Свищовският юрист и дипломат е главен секретар на делегацията ни, подписала унизителния за нас Ньойски договор
Автор: Атанас Коев
На 21 май се навършиха 155 г. от рождението Димитър Станчов - български политически и държавен деец, дипломат от кариерата.
Бъдещият наш политик и дипломат е роден на 21 май 1863 г. в Свищов, в семейството на Яни Станчоолу и Ефросина Паница. Първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си във Виена. Когато се дипломира записва и завършва право във Виенския университет.
Завърнал се в България, младият юрист се включва дейно в обществено-политическия живот на страната. В края на 1886 г. e привлечен в състава на българската делегация, която посещава Западна Европа за избор на нов княз след абдикацията на Александър Батенберг от престола.
Когато Фердинанд Сакскобурготски става княз на Княжеството, Димитър Станчов става негов личен секретар – 1887-1889 г., а след това в периода 1889-1894 г. е началник на канцеларията на Тайния му кабинет. Всичко това се дължи на факта, че свищовският юрист се познава с новия български монарх още от ученическите години, тъй като двамата учат в едно и също виенско училище-престижния за времето си „Теразианум“.
През 1895 г. Станчов преминава на дипломатическа работа, като първоначално е изпратен за пълномощен министър на България в румънската столица Букурещ, а след това във Виена. Впоследствие в периода 1897-1906 г. е назначен за дипломатически представител на страната ни в Санкт-Петербург.
През 1906 г. свищовският дипломат е извикан в Княжеството и е назначен за министър на външните работи и изповеданията в правителството на Димитър Петков. След убийството на премиера на 26 февруари 1907 г., за няколко дни е министър-председател на страната ни, а в следващия кабинет на д-р Петър Гудев отново е външен министър и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията.
През 1908 г. Димитър Станчов се отдава на дипломатическа работа. Първоначално е изпратен за посланик на България във Великобритания, а след това от 1908 до 1915 г. е пълномощен министър на страната ни във Франция. В периода 1910-1915 г. е дипломатически представител и в Белгия, а през 1915 г. за кратко е назначен за посланик в Италия.
Дипломатът се противопоставя остро на включването на България на страната на Централните сили. Поради тази причина той е извикан във Външно министерство и е отстранен от дипломатическия си пост в Рим. Това довежда до рязко охлаждане на отношенията му с Двореца.
След края на световния конфликт и поражението на страната ни в него Димитър Станчов е един от малкото стари български дипломати, които минават на служба при земеделското управление. През 1919 г. той е назначен за главен секретар на делегацията ни, подписала унизителния за нас Ньойски договор. След това последователно е пълномощен министър на България във Великобритания в периода 1920 –1921 г., в Белгия-1921-1922 г. и в Холандия-1922- 1924 г.
След Деветоюнския преврат през 1923 г. новият външен министър – Христо Калфов, решава да отстрани Станчов от поста му, но поради застъпничеството на някои от видните сговористи той остава посланик до 1924 г., когато подава оставка, тъй като е несъгласен с провежданата от правителството на проф. Александър Цанков политика. Наскоро след това се завръща в България и минава в пенсия.
Димитър Станчов умира на 23 март 1940 г. в София, като е погребан по подобаващ начин за заслугите му като външен министър и дипломат в редица страни, тъй като с дейността си оставя трайна диря във външнополитическата ни история.
