От него са произлезли над 200 съвременни породи , но той се губи като чист вид
Автор: Яна Славянска
Градските гълъби, които днес изпълват площадите в населените места, кацат по прозорците или гукат от клоните на дърветата, в миналото са произлезли от скалния гълъб, опитомен още в дълбока древност. И макар че днес сме заобиколени отвсякъде с гълъби, техният прародител вече се среща все по-рядко в природата.
По думите на д-р Светла Далакчиева, главен уредник в Природонаучен музей-Бургас, това е една от заплахите за биоразнообразието. Нъпълно реално е опасението от изчезването на вика като чист генетичен вид.
Скалните гълъби се смесват с одомашените екземпляри и при ДНК изследванията се вижда, че те вече са със смесени белези в окраската, оперението и т.н., т.е. те вече са хибриди, а не от един чист вид" - посочва д-р Далакчиева.
До средата на XX в. скалният гълъб е бил широко разпространен у нас. От края на 80-те години на миналия век числеността му непрекъснато намалява. Сега се среща основно в отделни райони с ниска и средна надморска височина – по крайбрежието на Черно море, проломи и скални венци в равнините, предпланините и планинските масиви до около 1000–1700 метра надморска височина, като е много рядък или напълно изчезнал от високите части на Рила, Пирин, Централна и Западна Стара планина.
Включен е в Червената книга на България като застрашен вид.