологическата си устойчивост. Това не е спринт, това е маратон;
- Някои здравни работници може да чувстват, че семейството или общността ги избягват поради клеймо или страх;
- Използвайте достъпни начини за предаване на информация на хората с интелектуални, когнитивни и психосоциални затруднения;
- Трябва да знаете как да окажете подкрепа на хората, които са засегнати от COVID-19, и как да ги насочите към наличните ресурси.
В) Ръководители на екипи или управители на здравни заведения (т. 12 – т. 17)
Съвети на СЗО:
- Осигуряването на защита на целия персонал от постоянен стрес и влошено психично здраве по време на настоящия кризисен период означава, че те ще са в състояние да изпълняват по-добре функциите си;
- Осигурете високо качество на комуникацията и точна и актуална информация на целия персонал;
- Ако сте ръководител на екип или управител на здравно заведение, улеснете достъпа до услуги за психично здраве и психосоциална подкрепа и се уверете, че служителите знаят къде могат да получат достъп до такива услуги;
- Дайте насоки на оказващите първа помощ;
- Управлявайте спешните състояния, свързани с психичното здраве и неврологичните оплаквания (например делириум, психоза, силна тревожност или депресия), в рамките на спешните или общите отделения;
- Осигурете наличие на основни, генерични психотропни медикаменти за всички нива на системата на здравеопазване.
Г) Хората, които полагат грижи за деца (т. 18 – т. 21)
- Помогнете на децата да намерят положителни начини да изразяват такива чувства като страх и тъга;
- Децата трябва да живеят близо до своите родители и семейство, когато е направена преценка, че това е безопасно за детето;
- В максимална възможна степен поддържайте познатия дневен режим или създайте нов режим, особено ако децата трябва да останат у дома;
- В периоди на стрес и криза е обичайно децата в по-голяма степен да търсят привързаност и да имат повече изисквания към родителите си;
В документа има препратки и за други дейности и отговорности на родителите, учителите и училището към децата.
Д) Хора в по-напреднала възраст, доставчици на здравни грижи и хора със съпътстващи здравословни проблеми (т. 22 – т. 28)
- Хората в по-напреднала възраст, особено когато живеят в изолация, и тези с когнитивни нарушения/деменция, може да проявяват по-голяма тревожност, гняв, стрес, вълнение и резервираност по време на епидемията или докато са под карантина;
- Споделяйте прости факти за случващото се и им давайте ясна информация как да намалят риска от заразяване с думи, които по-възрастните хора със/без когнитивни нарушения могат да разберат;
- Ако имате съпътстващ здравословен проблем, уверете се, че имате достъп до всички медикаменти, които използвате в момента;
- Трябва да се подготвите и да знаете предварително къде и как да получите практическа помощ, ако е необходимо;
- Научете прости ежедневни физически упражнения, които да правите у дома, под карантина или в изолация, за да поддържате двигателна активност и да намалите скуката;
- Поддържайте във възможно най-голяма степен редовен режим и график;
- Пригответе си личен пакет за безопасност.
Е) Хората в изолация (т. 29 – т. 31)
- Поддържайте контакт с близките и познатите си и запазете социалните си мрежи;
- Дори когато сте в изолация, постарайте се във възможно най-голяма степен да запазите обичайния си дневен режим или си създайте нови навици;
- В моменти на стрес обърнете внимание на собствените си потребности и чувства;
- Внезапният и почти непрекъснат поток от новинарски репортажи за една епидемия може да притесни всеки човек;
- Търсете актуална информация и практически насоки в определено време през деня от здравните специалисти и уебсайта на СЗО и избягвайте да слушате или следвате слухове, които ви карат да се чувствате зле.
На сайтовете на ООН, СЗО и УНИЦЕФ са публикувани и редица други документи, свързани с поведението на хората в условията на COVID-19 и опазване на тяхното физическо и психическо здраве.
Жестоката борбата с глобалната пандемия COVID-19 ще продължи дълго. Всяка една държава и обществото като цяло придобиват нов опит, който ще се разраства. Този опит следва да се изучава и систематизира, като се извличат уроци и поуки от екстремалната ситуация.
Тоталната криза ще промени из основи света и дано го направи по-добър, като заложи в негови основи сътрудничеството и взаимопомощта.
Дано катарзисът на пандемията COVID-19 помогне на човешкия разум да осъзнае основните опасности за човешката цивилизация, които погубват Земята.
