В Сърбия карат деца да пишат на тема... „българските злодеяния“ през 1915 г.


В Сърбия карат деца да пишат на тема... „българските злодеяния“ през 1915 г.
27 Април 2018, Петък


Това е продължение на антибългарската пропаганда и говора на омразата с цел преднамерено представяне на фалшифицирани исторически факти за събития от Първата световна война, сигнализират от КИЦ „Босилеград“

Автор: Десант

КИЦ „Босилеград“ изразява огорчение и тревога от поредната провокативна проява на сръбската държава срещу България. Става дума конкурс за литературни и изобразителни произведения, разписан от Организационен комитет, Техническо училище „Никола Тесла“ в Сурдулица и Църковна община Сурдулица за честване на канонизираните от Сръбската православна църква т.нр. „Сурдулишки мъченици“, съобщават от културно-информационния център на българското малцинство в Босилеград.

От там обясняват, че поканата е за учителите, преподавателите и професорите по сръбски език и литература, изобразително изкуство и вероучение в Република Сърбия, и диаспората, а конкурсът е предназначен за учениците на основните и средните училища.

В конкурса е пояснено, че „Светите сурдулишки мъченици са пострадали от българските злодейства в Първата световна война в Югоизточна Сърбия, Вардарска Сърбия и Косово в Сурдулица – централното място за екзекуция от 1915 до 1918 година“, а от учениците се очаква да разсъждават за свободата, отечеството, миналото и визията за бъдещето!?

Няма никакво съмнение, че това е продължение на антибългарската пропаганда и говора на омразата с цел преднамерено представяне на фалшифицирани исторически факти за събития от Първата световна война, възпитаване на антибългарски чувства и национална омраза срещу българите сред децата от сръбска народност, и чувство на вина и срам сред децата от българска народност за това, че според организаторите на конкурса, българската армия била правила военни злодеяния, категорични са от КИЦ-Босилеград.

Основно призвание на Православната църква и на училищата е да възпитават вярващите и учениците в дух на мир, любов и толерантност. Основна задача на историческата наука е обективно и точно да представи историческите събития за да може да се обясни настоящето и да се извлекат поуки за мирно съжителство и спокойствие в бъдещето.

Изискването от децата на конкурсни начала да пишат за „българските злодеяния“, за „т.нар. Сурдулишки мъченици“ и въвеждането на нови географски понятия като „Вардарска Сърбия“, съвсем не обслужва мира и добросъседските отношения на Балканите.

Това е недопустимо изопачаване не само на църковните канони, но и на събитията от времето на Балканските, Първата световна война и времето на Кралска и комунистическа Югославия в които са избити и подложени на асимилация десетки хиляди българи от Македония и Западните покрайнини.

Освен че подобни мероприятия накърняват спокойствието и сигурността на лоялните граждани от български произход в Република Сърбия създавайки атмосфера на линч, те подлагат на сериозни изпитания добросъседството и българо-сръбските отношения във всекидневния живот и в контекст на сръбското еврочленство.

Политизирането на историята, вярата и образованието води до фанатизиране на нацията и формиране на национална идентичност в противовес на другите, а не заедно с тях.

Още повече, че властите в Р Сърбия миналата година не позволиха отбелязването на 100-годишнината от избиването на невинните цивилни жертви и поставянето на паметна плоча с техните имена в Босилеград.

Създаването на антибългарски настроения в Р Сърбия, оправдава и насърчава асимилационната политика, нарушаването на правата на българите и създаването на социално-икономическа атмосфера за масово напускане на българските райони в Сърбия.


В категории: Новини , Международна политика , Нашенци зад граница , Свят

16
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
16
коментар
28.04.2018 07:09:35
0
0
Т.е. , по-скоро гражданите на България така ... ги третират. Без да се замисляш...
А за статията - навсякъде по такива въпроси има комисии/форуми, както и да са наричат. Ако това са верни материали... не е етично и законно.. да се дава/спекулира невярна информация.
15
Приятел на България
28.04.2018 06:09:41
0
0
Нищо не зависи от Обединените Патриоти а от ГЕРБ така че вероятно няма да се случи нищо с тази сръбска провокация, която между другото е двойна, и към България и към "Македония"/БЮРМ като я наричат Вардарска Сърбия.
14
Приятел на България
28.04.2018 06:02:09
0
0
https://web.archive.org/web/20020803093607fw_/http://www.mak-truth.com:80/fe_flag.htm

