На 27 май се навършиха 185 години от рождението на видния български просветен деец от годините на нашето Възраждане Тодор Шишков.
Изявеният наш просветител е роден в старопрестолно Търново на 27 май 1833 г. Първоначално учи в местното гръцкото училище, след което продължава образованието си във възрожденска Елена при прочутия по това време даскал Никола Михайловски.
В периода 1851-1861 г. Тодор Шишков учителства последователно в Килифарево, Търновско, в родния си град и в Стара Загора. Като даскал и читалищен деятел в Града на липите той абонира местното читалище за пръв път за издаваните от А. Херцен вестник „Колокол“ и списание „Полярная звезда“.
През 1861 г. търновецът заминава за Франция и в продължение на четири години учи в елитните за времето си Колеж дьо Франс и Сорбоната в Париж, като е издържан от д-р Петър Берон. Там той слуша лекциите на известните публицисти от този период – Емил дьо Жирарден и Е. Р. Дьо Лабуле.
Във френската столица българският студент се запознава обстойно със западноевропейската литература и с видните нейни представители. По настояване на А. Херцен той става и кореспондент на вестник „Колокол“ в Париж.
През 1866 г. Шишков слуша лекции във Философския факултет на Пражкия университет, като отново е стипендиант на д-р Петър Берон. След като се завръща в България високообразованият търновец последователно е учител в Сливен и в родния си град, а в периода 1871-1873 г. е назначен от българското училищно настоятелство в турската столица за директор на нашето училище в Цариград.
В османската столица Тодор Шишков започва да се занимава с публицистика, като последователно сътрудничи на редица български издания: „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „България“, „Дунавски лебед“, „Време“, „Македония“, „Право“, „Турция“, „Читалище“, „Зорница“ и др.
Статиите му са свързани с проблемите на българския правопис, училищното образование, общославянското значение на създадената от Кирил и Методий азбука. Той пише и дописки за театрални постановки, за жените, за литературата, както и за събирането и издаването на български народни песни.
След освобождението на България от турско робство търновският възрожденец е назначен за управител на канцеларията на варненския губернатор, а впоследствие е последователно прокурор във Варна и в Шумен и председател на Свищовския окръжен съд. През 1891 г. редактира за известно време вестник „Свободна България“.
Тодор Шишков умира във Варна през 1896 г., оставяйки ни богато творчество. През 1855 г. той превежда от френски и издава „Малка енциклопедия или първоначални познания за децата“, която впоследствие претърпява три последователни издания. Малко по-късно Шишков превежда от гръцки и публикува „Първа храна за здравия човешки ум, школска и домашна книга за децата“, а когато през 1869 г. е директор на училищата в Търново съставя „Наръчен учебник на начална математика в три курса: аритметика, алгебра и геометрия за народните ни училища“.
В продължение на дълги години възрожденецът събира и след това обнародва множество български народни песни. Той популяризира делото и схващанията на Юрий Венелин за фолклора. Шишков се пробва да пише поезия, но стиховете му нямат особена литературна стойност.
Преди освобождението на България той написва и издава историческата драма „Велизарий“, както и комедията „Не ще може“ (другото и заглавие е „Глезен Мирчо“). След освобождението търновският творец създава драмата „Хубава Недялка или България под турско иго.1856 година.“
