То е кръстено така в памет на загиналите от Седма пехотна рилска дивизия в Битката при Булаир
Автор: Дина Харизанова
Малко известно е, че има цвете, което българите наричат „булаирче". Както обяснява писателката и журналист Бойка Асиова, то е кръстено така някога от жените в памет на загиналите мъже от Седма пехотна рилска дивизия в Битката при Булаир. Засадили го по дворищата си, около паметника, по гробовете...
Става въпрос за хойхерата - многогодишни студоустойчиви тревисти растения, които често се срещат в българските дворове. Цветовете им са дребни, събрани в рехави гроздовидни съцветия на висок цветонос.
Декоративни са и листата на хойхерата. Създадени са много сортове, с различна багра на листата -
жълто, медно, червено, карамел, почти черно, сивозелено и др.
Този вид, който наричат булаирче, се нарича „Coral forest" (в превод - коралова гора) и се отличава с зелени листа и коралово червени ситни цветчета, които цъфтят обилно на китни цветоноси.
Северна Америка е родината на повечето диви видове, които са послужили за база на съществуващата днес богата, атрактивна селекция на това прекрасно растение, дело най-вече на американски селекционери.
Хойхерите са непретенциозни и лесни за отглеждане цветя. Най-добре се развиват на лека полусянка. Почвата трябва да е хумусна, отцедлива. Желателно е умерено поливане, страдат от суша, както и прекомерна влага. Торенето също трябва да е по-скоро със слаба концентрация.
На практика хойхерите са вечнозелени, защото старите листа отмират, едва след като през пролетта се развият новите.
Размножаването на вегетативните сортове става чрез вкореняване на братилата розетка напролет или в края на лятото.
Ботаническото си име цветето е получило в чест на немсия ботаник Хойхер. Англичаните го наричат петнист здравец, а у нас е известно като още като „сълзата на поета".