Which Flag? Historic Amnesia and the Macedonian Question

Funny things have been happening lately in cyberspace: instead of celebrating the recent Athens-Skopje agreement for lifting the Greek embargo, people from the Republic of Macedonia are lamenting having to give up state symbols which never belonged to their country anyway
On 25 Sep 1995 Bruce Smithoski wrote:
"So, I am not sorry that the Sun is gone, but I am VERY UPSET that it was done in this way. I cannot express my anger that the flag was sold. Only people who don't care about nationality and tradition can shamelessly manipulate a national flag or ANY national symbol, like this. Regardless of how this new flag was introduced to the Macedonians, and whether I like it or not, it is a shame to sell a national flag, and also play with the feelings of those Macedonians who decided to bond with that symbol."
Now, now, Bruce: You cannot take something that belongs to other people, "bond" to it, and then, when asked to return the stolen goods, cry out that you have been robbed. You explain clearly enough the story with the stolen state symbols:
"Frankly speaking, this new designer's creation for the official flag of RoM (combination of the communist and Yugoslav SR Macedonia's old red flag with the Sun of Alexander the Great) as for practically all Macedonians a completely new thing... Without offending anyone, I know that there were my fellow countryman (in Macedonia and abroad) who, "didn't know that they were Macedonians until 4 years ago". In my experience, they are the ones who most strongly grasped the new flag. Among my friends those who were the biggest Yugoslavs before, and used to cry so loudly for Yugoslavia, became biggest Macedonians in 1991. Interestingly but not surprisingly enough, they were usually also absolutely clueless about our history."
So, here is the crux of the matter: national amnesia. Amnesia caused by eighty-three years of cruel foreign domination over the people of Vardar Macedonia; eighty-three years during which the occupiers first tried to make them part of the Serbian nation, and when this failed tried to create an appendage to the Serbian nation called "Macedonia".
No doubt, Bruce knows some of the historic truth, although his knowledge, as he admits himself, goes back to the Berlin Congress, 1878. He explains to his fellow countrymen:
"Traditional Macedonian flag has two equal horizontal parts.., the upper half being red and the lower black... This traditional Macedonian flag had also a symbolic meaning - the same meaning as the slogan of the Macedonian fighters from the beginning of the century: "Freedom (red) or Death (black)". During the 1903 Ilinden uprising and the Krushevo republic the formal flag of Macedonian fighters was black-and-red. However, local flags used by different guerrilla groups (cheti) were more colorful. Usually they had a cross, a picture of a young woman (representing Macedonia) or a lion (also a traditional symbol), on a red, or red and black background, with the words "Liberty or Death" - "SVOBODA ili SM'RT" written in golden letters (needless to say, with the Cyrillic alphabet of Kliment Ohridski and not the one of Karadzich-Koneski)."
The trouble with partial knowledge is that being incomplete, it can be also misleading. The flag of the uprising in Macedonia and Eastern Thrace in 1903 (Ilindensko-Preobrazhensko Vustanie) has its own history, and you should know it, because it is yours.
It begins with a man from the Bulgarian town of Kotel, named Georgi Stoykov Popovich, better known as Georgi Sava Rakowski. In 1837 the 16- year old Georgi enters the Greek Gymnasium in Kurucheshme, Constantinople. Four years later he is in Athens to become a free citizen of a free country. His Greek passport (which later saves his life) carries the name of Georgios Savva Makedon. In Athens he forms his first revolutionary organization, the secret "Macedonian Society". His dream is to unite the Christians of the Ottoman Empire, regardless of ethnicity, in revolt against the Sultan. He speaks of a "federation" of culturally autonomous entities.
Twenty years later, disillusioned by general indifference to his proposals, he moves to Belgrade, where he forms his first Bulgarian legion, a paramilitary organization intended to prepare future military leaders of an armed uprising of the Bulgarian people. The blue-green flag of the Legion bears in Bulgarian the motto of the Greek revolution, 'Eleutheria I Thanatos' - "Svoboda ili sm'rt". Beneath the arching motto stands a golden lion rampant (the heraldic symbol of the last independent Bulgarian kingdom).
Rakowski did not steal "Freedom or death" from the Greeks. Although the idea of individual freedom is a Greek one, the motto of the Greek revolution was first heard in the New World almost a half-century earlier:
"Is life so dear or peace so sweet as to be purchased at the price of chains and slavery? Forbid it, Almighty God. I know not what course others may take, but as for me, give me liberty or give me death!"
Patrick Henry, Speech in Virginia Convention, Richmond [March 23, 1775]
Ideas cannot be stolen; they travel through time and space to whatever minds are ready to receive them. Patrick Henry had doubtless read, in the Agamemnon of Aeschylus, "Death is better, a milder fate than tyranny."
The flag of Rakowski saw its baptism of fire in 1867, when Panayot Hitov and Filip Totyu led the first battles of the Bulgarians against the Turks. Vasil Kunchev, one of Rakowski's legionnaires, assumed his nom de guerre, "Levski" from the lion on the flag. He later became not only the leader of the Bulgarian revolution, but the ideal hero of Goce Delchev, leader of the Ilinden uprising.
In the spring of 1876, the 20-year-old primary-school teacher of the town of Panagyurishte, Rayna Popgeorgieva Futekova embroidered the revolutionary flag on a piece of red silk, the best piece of cloth available. On the day of the April Uprising she carried the flag, for which she became known as "Rayna Knyaginya" (Princess Rayna). When the Uprising was crushed, she was held in detention for three months (during which she was beaten and raped repeatedly), but then released after international intervention and sent abroad to study.
The 20,000 fighters of the Bitola Vilaet did not suffer from historical amnesia.
They knew what flag they were carrying in the 150 battles against 300,000 Turkish soldiers. Nor were the leaders of the Krushevo Republic amnesiacs. It is their great-grandchildren who do not remember, and who dig for their roots in the grave of Philip of Macedon. It is those descendents who have never heard of the Krushevo Proclamation to the neighboring Turkish and Albanian villages:
"Bratja zemljaci i mili komshii ! Nie se bontueme protiv tiranijata i robstvoto, protiv predatelite, protiv zolumcharite, protiv nasilnicite na nashata chest, i protiv tie, shto ni ja smukat nashata pot i ekspluatirat nashiot trud.. Elate, bratja muslimani, pri nas, da trgneme protiv vashite i nashite dushmani! Elate, da gi skrshime sindjirite na robstvoto, da se kurtulisame ot maki i stradanie!"
[Brother countrymen and dear neighbors! We are rebelling against tyranny and slavery, against traitors, against rapists and violators of our honor, and against those who drink our sweat and exploit our labor... Come, brother Muslims, join us as we attack our common enemies! Come, let us break the chains of slavery, let us free ourselves from pain and suffering!]
Now, in FYROM, the "dear neighbors" have become "stinking Albanians" - their great-grandchildren are not allowed to enter the same school building as the rest of the children. And you wonder to yourselves what the actual historical flag looked like.
I doubt if the parliament in Skopje is going to choose the Ilinden flag as the new national symbol of the country. Its heraldic meaning is too unsettling for people who feel uneasy about their Bulgarian origins.
My grandfather, a simple carter from Prilep, fought in 1903 for the freedom of his people. My grandmother, his new bride, cared for the wounded and comforted the orphans. The Ilinden uprising is part of my family history, and I do not suffer from amnesia.
13
Приятел на България
28.04.2018 05:52:38
0
0
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ

