От Ловчанската епархия призовават в България да бъде въведен учебният предмет „Религия-Православие“
Автор: Десант
През месеците февруари и март тази година бяха проведени свещенически конференции в петте духовни околии на Ловчанска епархия.
Въз основа на тях и от общуването с наши енориаши тамошните Божи служители излязоха с Възвание, в което изразяват надежда най-накрая след толкова години да бъде въведен в България учебният предмет „Религия-Православие“ като част от задължителната общообразователна подготовка на учениците от 1 до 12 клас и децата от детските градини (за тези деца, родителите на които пожелаят такова обучение).
Ето какво се казва в подписаното от Ловчанския митрополит Гавриил обръщение до президента, министър-председателя и други отговорни ръководители, публикувано в сайта на Светия синод:
"Повод за обръщението ни към Вас е тревогата, породена от това, че повече от 70 години религиозното обучение по Православие не присъства в задължителните учебни часове на българските училища.
Българските политици са длъжници пред много ощетени поколения, които се оказват лишени от благодатната възможност да получат знание в българското училище за нашата вяра като завещана от дедите ни светиня, опазила ни през вековете.
За българина Църквата, семейството и училището са крепостите, опазили го от видимите и невидими врагове през хилядолетната му история.
Възходът на България, укрепването на държавността и икономиката й, винаги са били свързани с книжовното дело, с разцвета на културата и духовността.
Припомняме, че килийните училища са тези средища на знания и духовност, чрез които България възкръсва след петвековното робство. Затова и в българския химн на просветата поетът се обръща към Светите братя Кирил и Методий с думите: „О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина”.
В XXI век борбата за разрушаване на тези крепости - Църква, семейство и училище, се води с всички сили и средства, като в последните години тя става все по-явна и настъпателна.
Тази борба доведе до липса на уважение от страна на децата към учители, родители и духовници, до апатично отношение към образованието, до изгубване на ориентирите за това кое е добро и зло.
Свидетели сме на обучение на децата в норми на поведение, които са в пълно противоречие с християнския морал и ценности - с разбиранията на православния човек за вяра, любов, целомъдрие. От най-ранна възраст децата се образоват сексуално, вместо да получат знание за това кое е грях и какви са последиците от него.
Липсва стабилна национална стратегия за развитие на българската младеж чрез образование. Бяха изкуствено привнесени външни модели, неправилно адаптирани към нашата действителност, което доведе до абсурдни ситуации, при които българската образователна система в лицето на ресорното министерство премахна от учебната програма изконно българските и значими за националния идеал и неделими от българската същност произведения, сред които „История славянобългарска“, стихотворенията „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Родна реч“, „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, „Хубава си моя горо“ и др.
Наш пастирски дълг е да настояваме пред Вас българското дете да не бъде лишавано от знание и възпитание в духа на евангелските добродетели.
Дебатите по повод така наречената Истанбулска конвенция повдигнаха темите за съдържанието на учебниците. В някои от тях вече се прокламира „джендър”-идеологията и без Конвенцията да е ратифицирана.
Повдигна се и темата за произведения на литературата и изкуството, които насаждат у децата модели на нравствено поведение, водещи до увреждане на психическото и физическото им здраве. Чрез филми на децата вече се разказват истории за нестереотипните роли на пола.
За много от младите хора на XXI век семейството отдавна е отживелица, ретроград на категория. За тях то е част от оковите, които отнемат усещането за „свобода”.
Чрез тази агресия към изконните ценности и устои на обществото ни, продължила десетилетия, се разкъса жизненоважната връзка между възпитание, образование и религия, принизи се основната роля на православната вяра и Църквата в изграждането на пълноценни личности, способни да устояват на изкушенията, предлагани от съвременния свят.
Резултатите от тази борба срещу Църква, семейство и училище са видни за всеки здравомислещ българин. Подрастващите в България са едни от първите в Европа по брой на аборти сред ученичките, по брой на употребяващите алкохол, цигари и наркотици. Нараства броят на родените извънбрачни деца, на безпризорните деца, на деца, които поради разпадане на браковете, се възпитават само от един родител.
Всички тези явления са определящи фактори за нарастващата демографска криза, която води страната към границата на унищожението.
Нашата архипастирска загриженост за съхранението на нацията и за запазване на нейните традиции и идеали, които да й служат като опора при съжителството в Европейския съюз с други нации, ни мотивира да се обърнем към Вас за пореден път с надеждата, че идеята да се въведе обучение по Православие в българските училища и детски градини, с Вашата държавническа подкрепа и отговорност, най-после може да се превърне в действителност.
Духовността на българския народ е традиционно свързана със Светото Православие.
То определя нравствено–моралните устои на обществото, неговия начин на живот, културата, изкуството, отношението към: децата, брака, към възрастните хора.