Събрани от Димитър и Константин Миладинови

https://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/content.htm

https://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm

356. * * *

- Велико дульбер БУГАРКО,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.

Струга.
12
Приятел на България
28.04.2018 05:45:53
1
0
Macedonian Truth

https://web.archive.org/web/20020823082015fw_/http://www.mak-truth.com:80/index.html

https://web.archive.org/web/20020308133759/http://www.mak-truth.com/mi0.htm

The Miladinov Brothers

Among the first Bulgarian martyrs, who gave their liberty and then their lives for the Bulgarian people were the Miladinov brothers, Dimitar and Konstantin. The two brothers were imprisoned because they taught their people to love their nation and advised the people to drive out the Greek clergy and to demand an independent Bulgarian Church from the Sultan. The Miladinov bothers were born in Strouga, Macedonia and like our first apostles, Cyril and Methodius, they taught our brothers, the Macedonian Bulgarians, to love and respect their nationality and faith....
L Karavelov in Svoboda, Bucharest, No.11, March 13 1871

Of all the great men that Macedonia gave to the Bulgarian Revival, perhaps the greatest, and certainly the most interesting are the two Miladinov brothers. Talented and versatile, these two men were educators, poets, folklorists and advocates for Bulgarian cultural freedom. Their efforts effectively prevented the total assimilation of our people and as a result left us with a history and culture we can take pride in. Perhaps the height of their achievement was reached in June 1861 when their "Collection Of Bulgarian Folk Songs" was published.

Sadly, they did not find it easy to complete their task. Dimitar and Konstantin came from a large and impoverished family. Their father, Risto, a poor pottery maker, had six sons and two daughters. Both struggled to earn a living. Dimitar had the additional responsibility of supporting his wife and five children. To make matters worse, they were pursued by the authorities, often at the instigation of the Greek clergy, who opposed the use of any language but Greek by the Christian population. Finally, they paid with their lives for their dedication to their people.

They did not live to see the great success of their work or the progress of the Renaissance in Macedonia. In her memoirs ("An Era and a People", page 49), Tsareva Miladinova, Dimitar's youngest daughter recalls with pride the activities of her generation. Some of its members, such as Grigor P'rlichev and Kouzman Shapkarev were students of her father.

GRK I BLGARIN

Konstantin Miladinov wrote some 16 poems,
this is one of his lesser known and publicised,
but provides a remarkable insight into his patriotic fervour

GRK: Blgarine, prost choveche,
Shto tuk stoish, ne se grchish?
Nemash ochi da ne vidish
Kolku slavni se storifme?

BLGARIN: A grkimu star choek,
Kak ti tekna tie zboroi
Da mi velish, da mi kazhvash?
Ya beh slaven i prehvalen
I pak sega sum Bugarin
Ako sakash Bog milostiv
Ke si bidam pak prehvalen.

GRK: Bolgarine ne pazbervish
Ya ti velyam da se uchish
Grtska kniga npefalena
Tukidida, Evripida
Irodota i Pindara.
Kak ke chinish ti bez kniga?
Tvoya kniga ti si nemash
Da se storish uchen choek.
Ako mozhish razberi me
Nauchi se grtska kniga,
Da bideme site grtsi.

BLGARIN: Da se ucham grtska kniga!
Koy se tie shto mi kaza,
Tukidida, Evripida
Irodota i Pindara.
Tie ne se ot nashite
Ni dedo mi, ni prededo;
Yazka tie ne poznavam.
Ako rechesh ti za kniga
Imaf kniga, pak ke imam;
Ala grku ti nikoga
Da ne chekash da se grcha.

GRK: Ya ti davam arna uka
Zashto ti sakam tvoe dobro
Pak ti velyam - pogrchi se;
Ako sakash ti se molam
Toku sade nogrchi se.

BLGARIN: Nemoy, grku, dodevay mi;
Pak ti rekov pak ti velyam
Razberi se, ne se grcha
Ako sakash Bugari se!
Bulgarian, simple person,
Why do you wait, and not Hellenize?
Don't you have eyes to see us
How magnificent we've become?

Hey old Greek man,
How did those words occur to you,
To sermonise to me, to tell me?
I was glorious and famous
And I'm still a Bulgarian now
If you like by the grace of God
I will be famous again.

Bulgarian you just don't understand
I am telling you to study
Famous Greek literature
Thucycdides, Euripides
Herodotos and Pindar.
How can you exist without books?
Books of your own you do not have
To become a learned man.
If you can understand me
Teach yourself with Greek literature
So that we may all be Greeks.

Teach myself Greek literature!
Who are those you told me about,
Thucycdides, Euripides
Herodotos and Pindar.
They are not of my people
Not my grandfather, or my g.grandfather
I do not know them.
If you speak about books
I had books and I'll have them again;
But dear Greek, never
Wait for me to be Hellenized.

I'm giving you good advice
Because I am interested in your welfare
Once again I tell you - become a Greek;
I you want I'll plead with you
But only become a Greek.