„Начинът на живот на българския народ и на много други народи през миналите векове са се отличавали с високо ниво на развитие, тъй като са се изграждали върху фундаментите на нравствеността на Православното християнство. По думите на апостол Павел: “Плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина” (Послание към Ефесяни 5:9).
В днешно време духовността на българския народ се намира в критично състояние, което е следствие от отдалечаването му от този източник - СВЕТОТО ПРАВОСЛАВИЕ.
Духовността не е отвлечена абстракция, а напълно реално състояние на даден човек, и на обществото. Тя е в правопропорционална зависимост от отношението между човека и Бога, както и между обществото и Бога. Затова за духовността трябва да се воюва, тя трябва да се възпитава, децата ни трябва да бъдат обучавани от ранна възраст в знание за Закона Божий.
Отсъствието на обучение по Православие повече от 70 години от училищата ни има определящо значение за проявата на насилие във всички сфери на личния и обществения живот.
Пряка причинно–следствена е връзката между начина, по който се възпитават и обучават децата ни, и увеличаващата се агресия и насилие в обществото.
Ясно е, че оръжието срещу насилието над жени, деца и срещу насилието въобще, не може да бъде нито ратификацията на един договор, нито органите за неговото приложение, нито финансовата подкрепа за това, нито органите на реда в една държава, нито националното ни законодателство. Всички те са средства, които могат да се използват, за да се заличат последиците от насилието-горчивите му „плодове”.
Истинското оръжие срещу насилието е ЗНАНИЕТО за вярата в Христа, живеенето на вярата и освещаването чрез нея!
„Народността не пада, там дето знаньето живей”.
Необходимо е децата да имат основно понятие за православната вяра, която най-пълно изразява живота и учението на Господ Иисус Христос, за да градят живота си на здрави основи, да създават здрави семейства, да са обществено-полезни граждани.
Пророк Осия преди хилядолетия предупреждава, че: “Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля от свещенодействие пред Мене, и понеже ти забрави закона на твоя Бог, и Аз ще забравя децата ти” (Книга на Пророк Осия 4:6).
Когато няма Бог, който е Любов, обществото няма нравствени устои, а има разорение, агресия, запустение.
Когато всичко съдейства за разпадане на морала и нравствеността, когато възпитанието на децата ни е насочвано по разрушителен път, когато се прокламира преклонението пред бездуховния начин на живот, легализира се порнографията и проституцията, умножава се рекламата на алкохол и цигари, тогава нараства жестокостта, престъпността, разпада се семейството, расте броят на наркоманите, абортите, неуважението към родители, учители, закони.
Разлагащо е и влиянието на голяма част от средствата за масова информация върху децата и подрастващите.
Затова, загрижени за моралното и физическо здраве на българските деца, ние търсим опора в нашата Православна вяра.
Здраво демократично общество може да се изгради само от хора със здрав християнски морал. Задача на семейството и училището е да възпитава нравствен характер у всяко дете чрез обучаване в Закон Божий.
Управляващите не успяха да се противопоставят на всичко това през годините на прехода и допуснаха цялата тази вакханалия, активно насочвана с цел разруха на нацията ни и демографски срив. Едва сега се обяви за основен приоритет на политиката на управляващите реформата в образованието, свързана с въвеждане на нови учебни програми, за да се гарантират на децата практически умения, необходими в реалния живот. За да се прилагат тези умения ефективно и да е полезно всяко обучение, то трябва да е свързано и със знание за Бога.
Затова се обръщаме към Вас с надеждата, че оценявате настоящото положение, като взимате под внимание тревожната тенденция, която, неслучайно, сред българската общественост е все по-често коментирана тема.
Надяваме се, че тази невиждана ситуация, в която Църква и управляващи да бъдат на различни позиции по въпроса за децата и образованието, ще се окаже временно положение, понеже такъв случай нашата история не помни, освен когато сме били под чуждоверска или атеистична власт.
Надяваме се, че упражнявайки Вашите правомощия, възложени Ви от българския суверен - народът, от своите държавнически позиции ще съдействате за доброто бъдеще на децата ни, като положите усилия да бъде въведен в България учебният предмет „Религия-Православие“ като част от задължителната общообразователна подготовка на учениците от 1 до 12 клас и децата от детските градини (за тези деца, родителите на които пожелаят такова обучение).
Нека се вслушаме в завета на един съвременен светец - Юстин Попович, който казва: И народът има народна съвест и държавата има държавна съвест - това е Църквата и нейното Евангелие…
Тази съвест постоянно отправя към всички хора през всички векове една молба, един съвет, един завет: нека за всички вас – бедни и богати, млади и стари, грамотни и неграмотни, свещеници, учители и войници, работници, министри и владици - да ви бъдат закон евангелските добродетели!
Ако бъде така, народът ще надвие всяка смърт и нищо не ще му повреди, нищо, нищо, нищо”.