Leave me alone, Greek;
I told you again and again
Believe this, I'm not becoming a Greek
If you like become a Bulgarian!
11
Приятел на България
28.04.2018 05:40:45
0
0
Най-добрите доказателства за българския характер на македонците са българските народни песни от Македония, събрани в две книги: една от братята Миладинови (Български народни песни) а другата от сърбина Веркович (Народне песме македонских бугара) от средата на 19. век. Там българите сами в техните песни се наричат себе си българи, а не македонци или сърби.

www.liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино Булгар кази! Потурчи се да те земам, да ти кладем турско име, мени Алия, тебе Айшея. Да ти кроем турски руби на тоята рамна снага, как си рамна, ти прилега. Да ти купам тунус феса на тоята руса коса, как си руса, ти прилега. Да ти купа мест папуци на тоите беле ноге, как са бели, ти прилега. Горно Броди, Серско; аргатска.

liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm

liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm

liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm

https://web.archive.org/web/20020308133759/http://www.mak-truth.com/mi0.htm
10
Приятел на България
28.04.2018 05:38:31
0
0
Пирот

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82

С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. София – 1894 г.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf

Пер. списание, кн. XIX-XX, 1886, стр. 253-256

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ.

I. НАРОДНИ пѣсни. (Пиротски).

Записалъ С. Вацовъ.

http://macedonia.kroraina.com/sh/pirot_pesni_vacov.htm

Писмо на Пиротските граждани до княз Дондуков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82#/media/File:Appeal-from-Pirot-citizens-to-Dondukov-Korsakov-27may1878.jpg
9
Приятел на България
28.04.2018 05:28:44
0
0
http://www.worldcat.org/title/istorija-bugarskoga-naroda-do-propasti-drzave-mu/oclc/878228989

Milan Savić: Istorija bugarskog naroda do propasti države mu, Srpska narodna zadružna štamparija, 1878

Вижте и какъв "сръбски" литературен/стандартен език е имало в края на 19. век, например книгата:
"История бугарскога народа до пропасти државе му" от Милан Савич. Този тъпак Савич написа книга на сърбо-български език: "државе му" вместо "ньегове државе" не е нито сръбски, нито литературен български, може би е на някой/някои български торлашки говор(и). Очевидно това българско влияние се е окачествило като торлашко (тоест диалектално-сръбско) влияние. Ако е толкова сръбско защо сърбите са махнали този вид изрази от езика им? Това е презрение и пренебрежение на "сръбските" торлашки говори.
Иначе заглавието на книгата е много смешно: коя държава е в пропаст сега? България или Сърбия?
Иначе изглежда че на торлашки се казва "од пропаст му", поне на някои от торлашките говори.
8
въпрос
28.04.2018 05:24:49
0
0
Навсякъде по такива въпроси има комисии/форуми, както и да са наричат. Ако това са верни материали... не е етично и законно.. да се дава/спекулира невярна информация.
7
въпрос
28.04.2018 05:24:30
0
0
Навсякъде по такива въпроси има комисии/форуми, както и да са наричат. Ако това са верни материали... не е етично и законно.. да се дава/спекулира невярна информация.
6
въпрос
28.04.2018 05:24:07
0
0
Навсякъде по такива въпроси има комисии/форуми, както и да са наричат. Ако това са верни материали... не е етчно и законно.. да се дава/спекулира невярна информация.
5
Приятел на България
28.04.2018 05:23:12
0
0
Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280.

https://books.google.bg/books?id=F7-Bees_VvAC&pg=PA280&dq=%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81&lr=&as_brr=3&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81&f=false

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81

Темски ръкопис

Василев, В.П. Темският ръкопис – български езиков паметник от 1764 г, Paleobulgarica, IX (1986), кн. 1, с. 49-72.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81
4
Приятел на България
28.04.2018 05:11:34
0
0
https://web.archive.org/web/20140226233816/http://electronic-library.org/books/Book%200027.html

Паисий познавал произведенията на повечето от българските книжовници. Личи, че е чел техните сборници и слова. Безспорно ще е влиянието, което са оставили у него разказите за бурния и бележит живот на Григорий Цамблак и Константин Костенечки — неуморни дейци на средновековната славянобългарска книжнина. При посещенията си из страната той е минавал през селища, прочути със своята книжовна дейност. Личи че е имал информация за първите дамаскинари и за Йосиф Брадати. Срещал се е с преписвачи и килийни учители от Враца. Познавал книжовници от Пирот, които учили младежи на четмо и книговезство, като Кирил Живкович, който сам бележи, че «бил роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето». Интересувал се от ръкописи във Враца, посочени от анонимен писател през 1719 г. Чел увлекателните разкази за патилата на «Многограмотния Хаджи Нешо от Пирот», описал своето пътуване. Посетил много други книжовни средища. Възхищавал се е от изкуството и дързостта на зографите-даскали Христо и Стойо, които живеели в погърченото Арбанаси до Търново, но подновили и надписали черквата със славянски букви.

ЗОНА ЗАМФИРОВА - Сремац, Стеван

https://archive.org/stream/zonazamfirova00sremuoft#page/14/mode/2up

http://www.antologijasrpskeknjizevnosti.rs/ASK_SR_AzbucnikDela.aspx

Текстът от втората връзка е с добавен диалектен (тоест българско-диалектен, торлашки) глосар/мини-речник. Много ясно личи българщината на пиротския говор от думите на този глосар, въпреки че много от тях са сърбизирани. Например глаголите са дадени с окончанията за инфинитив: сакати (=волети на сръбски) вместо сакам (=искам; обичам), в първо лице единствено число (както се прави в българската лексикография), имайки предвид че няма наклонение инфинитив в торлашки.
3
Приятел на България
28.04.2018 05:06:19
0
0
https://en.wikipedia.org/wiki/Kiril_%C5%BDivkovi%C4%87

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82#/media/File:Appeal-from-Pirot-citizens-to-Dondukov-Korsakov-27may1878.jpg

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8#.D0.A2.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B5.D0.BD.D1.86.D0.B8.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D0.9A.D0.A1.D0.A5.D0.A1_.D0.BA.D1.8A.D0.BC_.D0.91.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F

" Така, въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на международната комисия по определяне на границата, на 6 ноември 1920 година сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград."

Основната, може би единствената причина и "аргумент" на сърбите за крадене тези български територии беше това че България 2 пъти е нападнала Сърбия, през 1913. и 1915 г. така че на Сърбия й била нужна стратегическа граница. В днешно време, след като е ясно че България, като член на ЕС и НАТО, вече не може да я нападне, иначе отдавна би била направила това, Сърбия няма никакво основание да продължи с окупацията на тези български земи.
Да не говорим и за това че през 1919 г. почти нямаше сърби в Западните Покрайнини (българите бяха на първо място сред жителите, като и власите и циганите бяха повече от сърбите).
Тоест нямаше и няма нито една причина за продължаването на сръбската окупация на Запданите Покрайнини: нито историческа, нито етно-демографска, нито военно-стратегическа.
2
Приятел на България
28.04.2018 04:53:49
0
0
Относно "сърбите" в Пиротско:
Ето какво пише сърбин в английската страница на торлашки говор:

https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Torlakian_dialect#More_on_Cases

"Hi. Let me start by saying how good of a job I think you all did with this page. I have a comment to make about the case system though. Again, I'm not a linguist and my knowledge of Torlakian is intuitive (I was born and mostly raised in the area--S. Serbia). In any case, at least in the central parts of the north-south line between Nis and Vranje, I think there are actually two cases in use, namely Nominative and Accusative. Other cases are formed by prepositions that are added to the Accusative form in most cases. For example, a speaker from Leskovac would say: nom. terasa acc. na terasU gen. od terasu dat. na terasu etc. Also, and this is only valid for Serbia I suppose, the local speakers, besides acknowledging various local variants (some people can actually guess a village or an area within a small region someone is coming only based on the way that person speaks) still talk of three distinct overarching groups of dialects: from north to south they are Nis (nislijski), Leskovac (leskovacki), and Vranje (vranjanski). Pirot is usually exluded from this autoclassification by dismissing the language people speak there as "bugarashki" or Bulgarian-like (no offense to the people or Pirot or Bulgarians meant). I just wanted to add my two cents worth of thought to the discussion. ZT"

Тоест сърбите и днес наричат пиротчаните българи, "бугараши", като ги обиждат въпреки че пиротчаните отдавна са със сръбско национално и етническо самоопределение!!!
1
???
27.04.2018 15:44:53
0
0
Няма ли комисии между България и Сърбия по тези въпроси? Балкански, форуми, сътрудничество....
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки